Генчо Стоев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Генчо Стоев
Роден 5 февруари 1925 г.
Починал 18 октомври 2002 г. (77 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр роман
Известни творби „Цената на златото“
Награди Златен ланец“ (1996)[1]

Генчо Динев Стоев е виден български писател, публицист и общественик с разнообразно и обемно творчество.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Генчо Стоев е роден на 5 февруари 1925 г. в град Харманли. Завършва гимназия в родния си град през 1945 г. и философия в Софийския университет през 1951 г. Участва в съпротивителното движение по време на Втората световна война. Работи като редактор във в. „Народна младеж“ (1948-1949), в. „Литературен фронт“ (1950-1951; 1965-1967), издателствата „Партиздат“ (1956-1961) и „Български писател“ (1968).

През 2001 г. е удостоен с орден „Стара планина“ първа степен.[2]

Генчо Стоев умира на 18 октомври 2002 година в София.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

За първи път Генчо Стоев публикува стихове през 1946 г. във в. „Младежка искра“. Една от най-популярните му книги – „Цената на златото“ – е определяна от публиката и критиката като Новият образ на Априлското въстание. Превеждана на много езици, тя носи и голяма международна слава на автора си.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Литературен конкурс „Златен ланец“ 1995-2004“. София: Труд, 2004, 126 с.
  2. Указ № 148 от 23 май 2001 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]