Златомир Златанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Златомир Златанов
български поет и писател
Роден

Националност България
Учил вСофийски университет
ГЧЕ „Екзарх Йосиф І“
Работил вредактор, строител, журналист
Литература
Жанровероман, разказ, есе, стихотворение
Направлениепостмодернизъм
Известни творби„Храмови сънища“ (1992), „Японецът и потокът“ (1993)
Награди„Владимир Башев“ (1983)
Иван Николов“ (1998)
Дъбът на Пенчо“ (2007)
ПовлиянГеоргиос Сеферис
Т. С. Елиът
Патрик Модиано
Джеймс Джойс
ПовлиялНова социална поезия[1]
Семейство
Деца1

Уебсайтzlatomirzlatanov.video.blog

Златомир Борисов Златанов е български поет, есеист, белетрист и драматург.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 9 октомври 1953 г. в с. Слатина, Ловешко. Завършва прочутата Немска езикова гимназия в Ловеч през 1972 г. Сред първите автори, оказали влияние върху него, са Роберт Музил, Томас Стърнз Елиът, Джеймс Джойс. Германската литература и философия също е ключова за формирането му като автор. Като ученик публикува в списание „Родна реч“, като дебютира със стихове през 1970 г. Превръща се в един от най-активните сътрудници на изданието, като участва в творческите му семинари.

След като отбива военната си служба, завършва Журналистика в Софийския държавен университет през 1979 г. За около година и половина работи в Плевен като управител в киното. След като се завръща в София, публикува в списанията „Пламък“ и „Септември“, алманах „Юг“, вестниците „Пулс“ и „Народна младеж". Поканен е от Иван Тренев и Людмила Исаева за издаване на дебютна стихосбирка в изд. „Български писател“. През това време все повече се увлича по белетирстиката и дебютната му книга с две новели „Входът на пустинята“ излиза преди първата му стихосбирка „Нощни плажове“. И двете заглавия го утвърждават като автор.

От 1983 до 1992 г. е редактор в списание „Родна реч“. След 1992 г. – предимно писател на свободна практика. Главен редактор на органа на Министерството на образованието вестник „Аз Буки“ (2002 – 2009). Работил е също като строител и продавач на вестници (през 90-те години).

Член на Съюза на българските писатели (до 1992 г.) и на Сдружението на български писатели (след 1994 г.).

Член на журито на наградата „Хеликон“ през 2009 г.[2] През 2019 г. получава наградата „Орфей“ за цялостно творчество.[3] През 2021 г. портал „Култура“ му връчва специална награда за цялостно творчество.[4]

Автор на разкази, романи, есета, стихосбирки, пиеси (както и на радиопиеси). Превеждан е на немски, чешки, руски, македонски и испански език[5].

Има един син.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Стихосбирката „Нощни плажове“ е повлияна от поезията на гръцкия нобелист Георгиос Сеферис и от тази на Т. С. Елиът. Двете новели във „Входа към пустинята“, повлияни от романите на Патрик Модиано, дават най-кристален и мрачен портрет на Епохата на застоя или т.нар. Зрял социализъм.

Втората стихосбирка на Златанов „Палинодии“ (1989) се смята за първата открито постмодерна поетична книга в България.[6] Филмът „Екзитус“ (1989) по едноименната новела е сред най-представителните български филми от епохата на Преустройството.[7]

Постмодерният роман „Храмови сънища“, стъпил върху романите на Джеймс Джойс, разказва за български учен от БАН, който се захваща с изследването на западен класик на модернизма, преминал в един момент около Първата световна война през България. Ученият е вербуван от Държавна сигурност.[8] Романът „Японецът и потокът“ разказва за това как един хуманитарий (в случая филолог) се превръща в тартор на организираната престъпност. Един от сериозните опити на българската проза да осмисли Прехода и ролята на т.нар. „мутри“.

Третата стихосбирка на автора „На острова на копрофилите“ (1997) е определяна като „модерна версия на Пенчо-Славейковия Остров на блажените, без да престава да бъде поредната великолепна книга на своя автор“,[9] като преобръща утопията, представена от Славейков, в картина на тогавашната действителност.

В началото на новия век творчеството му се насочва предимно към философската есеистика и идеите на Жак Лакан и Ален Бадиу.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

  • „Нощни плажове“ (1983, 2004; стихотворения)[10],
  • „Палинодии“ (1989, 2002; стихотворения)[11],
  • „На острова на копрофилите“ (1997, стихотворения),
  • „Ектения“ (2012, поема)[12].

Белетристика[редактиране | редактиране на кода]

  • „Входът на пустинята“ (1982, новели),
  • „Невинни чудовища“ (1985, новели),
  • „Храмови сънища“ (1992, роман)[13][14],
  • „Японецът и потокът“ (1993, роман)[15][16],
  • „Пола“ (2001, роман)[17],
  • „Лаканиански мрежи“ (2005, блогороман).

