Магдалена Костова-Панайотова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Магдалена Костова-Панайотова
български литературовед
Родена
Научна дейност
Област Филология
Образование Софийски университет
Работила в Югозападен университет „Неофит Рилски“

Магдалена Костова-Панайотова е български литературовед, литературен критик, журналист, русист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Магдалена Костова-Панайотова е родена в град Плевен. Завършила е Руска езикова гимназия в София и Българска филология и Журналистика в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“ (1991).[1]

От 1993 до 1996 е аспирантка на самостоятелна подготовка в Катедрата по Руска литература при СУ „Св. Климент Охридски“. Защитава дисертация на тема „Художественият свят на Георгий Иванов. Поезия и проза“ (1997). От 1999 до 2002 г. води лекции на хонорар към ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“, а от 2000 до 2011 г. – към СУ „Св. Кл. Охридски“. От 2006 година след конкурс е редовен доцент по Руска литература към Югозападния университет „Неофит Рилски“, а от 2010 г. – професор.[1]

Изнася лекции в чужбина: януари 2007 – Литературен институт „Максим Горки“, Москва – лекция на тема „Руска неофициална лирика“; декември 2009 – Държавна академия за славянски култури, Москва – лекция на тема „Най-новата българска литература след 1989 г.“.[1]

Автор на рецензии, отзиви и др. материали в периодичния печат – „Литературен вестник“, „Култура“, „Неделник“, сп. „Език и литература“, „Български език и литература“ и др. Автор на учебни и методически материали в сп. „Ученически свят“, „Аз Буки“ и др.[1]

Членство в научни организации[редактиране | редактиране на кода]

Магдалена Костова-Панайотова членува в:

  • Съюза на учените в България,
  • Международната асоциация на преподавателите по руски език и литература – МАПРЯЛ,
  • Българската асоциация на университетските жени (БАУЖ),
  • Литературната академия „Аудитория“ – „Максим Горки“, Москва.
  • Българския ПЕН-клуб

Редакторска работа[редактиране | редактиране на кода]

Магдалена Костова-Панайотова осъществява и активна редакторска дейност. Редактор е на рубриките „Култура“, „Общество“ и „Личности“ на вестник „Неделник“, Ню Йорк (2000-2007). Редактор в електронното списание „Public Republic“[2]. Член на редакционната колегия на международното ежемесечно литературно-научно списание Другое полушарие (Москва)[3]. Член на международния редакционен съвет на сп. „Вестник славянских культур“ (Москва)[4]. Редактор в електронно списание „LiterNet“. Главен редактор е на сп. „Езиков свят“, орган на Филологическия факултет в ЮЗУ, Благоевград[5].

Преводи[редактиране | редактиране на кода]

Преводач и редактор на 15 книги към издателствата „ПАН“, „Слънце“ и „Труд“. Сред преводите на М. Панайотова са текстове на Георгий Иванов, Дмитрий Пригов, Генадий Айги, Вадим Степанцов, Юлия Немирова, Модрис Аузинш.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

  • Носител на наградата на Българско национално радио за стихосбирката Тропизми (1997),
  • Носител на наградата за литературна критика от конкурса „Южна пролет“ – за книгата Животът, който ми се присъни (Поезията и прозата на Георгий Иванов) (2000).

Книги[редактиране | редактиране на кода]

До декември 2015 г. Магдалена Костова-Панайотова е автор на 11 книги (8 от тях научни) и над 70 статии в специализирания периодичен печат. Автор и съавтор на 4 учебни помагала. Автор и редактор в три енциклопедии – „Българска енциклопедия от А до Я“, издателство „Труд“, 2002, второ издание 2003; „Герои на световната литература“, Издателство „Труд“, 2008 и Българска енциклопедия в 3 тома, издателство на БАН.

Стихосбирки[редактиране | редактиране на кода]

  • Тропизми. София: Китира, 1996.
  • Падащи знаци. Велико Търново: Фабер, 2008.
  • Вечност и още един ден. Университетско издателство, Благоевград, 2015.

Монографии[редактиране | редактиране на кода]

  • Между играта и откровението (Прозата на Георгий Иванов). София: Светра, 1995.
  • Животът, който ми се присъни (Поезията и прозата на Георгий Иванов). София: Херон Прес, 2000, 206 с. ISBN 954-580-074-7
  • Българската литературна класика. София: Сема – РШ, 2003 (второ доп. изд., 2004), 200 с. ISBN 978-954-802-137-4
  • Де-конструкция на канона. Руска неофициална лирика. София: Сема – РШ, 2003, 128 с. ISBN 978-954-802-120-Х
  • В полето на авангарда. Руската поезия: 50-90-те г. на ХХ век. София: Сема – РШ, 2006, 239 с. ISBN 978-954-802-174-6
  • Руският ХХ век чете: класиката, без която не можем. Благоевград: УИ „Неофит Рилски”, 2008, 125 с. ISBN 978-954-680-567-6
  • Руският поетически авангард през ХХ век: теория и практика. Благоевград: УИ „Неофит Рилски”, 2010. ISBN 978-954-680-648-2
  • Близки непознати. Другият език или за езиците на Другостта. Благоевград. УИ „Неофит Рилски”, 2013. ISBN 978-954-680-882-0

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]