Бисера Дакова
| Бисера Дакова | |
| българска литературна историчка | |
| Родена | |
|---|---|
| Учила в | Софийски университет |
| Научна дейност | |
| Област | Филология |
| Работила в | Институт за литература на БАН |
Бисера Лазарова Дакова е български филолог, литературен историк.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Родена е на 1 ноември 1966 г. в с. Габровница, Монтанско. Завършва гимназия с преподаване на немски език „Роза Люксембург“ в Монтана (1985) и Българска филология в Софийския университет „Климент Охридски“ (1990). Работи като гимназиален преподавател по български език и литература в Монтана и Берковица (1990 – 94). Редовен докторант към катедра „Българска литература“ към ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ с научен ръководител доц. Страхил Попов (1994 – 1997). Доктор по филология с дисертация на тема „Знак и символ в поезията на П. К. Яворов“ (2000).
Литературен сътрудник (2000 – 2003), научен сътрудник I степен (2003 – 2007) и старши научен сътрудник II степен (2007-) в секция „Нова и съвременна българска литература“ в Института за литература на БАН.
Специализация към Виенския университет по проекта „Виенският сецесион и българската краевековна поезия“ (януари – юни 2003).
Лектор по български език и литература във Виенския университет (2006 – 2021).
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
Книги[редактиране | редактиране на кода]
- Яворов. Археология на автора. София: Стигмати, 2002, 326 с.[1] (Наградена с „Южна пролет“ за критика (2003).
- Век и краевековие: Позитивизъм и декаданс в българската литература през ХIХ век; аспекти на ориентализма и културната идентичност. София: Карина М, 2007, 178 с.[2]
- ((de)) Der unanthologische Trajanov. Die getilgte Dekadenz. Über die Verwandlungen der poetischen Sprache. Schriften zur Literaturgeschichte, Bd. 11. Hamburg, 2009, 192 S. (ISBN 978-3-8300-4321-8)[3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Мария Липискова, „Яворов – лирикът и авторът“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 13, 2 април 2003 г.
- ↑ Мария Калинова, „XIX век: релсите на ориентализма“, рец. във в. „Литературен вестник“, бр. 11, 2008 г.
- ↑ „За Теодор Траянов и българския символизъм“, отзив във в. „Култура“, бр. 1 (2573), 14 януари 2010 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Научна литература, свързана с Бисера Дакова, в Google Наука
- От и за Бисера Дакова в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Страница на Бисера Дакова в сайта на Института за литература на БАН Архив на оригинала от 2018-05-11 в Wayback Machine.
- Статии на Бисера Дакова в сп. „Литературна мисъл“
- Страница на Бисера Дакова в Литернет
- Страница на Бисера Дакова в Словото
- Статии
- Бисера Дакова, „Българските символизми“, доклад на Интердисциплинарната научна конференция „Модерността вчера и днес“ (25 – 26 февруари 2002 г.)
- Бисера Дакова, „Опозицията „център – периферия“ в романа „Ана Дюлгерова“, доклад на Научната конференция, посветена на 100 години от рождението на Яна Язова, Лом, YouTube, публикувано на 18 септември 2012 (видео)
|