Есета и публицистика[редактиране | редактиране на кода]

  • „Езикът и неговата сянка“ (1996, есета),
  • „Протоколи за другия“ (2002, есета)[18], [19],
  • „Отвъд травма и революция“ (2007, публицистика),
  • „Ален Бадиу или упорството на нелогичните светове“ (2008, публицистика),
  • „Що значи тая маска“ (2009, студия върху П. Кр. Яворов)[20].
  • „Книга за (не)българския народ“ (2019 като електронна публикация, 2022 второ издание на хартия)[21][22]

Драматургия[редактиране | редактиране на кода]

  • Никой не знае защо (2021, събрани пиеси)[23]

Сборници[редактиране | редактиране на кода]

  • „Хетерографии“ (2003, антология, съдържаща стихотворения, белетристика и есета; послеслов от Светлозар Игов)

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

  • Екзитус (1989, режисьор Красимир Крумов Грец, сценаристи Красимир Крумов Грец и Златомир Златанов, по едноименната повест на Златомир Златанов от 1982 г.)[24]

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител на няколко литературни награди, между които:

На 9 октомври 2013 година департамент Нова българистика към Нов български университет в партньорство с Института за литература при БАН организира Национална научна конференция в чест на 60-годишнината на Златомир Златанов.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Лъчезар Лозанов, Партизанската война на Че Архив на оригинала от 2020-07-21 в Wayback Machine., в-к Българска армия, 18 ноември 2016.
  2. Жури на наградата „Хеликон“ за 2009 г., сайт на наградата „Хеликон“.
  3. Поезията е манифестация на собствения ни делириум, БНР, 10 май 2019 г.
  4. Годишни награди на портал „Култура“ 2021 г., електронен бюлетин „Културни новини“, 1 ноември 2021 г.
  5. Видал, Марко. Nueva Poesía Social. La Antología. 05 2020. ISBN 979-8639991158. с. 32 – 37.
  6. (Не)ваксинираният Заратустра
  7. Цветан С. Тодоров, „Красимир Крумов – Грец и безмилостното слънце на морала“, в. „Народен глас“ – Ловеч, 4 август 2016.
  8. Пламен Панайотов, „Българският „Finnegan“ (десет години от появата на „Храмови сънища“)“, в. „Литературен вестник“, бр. 27, 10 септември 2003 г.
  9. Светлозар Игов. Името на острова. Съвременници. Том 1: Поети. Варна: LiterNet, 2019 – 2020
  10. Златомир Златанов, „Нощни плажове“, Пълният текст на стихосбирката в електронно издание, Електронно издателство LiterNet, 3 юни 2004.
  11. Златомир Златанов, „Палинодии“, Пълният текст на стихосбирката в електронно издание, Електронно издателство LiterNet, 18 декември 2002.
  12. Владимир Сабоурин, „За природата на празнотата: към Ектения на Златомир Златанов“, слово на Национална научна сесия по повод 60-годишнината на Златомир Златанов, Унгарски културен институт, 9 октомври 2013.
  13. Златомир Златанов, „Храмови сънища“, Пълният текст на романа в електронно издание, Електронно издателство LiterNet, 9 юли 2004
  14. Бойко Пенчев, „Затворената творба“, рецензия в „Литературен вестник“, май 1993.
  15. Златомир Златанов, „Японецът и потокът“, Пълният текст на романа в електронно издание, Електронно издателство LiterNet, 24.11.2002
  16. Бойко Пенчев, „Началото на романа“, рецензия в „Литературен вестник“, 1994.
  17. Борис Минков, „Операта, поставена на прага на проприацията“, рецензия в „Литературен вестник“, год. 12, бр. 3, 23 – 29 януари 2002.
  18. Магдалена Костова-Панайотова, „Срещи с Другия“, рецензия в „Литературен вестник“, 20 – 26.02.2002, год. 12, бр. 7
  19. Бисера Дакова, „Следи в маргиналията“, рецензия в „Литературен вестник“, год. 12, бр. 10, 13 – 19.03.2002.
  20. Електронно издание на есето, Електронно списание LiterNet, 23.07.2009, № 7 (116).
  21. Електронна публикация на „Книга за небългарския народ“ в списание „Нова социална поезия“, бр. 19, ноември 2019.
  22. Златомир Златанов – Книга за (не)българския народ, Ситуационистки détournement
  23. Представяне на сборника с пиеси на Златомир Златанов, интервю на Ирина Недева със Станимир Панайотов, БНР, 18 май 2021.
  24. Екзитус, IMDB.
  25. „Мемориален кабинет на „Владимир Башев“ – История и настоящ Статут на наградата, Национален литературен музей, Литературни кабинети.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Текстове на Златомир Златанов
Интервюта
За него