Златомир Златанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Златомир Златанов
Роден 9 октомври 1953 г. (63 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр роман, разказ, есе, стихотворение
Известни творби „Храмови сънища“ (1992), „Японецът и потокът“ (1993)
Награди „Владимир Башев“ (1983)
Иван Николов“ (1998)
Дъбът на Пенчо“ (2007)
Уебсайт Страница в IMDb

Златомир Златанов е български поет, есеист, белетрист, драматург и сценарист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Златомир Златанов е роден на 9 октомври 1953 г. в с. Слатина, Ловешко. Завършва прочутата Немска езикова гимназия в Ловеч през 1972 г. и Журналистика в Софийския държавен университет през 1979 г. Редактор в сп. „Родна реч“ (1983-1992). След 1992 г. – предимно писател на свободна практика. Гл. редактор на органа на Министерството на образованието в. „Аз Буки“ (2002-2009). Работил е също като строител и продавач на вестници (през 90-те години).

Член на Съюза на българските писатели (до 1992) и на Сдружението на български писатели (след 1994).

Член на журито на наградата „Хеликон“ през 2009 г.[1]

Автор на разкази, романи, есета, стихосбирки, пиеси (както и на радиопиеси). Превеждан е на немски, чешки, руски и македонски език.

Има един син.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Златомир Златанов е сред големите експериментатори и в поезията, и в прозата на 80-те години на ХХ век. Стихосбирката „Нощни плажове“ е повлияна от поезията на гръцкия нобелист Сеферис и от тази на Т. С. Елиът. „Палинодии“ е първата открито постмодерна българска поетична книга.

Двете новели във „Входа към пустинята“, повлияни от романите на Патрик Модиано, дават най-кристален и мрачен портрет на Епохата на застоя или т.нар. Зрял социализъм.

Постмодерният роман „Храмови сънища“, стъпил върху романите на Джойс, разказва за български учен от БАН, който се захваща с изследването на западен класик на модернизма, преминал в един момент около Първата световна война през България. Ученият е вербуван от Държавна сигурност.[2]

Романът „Японецът и потокът“ разказва за това как един хуманитарий (в случая филолог) се превръща в тартор на организираната престъпност. Един от сериозните опити на българската проза да осмисли Прехода и ролята на т.нар. „мутри“.

Филмът „Екзитус“ е сред най-представителните български филми от епохата на Преустройството.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Нощни плажове“ (1983, 2004; стихотворения)[3],
  • „Палинодии“ (1989, 2002; стихотворения)[4],
  • „На острова на копрофилите“ (1997, стихотворения),
  • „Ектения“ (2012, поема)[5].

Белетристика[редактиране | редактиране на кода]

  • „Входът на пустинята“ (1982, новели),
  • „Невинни чудовища“ (1985, новели),
  • „Храмови сънища“ (1992, роман)[6] [7],
  • „Японецът и потокът“ (1993, роман)[8] [9],
  • „Пола“ (2001, роман)[10],
  • „Лаканиански мрежи“ (2005, блогороман).

Есета и публицистика[редактиране | редактиране на кода]

  • „Езикът и неговата сянка“ (1996, есета),
  • „Протоколи за другия“ (2002, есета)[11], [12],
  • „Отвъд травма и революция“ (2007, публицистика),
  • „Ален Бадиу или упорството на нелогичните светове“ (2008, публицистика),
  • „Що значи тая маска“ (2009, студия върху П. Кр. Яворов)[13].

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Хетерографии“ (2003, антология, съдържаща стихотворения, белетристика и есета; послеслов от Светлозар Игов)

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

  • Екзитус (1989, режисьор Красимир Крумов Грец, сценаристи Красимир Крумов Грец и Златомир Златанов, по едноименната повест на Златомир Златанов от 1982 г.)[14]

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител на няколко литературни награди, между които:

На 9 октомври 2013 година департамент Нова българистика към Нов български университет в партньорство с Института за литература при БАН организира Национална научна конференция в чест на 60-годишнината на Златомир Златанов.[16]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Жури на наградата „Хеликон“ за 2009 г., сайт на наградата „Хеликон“
  2. Пламен Панайотов, „Българският „Finnegan“ (десет години от появата на „Храмови сънища“)“, в. „Литературен вестник“, бр. 27, 10.09.2003 г.
  3. Златомир Златанов, „Нощни плажове“, Пълният текст на стихосбирката в електронно издание, Електронно издателство LiterNet, 03.06.2004
  4. Златомир Златанов, „Палинодии“, Пълният текст на стихосбирката в електронно издание, Електронно издателство LiterNet, 18.12.2002
  5. Владимир Сабоурин, „За природата на празнотата: към Ектения на Златомир Златанов“, слово на Национална научна сесия по повод 60-годишнината на Златомир Златанов, Унгарски културен институт, 9 октомври 2013.
  6. Златомир Златанов, „Храмови сънища“, Пълният текст на романа в електронно издание, Електронно издателство LiterNet, 09.07.2004
  7. Бойко Пенчев, „Затворената творба“, рецензия в „Литературен вестник“, май 1993
  8. Златомир Златанов, „Японецът и потокът“, Пълният текст на романа в електронно издание, Електронно издателство LiterNet, 24.11.2002
  9. Бойко Пенчев, „Началото на романа“, рецензия в „Литературен вестник“, 1994
  10. Борис Минков, „Операта, поставена на прага на проприацията“, рецензия в „Литературен вестник“, год. 12, бр. 3, 23-29.01.2002
  11. Магдалена Костова-Панайотова, „Срещи с Другия“, рецензия в „Литературен вестник“, 20-26.02.2002, год. 12, бр. 7
  12. Бисера Дакова, „Следи в маргиналията“, рецензия в „Литературен вестник“, год. 12, бр. 10, 13-19.03.2002
  13. Електронно издание на есето, Електронно списание LiterNet, 23.07.2009, № 7 (116)
  14. Екзитус, IMDB
  15. „Мемориален кабинет на „Владимир Башев“ - История и настоящ Статут на наградата, Национален литературен музей, Литературни кабинети.
  16. Национална научна конференция в чест на 60-годишнината на Златомир Златанов (плейлист с 10 видеоклипа), YouTube, качено от БАН ИЛ на 9 октомври 2013 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Текстове на Златомир Златанов
Интервюта
За него