Генчо Стоев
| Генчо Стоев | |
|---|---|
| български писател | |
| Роден |
5 февруари 1925 г.
|
| Починал |
18 октомври 2002 г.
|
|
|
|
| Националност |
 България |
| Учил в | Софийски университет |
| Работил в | писател, редактор |
| Литература | |
| Псевдоним | Видул |
| Жанрове | роман |
| Известни творби | „Цената на златото“ (1965) |
| Награди |
Награда на СБП за 1965 Димитровска награда (1982) „Златен ланец“ (1996) |
| Семейство | |
| Съпруга | Люба Мутафова |
| Деца |
Динко Стоев Калин Стоев |
Генчо Динев Стоев е български писател, публицист и общественик с разнообразно и обемно творчество.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 5 февруари 1925 г. в Харманли. Завършва гимназия в родния си град през 1945 г. и философия в Софийския университет през 1951 г.[1]
Член на РМС от 1940 г. През Втората световна война участва в саботажи по директния немски телетип Берлин-Анкара-Техеран. През 1943 г. получава смъртна присъда, отменена поради непълнолетие. След 9 септември 1944 г.[1] и до есента на 1946 г.[2] е член на Околийския комитет на РМС.
Работи като редактор във вестниците „Народна младеж“ (1948-1949) и „Литературен фронт“ (1950-1951 и 1965-1967), както и в издателствата „Народна младеж“ (1952), „Партиздат“ (1956-1961) и „Български писател“ (1968).[1]
Член е на Съюза на българските писатели.[1]
Умира на 18 октомври 2002 г. в София.[3][4]
Семейство[редактиране | редактиране на кода]
Женен е за Люба Мутафова[5], с която имат двама синове – Динко[6] и Калин[7].
Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]
- „Лош ден“ – І награда на ЦК на Комсомола (1965)
- „Цената на златото“ (награда на СБП за 1965)
- 1982 – лауреат на Димитровска награда
- „Като ластовици“ (І награда на ЦК на Профсъюзите, 1970)
- Заслужил деятел на културата (1974)
- „Циклопът“ (Голямата награда на гр. Варна)
- „Досиетата“ (І награда за романи на съвременна тема, 1989)
- „Златен ланец“ (1996)[8]
През 2001 г. е удостоен с орден „Стара планина“ I степен.[9]
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
За първи път Генчо Стоев публикува стихове през 1946 г. във в. „Младежка искра“.[2]
Във вестник „Литературен фронт“ поредица очерци за всекидневието на работническата класа, които издава в сборника „Истински хора“. Оценен като чужд на идеологическата конюнктура, през 1954 г. е официално порицан и в течение на едно десетилетие престава да публикува.[2]
Една от най-популярните му книги – „Цената на златото“ – е определяна от публиката и критиката като Новия образ на Априлското въстание.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- „Истински хора“ (очерк, 1953)
- „Лош ден“ (роман, 1965, 1971)
- „Цената на златото“ (повест, 1965, 1971, 1975, 1977)
Цена золота. Пер. с болг. Валентина Арсеньева. 1967
Der Preis des Goldes. Aus dem Bulg. ubers. von Erika Moskova. 1974 - „Като ластовици“ (новели, 1970, 1978)
- „Циклопът“ (роман, 1973, 1982)
- „Цената на златото. Лош ден“ (Избрани произведения, 1975)
- „Завръщане“ (роман, 1976)
Возвращение. Пер. с болг. Татьяны Митевой. 1978 - „Цената на златото. Завръщане“ (1979, 1983, 1999)
- „Избрани произведения“ (в 2 т., 1985)
- „Досиетата“ (роман, 1990)
- „Много висока тераса“ (повест, 1990)
- „Далечно, хубаво и чисто“ (новели, 2000)
- „Прокоба и слънце“ (есета, 2000)
- За него
- Драган Ничев, „Генчо Стоев: разговори и беседи“. 1983
- Сава Василев, „Цената на златото и на историята. Генчо Стоев: „Цената на златото“, „Завръщане“, „Досиетата“. 2008
- Сава Василев, „Писателят Генчо Стоев и литературните кръстовища на историята“. 2012
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Бисера Дакова, „Генчо Стоев“, Речник на българската литература след Освобождението, Институт за литература на БАН.
- ↑ а б в Сабина Беляева, „Генчо Стоев“, Slovo.bg (ориг. в Речник по нова българска литература (1978 - 1992), Хемус & Институт за литература на БАН, София, 1994).
- ↑ „Почина Генчо Стоев“, news.bg, 18 октомври 2002.
- ↑ Бойко Ламбовски, „Генчо Стоев си отиде без страх“, в-к „Сега“, 19 октомври 2002.
- ↑ „Съпругата на писателя“, Портал за култура, изкуство и общество, 15 май 2019.
- ↑ „Динко Стоев: Баща ми не беше Yes man“, Портал за култура, изкуство и общество, 8 май 2019.
- ↑ „Калин Стоев: Баща ми си отиде като човек, който си е свършил работата“, Портал за култура, изкуство и общество, 1 май 2019.
- ↑ „Литературен конкурс „Златен ланец“ 1995-2004“. София: Труд, 2004, 126 с.
- ↑ Указ № 148 от 23 май 2001 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- От и за Генчо Стоев в Националния каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС
- „Цената на златото“ в Словото
- Генчо Стоев в Литературен свят
|
Портал „
Портал „
Портал „