Сава Василев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сава Василев
български литературен историк
Роден
18 януари 1957 г. (61 г.)
Научна дейност
Област Филология
Образование Великотърновски университет
Работил в Великотърновски университет

Сава Йорданов Василев е български литературен историк.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 януари 1957 г. в Каварна. Завършва Българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий” (1982). През 1990 г. печели асистентски конкурс в катедра Българска литература на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”. През 2001 г. защитава докторска дисертация на тема „Литературния мит Владимир Василев – опит за реконструкция”. Доцент (2003) и професор по история на българската литература (2011). [1]

Водещ редактор на поредицата „Литературни кръгове и издания“ на издателство „Слово“. Главен редактор на алманаха за литература, наука и изкуство „Света гора“. Председател на Националното общество за литература и изкуства „Формула 6“. [2]

Към момента проф. Сава Василев е директор на университетската библиотека към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и преподавател в катедра „Българска литература“. [3]

Книги[редактиране | редактиране на кода]

Научни книги[редактиране | редактиране на кода]

  • 1999 – „Литературна класика. 13 интерпретации“. Велико Търново: Слово, 1999, 221 с. (ISBN 954-439-549-0)
  • 2000 – „Литературният мит Владимир Василев“. Велико Търново: Слово, 2000, 240 с. (ISBN 954-439-627-6)
  • 2001 – „Преди и след потопа на мълчанието. Пет студии върху българската литература“. Велико Търново: 2001, 184 с. (ISBN 954-439-700-0)
  • 2002 – „Българска литературна класика. Анализи и интерпретации“. Велико Търново: 2002, 286 с.
  • 2002 – „Ново ръководство за ученика по литература. 11. клас“. Съавтори: Ив. Радев и Д. Михайлов.
  • 2002 – „Случаят“ Ото Кронщайнер и кирилицата, българистиката и малките филологии“. Съавтори: Ив. Радев и Д. Кенанов. Велико Търново, 2002.
  • 2007 – „Разсъбличането на метафорите. Личности, творби и сюжети в българската литература на XX в.“. Велико Търново: Слово, 2007, 192 с. (ISBN 978-954-439-871-2)
  • 2011 – „Варвело“. Велико Търново: Фабер, 2011. (ISBN 978-954-400-526-9)[4]
  • 2011 – „Арбанашките махали на литературата“. Велико Търново: Фабер, 2011. (ISBN 978-954-400-528-3)

Литературна критика[редактиране | редактиране на кода]

Белетристика[редактиране | редактиране на кода]

  • 1993 – „На лов без кучета. Цикъл разкази“. Варна: ИК Хирон; Фонд 13 века България, 1992. 201 с.
  • 2000 – „Летище за пеликани. Роман партитура“. Велико Търново: Слово, 2000. (ISBN 954-439-628-4)
  • 2011 – „Непокорният Лука“. Велико Търново: Фабер, 2011. (ISBN 978-954-400-624-2)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]