Златомир Златанов
| Златомир Златанов | |
|---|---|
| български поет и писател | |
| Роден | |
|
|
|
| Националност |
 България |
| Образование |
Софийски университет „Св. Климент Охридски“ ГЧЕ „Екзарх Йосиф І“ |
| Професия | редактор |
| Литература | |
| Жанрове | роман, разказ, есе, стихотворение |
| Направление | постмодернизъм |
| Известни творби | „Храмови сънища“ (1992), „Японецът и потокът“ (1993) |
| Награди |
„Владимир Башев“ (1983) „Иван Николов“ (1998) „Дъбът на Пенчо“ (2007) |
| Повлиян |
Георгиос Сеферис Т. С. Елиът Патрик Модиано Джеймс Джойс |
| Повлиял | Нова социална поезия[1][2] |
| Семейство | |
| Деца | 1 |
|
|
|
| Уебсайт | zlatomirzlatanov.video.blog |
Златомир Златанов е български поет, есеист, белетрист и драматург.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 9 октомври 1953 г. в с. Слатина, Ловешко. Завършва прочутата Немска езикова гимназия в Ловеч през 1972 г. и Журналистика в Софийския държавен университет през 1979 г. Редактор в списание „Родна реч“ (1983 – 1992). След 1992 г. – предимно писател на свободна практика. Главен редактор на органа на Министерството на образованието вестник „Аз Буки“ (2002 – 2009). Работил е също като строител и продавач на вестници (през 90-те години).
Член на Съюза на българските писатели (до 1992) и на Сдружението на български писатели (след 1994).
Член на журито на наградата „Хеликон“ през 2009 г.[3] През 2019 г. получава наградата „Орфей“ за цялостно творчество.[4]
Автор на разкази, романи, есета, стихосбирки, пиеси (както и на радиопиеси). Превеждан е на немски, чешки, руски и македонски език.
Има един син.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Златомир Златанов е сред големите експериментатори и в поезията, и в прозата на 80-те години на ХХ век. Стихосбирката „Нощни плажове“ е повлияна от поезията на гръцкия нобелист Георгиос Сеферис и от тази на Т. С. Елиът. „Палинодии“ е първата открито постмодерна българска поетична книга.
Двете новели във „Входа към пустинята“, повлияни от романите на Патрик Модиано, дават най-кристален и мрачен портрет на Епохата на застоя или т.нар. Зрял социализъм.
Постмодерният роман „Храмови сънища“, стъпил върху романите на Джеймс Джойс, разказва за български учен от БАН, който се захваща с изследването на западен класик на модернизма, преминал в един момент около Първата световна война през България. Ученият е вербуван от Държавна сигурност.[5]
Романът „Японецът и потокът“ разказва за това как един хуманитарий (в случая филолог) се превръща в тартор на организираната престъпност. Един от сериозните опити на българската проза да осмисли Прехода и ролята на т.нар. „мутри“.
Филмът „Екзитус“ е сред най-представителните български филми от епохата на Преустройството.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
Поезия[редактиране | редактиране на кода]
- „Нощни плажове“ (1983, 2004; стихотворения)[6],
- „Палинодии“ (1989, 2002; стихотворения)[7],
- „На острова на копрофилите“ (1997, стихотворения),
- „Ектения“ (2012, поема)[8].
Белетристика[редактиране | редактиране на кода]
- „Входът на пустинята“ (1982, новели),
- „Невинни чудовища“ (1985, новели),
- „Храмови сънища“ (1992, роман)[9] [10],
- „Японецът и потокът“ (1993, роман)[11] [12],
- „Пола“ (2001, роман)[13],
- „Лаканиански мрежи“ (2005, блогороман).
Есета и публицистика[редактиране | редактиране на кода]
- „Езикът и неговата сянка“ (1996, есета),
- „Протоколи за другия“ (2002, есета)[14], [15],
- „Отвъд травма и революция“ (2007, публицистика),
- „Ален Бадиу или упорството на нелогичните светове“ (2008, публицистика),
- „Що значи тая маска“ (2009, студия върху П. Кр. Яворов)[16].
- „Книга за небългарския народ“ (2019)[17]
Сборници[редактиране | редактиране на кода]
- „Хетерографии“ (2003, антология, съдържаща стихотворения, белетристика и есета; послеслов от Светлозар Игов)
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
- Екзитус (1989, режисьор Красимир Крумов Грец, сценаристи Красимир Крумов Грец и Златомир Златанов, по едноименната повест на Златомир Златанов от 1982 г.)[18]
Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]
Носител на няколко литературни награди, между които:
- Националната литературна награда „Владимир Башев“ (1983), [19]
- наградата на името на Александър Геров,
- Националната награда за поезия „Иван Николов“ (1998 – за стихосбирката „На острова на копрофилите“),
- Наградата „Дъбът на Пенчо“ (2007 – за цялостно творчество).
