Златомир Златанов

    Добавяне на препратки
    от Уикипедия, свободната енциклопедия
    Златомир Златанов
    български поет и писател
    Роден
    НационалностFlag of Bulgaria.svg България
    Учил вСофийски университет
    ГЧЕ „Екзарх Йосиф І“
    Работил вредактор, строител, журналист
    Литература
    Жанровероман, разказ, есе, стихотворение
    Направлениепостмодернизъм
    Известни творби„Храмови сънища“ (1992), „Японецът и потокът“ (1993)
    Награди„Владимир Башев“ (1983)
    „Иван Николов“ (1998)
    „Дъбът на Пенчо“ (2007)
    ПовлиянГеоргиос Сеферис
    Т. С. Елиът
    Патрик Модиано
    Джеймс Джойс
    ПовлиялНова социална поезия[1]
    Семейство
    Деца1
    Уебсайтzlatomirzlatanov.video.blog

    Златомир Борисов Златанов е български поет, есеист, белетрист и драматург.

    Биография[редактиране | редактиране на кода]

    Роден е на 9 октомври 1953 г. в с. Слатина, Ловешко. Завършва прочутата Немска езикова гимназия в Ловеч през 1972 г. Сред първите автори, оказали влияние върху него, са Роберт Музил, Томас Стърнз Елиът, Джеймс Джойс. Германската литература и философия също е ключова за формирането му като автор. Като ученик публикува в списание „Родна реч“, като дебютира със стихове през 1970 г. Превръща се в един от най-активните сътрудници на изданието, като участва в творческите му семинари.

    След като отбива военната си служба, завършва Журналистика в Софийския държавен университет през 1979 г. За около година и половина работи в Плевен като управител в киното. След като се завръща в София, публикува в списанията „Пламък“ и „Септември“, алманах „Юг“, вестниците „Пулс“ и „Народна младеж". Поканен е от Иван Тренев и Людмила Исаева за издаване на дебютна стихосбирка в изд. „Български писател“. През това време все повече се увлича по белетирстиката и дебютната му книга с две новели „Входът на пустинята“ излиза преди първата му стихосбирка „Нощни плажове“. И двете заглавия го утвърждават като автор.

    От 1983 до 1992 г. е редактор в списание „Родна реч“. След 1992 г. – предимно писател на свободна практика. Главен редактор на органа на Министерството на образованието вестник „Аз Буки“ (2002 – 2009). Работил е също като строител и продавач на вестници (през 90-те години).

    Член на Съюза на българските писатели (до 1992 г.) и на Сдружението на български писатели (след 1994 г.).

    Член на журито на наградата „Хеликон“ през 2009 г.[2] През 2019 г. получава наградата „Орфей“ за цялостно творчество.[3] През 2021 г. портал „Култура“ му връчва специална награда за цялостно творчество.[4]

    Автор на разкази, романи, есета, стихосбирки, пиеси (както и на радиопиеси). Превеждан е на немски, чешки, руски, македонски и испански език[5].

    Има един син.

    Творчество[редактиране | редактиране на кода]

    Стихосбирката „Нощни плажове“ е повлияна от поезията на гръцкия нобелист Георгиос Сеферис и от тази на Т. С. Елиът. Двете новели във „Входа към пустинята“, повлияни от романите на Патрик Модиано, дават най-кристален и мрачен портрет на Епохата на застоя или т.нар. Зрял социализъм.

    Втората стихосбирка на Златанов „Палинодии“ (1989) се смята за първата открито постмодерна поетична книга в България.[6] Филмът „Екзитус“ (1989) по едноименната новела е сред най-представителните български филми от епохата на Преустройството.[7]

    Постмодерният роман „Храмови сънища“, стъпил върху романите на Джеймс Джойс, разказва за български учен от БАН, който се захваща с изследването на западен класик на модернизма, преминал в един момент около Първата световна война през България. Ученият е вербуван от Държавна сигурност.[8] Романът „Японецът и потокът“ разказва за това как един хуманитарий (в случая филолог) се превръща в тартор на организираната престъпност. Един от сериозните опити на българската проза да осмисли Прехода и ролята на т.нар. „мутри“.

    Третата стихосбирка на автора „На острова на копрофилите“ (1997) е определяна като „модерна версия на Пенчо-Славейковия Остров на блажените, без да престава да бъде поредната великолепна книга на своя автор“,[9] като преобръща утопията, представена от Славейков, в картина на тогавашната действителност.

    В началото на новия век творчеството му се насочва предимно към философската есеистика и идеите на Жак Лакан и Ален Бадиу.

    Библиография[редактиране | редактиране на кода]

    Поезия[редактиране | редактиране на кода]

    • „Нощни плажове“ (1983, 2004; стихотворения)[10],
    • „Палинодии“ (1989, 2002; стихотворения)[11],
    • „На острова на копрофилите“ (1997, стихотворения),
    • „Ектения“ (2012, поема)[12].

    Белетристика[редактиране | редактиране на кода]

    • „Входът на пустинята“ (1982, новели),
    • „Невинни чудовища“ (1985, новели),
    • „Храмови сънища“ (1992, роман)[13][14],
    • „Японецът и потокът“ (1993, роман)[15][16],
    • „Пола“ (2001, роман)[17],
    • „Лаканиански мрежи“ (2005, блогороман).

