Златомир Златанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Златомир Златанов
български поет и писател
Роден

Националност  България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
ГЧЕ „Екзарх Йосиф І“
Професия редактор
Литература
Жанрове роман, разказ, есе, стихотворение
Направление постмодернизъм
Известни творби „Храмови сънища“ (1992), „Японецът и потокът“ (1993)
Награди „Владимир Башев“ (1983)
Иван Николов“ (1998)
Дъбът на Пенчо“ (2007)
Повлиян Георгиос Сеферис
Т. С. Елиът
Патрик Модиано
Джеймс Джойс
Повлиял Нова социална поезия[1]
Семейство
Деца 1

Уебсайт zlatomirzlatanov.video.blog

Златомир Борисов Златанов е български поет, есеист, белетрист и драматург.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 9 октомври 1953 г. в с. Слатина, Ловешко. Завършва прочутата Немска езикова гимназия в Ловеч през 1972 г. и Журналистика в Софийския държавен университет през 1979 г. Редактор в списание „Родна реч“ (1983 – 1992). След 1992 г. – предимно писател на свободна практика. Главен редактор на органа на Министерството на образованието вестник „Аз Буки“ (2002 – 2009). Работил е също като строител и продавач на вестници (през 90-те години).

Член на Съюза на българските писатели (до 1992) и на Сдружението на български писатели (след 1994).

Член на журито на наградата „Хеликон“ през 2009 г.[2] През 2019 г. получава наградата „Орфей“ за цялостно творчество.[3]

Автор на разкази, романи, есета, стихосбирки, пиеси (както и на радиопиеси). Превеждан е на немски, чешки, руски, македонски и испански[4] език.

Има един син.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Златомир Златанов е сред големите експериментатори и в поезията, и в прозата на 80-те години на ХХ век[източник? (Поискан преди 62 дни)] . Стихосбирката „Нощни плажове“ е повлияна от поезията на гръцкия нобелист Георгиос Сеферис и от тази на Т. С. Елиът. „Палинодии“ е първата открито постмодерна българска поетична книга[източник? (Поискан преди 62 дни)].

Двете новели във „Входа към пустинята“, повлияни от романите на Патрик Модиано, дават най-кристален и мрачен портрет на Епохата на застоя или т.нар. Зрял социализъм.

Постмодерният роман „Храмови сънища“, стъпил върху романите на Джеймс Джойс, разказва за български учен от БАН, който се захваща с изследването на западен класик на модернизма, преминал в един момент около Първата световна война през България. Ученият е вербуван от Държавна сигурност.[5]

Романът „Японецът и потокът“ разказва за това как един хуманитарий (в случая филолог) се превръща в тартор на организираната престъпност. Един от сериозните опити на българската проза да осмисли Прехода и ролята на т.нар. „мутри“.

Филмът „Екзитус“ (1989) е сред най-представителните български филми от епохата на Преустройството.[6]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Нощни плажове“ (1983, 2004; стихотворения)[7],
  • „Палинодии“ (1989, 2002; стихотворения)[8],
  • „На острова на копрофилите“ (1997, стихотворения),
  • „Ектения“ (2012, поема)[9].

Белетристика[редактиране | редактиране на кода]

  • „Входът на пустинята“ (1982, новели),
  • „Невинни чудовища“ (1985, новели),
  • „Храмови сънища“ (1992, роман)[10][11],
  • „Японецът и потокът“ (1993, роман)[12][13],
  • „Пола“ (2001, роман)[14],
  • „Лаканиански мрежи“ (2005, блогороман).

Есета и публицистика[редактиране | редактиране на кода]

  • „Езикът и неговата сянка“ (1996, есета),
  • „Протоколи за другия“ (2002, есета)[15], [16],
  • „Отвъд травма и революция“ (2007, публицистика),
  • „Ален Бадиу или упорството на нелогичните светове“ (2008, публицистика),
  • „Що значи тая маска“ (2009, студия върху П. Кр. Яворов)[17].
  • „Книга за небългарския народ“ (2019)[18]

Драматургия[редактиране | редактиране на кода]

  • Никой не знае защо (2021, събрани пиеси)[19]

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Хетерографии“ (2003, антология, съдържаща стихотворения, белетристика и есета; послеслов от Светлозар Игов)

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

  • Екзитус (1989, режисьор Красимир Крумов Грец, сценаристи Красимир Крумов Грец и Златомир Златанов, по едноименната повест на Златомир Златанов от 1982 г.)[20]

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител на няколко литературни награди, между които:

На 9 октомври 2013 година департамент Нова българистика към Нов български университет в партньорство с Института за литература при БАН организира Национална научна конференция в чест на 60-годишнината на Златомир Златанов.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Лъчезар Лозанов, Партизанската война на Че, в-к Българска армия, 18 ноември 2016.
  2. Жури на наградата „Хеликон“ за 2009 г., сайт на наградата „Хеликон“.
  3. Поезията е манифестация на собствения ни делириум, БНР, 10 май 2019 г.
  4. Видал, Марко. Nueva Poesía Social. La Antología. 05 2020. ISBN 979-8639991158. с. 32-37.
  5. Пламен Панайотов, „Българският „Finnegan“ (десет години от появата на „Храмови сънища“)“, в. „Литературен вестник“, бр. 27, 10 септември 2003 г.
  6. Цветан С. Тодоров, „Красимир Крумов – Грец и безмилостното слънце на морала“, в. „Народен глас“ – Ловеч, 4 август 2016.
  7. Златомир Златанов, „Нощни плажове“, Пълният текст на стихосбирката в електронно издание, Електронно издателство LiterNet, 3 юни 2004.
  8. Златомир Златанов, „Палинодии“, Пълният текст на стихосбирката в електронно издание, Електронно издателство LiterNet, 18 декември 2002.
  9. Владимир Сабоурин, „За природата на празнотата: към Ектения на Златомир Златанов“, слово на Национална научна сесия по повод 60-годишнината на Златомир Златанов, Унгарски културен институт, 9 октомври 2013.
  10. Златомир Златанов, „Храмови сънища“, Пълният текст на романа в електронно издание, Електронно издателство LiterNet, 9 юли 2004
  11. Бойко Пенчев, „Затворената творба“, рецензия в „Литературен вестник“, май 1993.
  12. Златомир Златанов, „Японецът и потокът“, Пълният текст на романа в електронно издание, Електронно издателство LiterNet, 24.11.2002
  13. Бойко Пенчев, „Началото на романа“, рецензия в „Литературен вестник“, 1994.
  14. Борис Минков, „Операта, поставена на прага на проприацията“, рецензия в „Литературен вестник“, год. 12, бр. 3, 23 – 29 януари 2002.
  15. Магдалена Костова-Панайотова, „Срещи с Другия“, рецензия в „Литературен вестник“, 20 – 26.02.2002, год. 12, бр. 7
  16. Бисера Дакова, „Следи в маргиналията“, рецензия в „Литературен вестник“, год. 12, бр. 10, 13 – 19.03.2002.
  17. Електронно издание на есето, Електронно списание LiterNet, 23.07.2009, № 7 (116).
  18. Електронна публикация на „Книга за небългарския народ“ в списание „Нова социална поезия“, бр. 19, ноември 2019.
  19. Представяне на сборника с пиеси на Златомир Златанов, интервю на Ирина Недева със Станимир Панайотов, БНР, 18 май 2021.
  20. Екзитус, IMDB.
  21. „Мемориален кабинет на „Владимир Башев“ – История и настоящ Статут на наградата, Национален литературен музей, Литературни кабинети.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Текстове на Златомир Златанов
Интервюта
За него