- Наградата „Орфей“ (2019 – за цялостно творчество)
На 9 октомври 2013 година департамент Нова българистика към Нов български университет в партньорство с Института за литература при БАН организира Национална научна конференция в чест на 60-годишнината на Златомир Златанов.[20]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ НСП-четене 3, ""В манифеста на НСП като наши предшественици и вдъхновители от 90-те са споменати само 2 имена. Първото вече го разбрахте, второто е на Златомир Златанов", Васил Прасков на първото четене на Нова социала поезия
- ↑ Партизанската война на Че
- ↑ Жури на наградата „Хеликон“ за 2009 г., сайт на наградата „Хеликон“.
- ↑ Поезията е манифестация на собствения ни делириум, БНР, 10 май 2019 г.
- ↑ Пламен Панайотов, „Българският „Finnegan“ (десет години от появата на „Храмови сънища“)“, в. „Литературен вестник“, бр. 27, 10 септември 2003 г.
- ↑ Златомир Златанов, „Нощни плажове“, Пълният текст на стихосбирката в електронно издание, Електронно издателство LiterNet, 3 юни 2004
- ↑ Златомир Златанов, „Палинодии“, Пълният текст на стихосбирката в електронно издание, Електронно издателство LiterNet, 18 декември 2002.
- ↑ Владимир Сабоурин, „За природата на празнотата: към Ектения на Златомир Златанов“, слово на Национална научна сесия по повод 60-годишнината на Златомир Златанов, Унгарски културен институт, 9 октомври 2013.
- ↑ Златомир Златанов, „Храмови сънища“, Пълният текст на романа в електронно издание, Електронно издателство LiterNet, 09.07.2004
- ↑ Бойко Пенчев, „Затворената творба“, рецензия в „Литературен вестник“, май 1993.
- ↑ Златомир Златанов, „Японецът и потокът“, Пълният текст на романа в електронно издание, Електронно издателство LiterNet, 24.11.2002
- ↑ Бойко Пенчев, „Началото на романа“, рецензия в „Литературен вестник“, 1994.
- ↑ Борис Минков, „Операта, поставена на прага на проприацията“, рецензия в „Литературен вестник“, год. 12, бр. 3, 23 – 29 януари 2002.
- ↑ Магдалена Костова-Панайотова, „Срещи с Другия“, рецензия в „Литературен вестник“, 20 – 26.02.2002, год. 12, бр. 7
- ↑ Бисера Дакова, „Следи в маргиналията“, рецензия в „Литературен вестник“, год. 12, бр. 10, 13 – 19.03.2002.
- ↑ Електронно издание на есето, Електронно списание LiterNet, 23.07.2009, № 7 (116).
- ↑ Електронна публикация на „Книга за небългарския народ“ в списание „Нова социална поезия“, бр. 19, ноември 2019.
- ↑ Екзитус, IMDB.
- ↑ „Мемориален кабинет на „Владимир Башев“ – История и настоящ Статут на наградата, Национален литературен музей, Литературни кабинети.
- ↑ Национална научна конференция в чест на 60-годишнината на Златомир Златанов (плейлист с 10 видеоклипа), YouTube, качено от БАН ИЛ на 9 октомври 2013 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Златомир Златанов в LiterNet
- Златомир Златанов в
Internet Movie Database - От и за Златомир Златанов в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Блог на Златомир Златанов
- Текстове на Златомир Златанов
- „Протоколи за сводничество“, есе, в. „Литературен форум“, бр. 14 (437), 28 ноември 2000
- „Българска рапсодия“, стихотворение, в. „Сега“, 2 декември 2000
- „Интроемисия“, стихотворение, в. „Сега“, 2 декември 2000
- „Българският Едип“, едно от седемте есета в сборника „Протоколи за другия“, Cult.bg, 15 май 2002
- „За Бартълби политиките“, есе, в. „Литературен вестник“, 29 април 2013
- Интервюта
- „Златомир Златанов: Не вярвам голям поет като Константин Павлов да се вълнува от ордени“, в. „Сега“, интервю за Деян Енев, 30 юни 2003
- За него
- Цветан С. Тодоров, „Един поет между Гулаг и Гугъл – Златомир Златанов по пътя на нефигуративната поезия“, в. „Народен глас“ – Ловеч, 9 октомври 2012
|