    Есета и публицистика[редактиране | редактиране на кода]

    • „Езикът и неговата сянка“ (1996, есета),
    • „Протоколи за другия“ (2002, есета)[18], [19],
    • „Отвъд травма и революция“ (2007, публицистика),
    • „Ален Бадиу или упорството на нелогичните светове“ (2008, публицистика),
    • „Що значи тая маска“ (2009, студия върху П. Кр. Яворов)[20].
    • „Книга за (не)българския народ“ (2019 като електронна публикация, 2022 второ издание на хартия)[21][22]

    Драматургия[редактиране | редактиране на кода]

    • Никой не знае защо (2021, събрани пиеси)[23]

    Сборници[редактиране | редактиране на кода]

    • „Хетерографии“ (2003, антология, съдържаща стихотворения, белетристика и есета; послеслов от Светлозар Игов)

    Филмография[редактиране | редактиране на кода]

    • Екзитус (1989, режисьор Красимир Крумов Грец, сценаристи Красимир Крумов Грец и Златомир Златанов, по едноименната повест на Златомир Златанов от 1982 г.)[24]

    Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

    Носител на няколко литературни награди, между които:

    На 9 октомври 2013 година департамент Нова българистика към Нов български университет в партньорство с Института за литература при БАН организира Национална научна конференция в чест на 60-годишнината на Златомир Златанов.

    Бележки[редактиране | редактиране на кода]

    1. ↑ Лъчезар Лозанов, Партизанската война на Че Архив на оригинала от 2020-07-21 в Wayback Machine., в-к Българска армия, 18 ноември 2016.
    2. ↑ Жури на наградата „Хеликон“ за 2009 г., сайт на наградата „Хеликон“.
    3. ↑ Поезията е манифестация на собствения ни делириум, БНР, 10 май 2019 г.
    4. ↑ Годишни награди на портал „Култура“ 2021 г., електронен бюлетин „Културни новини“, 1 ноември 2021 г.
    5. ↑ Видал, Марко. Nueva Poesía Social. La Antología. 05 2020. ISBN 979-8639991158. с. 32 – 37.
    6. ↑ (Не)ваксинираният Заратустра
    7. ↑ Цветан С. Тодоров, „Красимир Крумов – Грец и безмилостното слънце на морала“, в. „Народен глас“ – Ловеч, 4 август 2016.
    8. ↑ Пламен Панайотов, „Българският „Finnegan“ (десет години от появата на „Храмови сънища“)“, в. „Литературен вестник“, бр. 27, 10 септември 2003 г.
    9. ↑ Светлозар Игов. Името на острова. Съвременници. Том 1: Поети. Варна: LiterNet, 2019 – 2020
    10. ↑ Златомир Златанов, „Нощни плажове“, Пълният текст на стихосбирката в електронно издание, Електронно издателство LiterNet, 3 юни 2004.
    11. ↑ Златомир Златанов, „Палинодии“, Пълният текст на стихосбирката в електронно издание, Електронно издателство LiterNet, 18 декември 2002.
    12. ↑ Владимир Сабоурин, „За природата на празнотата: към Ектения на Златомир Златанов“, слово на Национална научна сесия по повод 60-годишнината на Златомир Златанов, Унгарски културен институт, 9 октомври 2013.
    13. ↑ Златомир Златанов, „Храмови сънища“, Пълният текст на романа в електронно издание, Електронно издателство LiterNet, 9 юли 2004
    14. ↑ Бойко Пенчев, „Затворената творба“, рецензия в „Литературен вестник“, май 1993.
    15. ↑ Златомир Златанов, „Японецът и потокът“, Пълният текст на романа в електронно издание, Електронно издателство LiterNet, 24.11.2002
    16. ↑ Бойко Пенчев, „Началото на романа“, рецензия в „Литературен вестник“, 1994.
    17. ↑ Борис Минков, „Операта, поставена на прага на проприацията“, рецензия в „Литературен вестник“, год. 12, бр. 3, 23 – 29 януари 2002.
    18. ↑ Магдалена Костова-Панайотова, „Срещи с Другия“, рецензия в „Литературен вестник“, 20 – 26.02.2002, год. 12, бр. 7
    19. ↑ Бисера Дакова, „Следи в маргиналията“, рецензия в „Литературен вестник“, год. 12, бр. 10, 13 – 19.03.2002.
    20. ↑ Електронно издание на есето, Електронно списание LiterNet, 23.07.2009, № 7 (116).
    21. ↑ Електронна публикация на „Книга за небългарския народ“ в списание „Нова социална поезия“, бр. 19, ноември 2019.
    22. ↑ Златомир Златанов – Книга за (не)българския народ, Ситуационистки détournement
    23. ↑ Представяне на сборника с пиеси на Златомир Златанов, интервю на Ирина Недева със Станимир Панайотов, БНР, 18 май 2021.
    24. ↑ Екзитус, IMDB.
    25. ↑ „Мемориален кабинет на „Владимир Башев“ – История и настоящ Статут на наградата, Национален литературен музей, Литературни кабинети.

    Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

    Текстове на Златомир Златанов
    Интервюта
    За него
    Нормативен контрол
    Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Златомир_Златанов&oldid=11525308“.