Направо към съдържанието

Юлия Спиридонова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Юлия Спиридонова
българска писателка
Родена

Националност България
Учила вСофийски университет
Работилаписател, сценарист
Литература
ПсевдонимЮлка
Жанроведетска и юношеска литература
Направлениетийнлит, фентъзи
Известни творби„Тина и половина“ (2009)
Награди„Петко Р. Славейков“
за принос в детската литература (2010)
„Константин Константинов“ (2010)
Перото“ (2015)
„Бисерче вълшебно“ (2016)
Семейство
БащаСимеон Димитров Спиридонов
МайкаЛилия Петрова

Юлия Симеонова Спиридонова е българска детска писателка и сценаристка.

Родена е на 30 октомври 1972 година в София в семейството на художниците Лилия Петрова и Симеон Спиридонов. Завършила е Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Нов български университет. Работи като сценарист и писател на свободна практика.[1]

Юлия Спиридонова е най-търсен и четен писател в 18 от 27 регионални библиотеки според проучване на сайта „Аз чета“. Изследването е проведено в периода юли-ноември 2011 година чрез онлайн въпросник към служителите на всички 27 регионални детски библиотеки в България.[2]

Юлия Спиридонова има заснети над 400 сценария за Българската национална телевизия. Автор е на няколко куклени поредици, участвали в международни фестивали. Автор е на детското седмично предаване „Здравей“ за електронни развлечения и интернет. През 2003 г. предаването печели националната награда „ДеИнтина“.

Съсценарист е на филмите „Break An Egg“ и „Златната ябълка“ („Creative Center“). През 1996 г. е член на сценарното жури на Международния студентски кинофестивал в Мюнхен, Германия.

Юлия Спиридонова е инициатор и организатор на ежеседмичната доброволческа инициатива „Кой обича приказки“ (от 2008 г. до 2019 г. ), както и на инициативата за четящи тийнейджъри „Летящо прасе“ (от 2015 г. до 2019 г.) към Столична библиотека. Тя е основател и организатор на ежегодната благотворителна инициатива „Където живеят деца, трябва да има детски книги“ (от 2010 г. до 2017 г.)[3].

Посланик е на инициативата „Забавното лятно четене“.[4][5]

Признание и награди

[редактиране | редактиране на кода]

Юлия Спиридонова е първият български писател, номиниран за най-голямата световна награда за детска литература „Възпоменателна награда Астрид Линдгрен“.[6] Номинирана е седем поредни години – за 2017, 2018, 2019, 2020, 2021, 2022 и 2023 година.

Още с първото си произведение („Утешителят“, 1996) печели награда на ЮНЕСКО за къс разказ. Разказът е отпечатан в антологии на английски и френски език.

През 2005 г. е удостоена с трета награда на конкурса „Europe in fairytale“, а през 2006 г. печели конкурса за детска книга-ръкопис на Съюза на българските писатели. През 2007 г. участва в световното изложение „Библиобраз“ в Москва.[7]

Лауреат е на националната награда „Петко Р. Славейков“ за принос в детската литература (2010)[8].

Носител е на националната награда „Константин Константинов“ за автор на 2010 година.[9]

Номинирана е четири пъти за националната награда „Христо Г. Данов“ – 2010[10], 2011 г.[11], 2015 г., 2018.

Носител е на почетен плакет на МОМН за принос в българската култура по случай Деня на народните будители.[12]

Номинирана е за детската награда „Златната ябълка“ за благотворителната си дейност.

Получава почетната грамота на „Аз детето“ за цялостен принос за щастливото детство на българските деца (2004).[13]

Носител е на националната литературна награда „Перото“ (2015 – за книгата за деца „Бъди ми приятел“, илюстрирана от Пенко Гелев)., [14]

През 2016 г. „Бъди ми приятел“ печели и националната награда на децата „Бисерче вълшебно“.[15]

Юлия Спиридонова е най-четен детски писател за 2016 г. в Столична библиотека и е избрана за Писател на годината.

Ножицата (Сиела) 2022 г. в съавторство с художника Дамян Дамянов

Sois Mon Ami (ELITCHKA) 2022 г.

Сянката на щуреца (ИК Кръгозор) 2022 г.

Voyage dans la Terre d'en Bas. Les Aventures de Baptiste, détective privé (ELITCHKA) 2022 г.

Приключенията на Джиго (ИК Фют) 2022 г.

Приказки за гугулета (ИК Софтпрес) 2021 г.

Кронос, тоj несрекник! (Блесок) 2020 г.

Kronos, acest nefericit! (Editura Aramis) 2019 г.

Боби и тайните агенти на Дядо Коледа (ИК Кръгозор) 2018 г.

Къде си, слънце (ИК Кръгозор) 2017 г.

Кронос. Тоя нещастник! (ИК Кръгозор) 2016 г.

Milyen varázspálcátot rejt a ho? (Terézvárosi Bolgár önkormányzat) 2015 г.

Каква магия крие се в снега (ИК Кръгозор) 2015 г.

Бъди ми приятел (ИК Кръгозор) 2014 г.

Приказка за вълшебната флейта (ИК Ентусиаст) 2013 г.

Иглата на Лабакан (ИК Кръгозор) 2013 г.

Макс. Всичко на макс! (ИК Кръгозор) 2012 г.

Кралска кръв (ИК Кръгозор) 2011 г.

Графиня Батори (ИК Кръгозор) 2010 г.

Кръстьо – частен детектив. В Долната земя (ИК Фют) 2009 г.

Любими попътечо (ИК Кръгозор) 2009 г.

Тина и половина (ИК Кръгозор) 2009 г.

Приключения с Джиго (ИК Фют) 2003 г.

Приказки за гугулета (ИК Дамян Яков) 2000 г.

Гугулетата (ИК Интерпрес) 1999 г.

  1. Биографична справка за Юлия Спиридонова на сайта на издателство „Ентусиаст“ Архив на оригинала от 2019-05-29 в Wayback Machine..
  2. Веселина Фотева, „Виж кой чете 2: „Хари Потър“, „Пипи“ и „Емил от Льонеберя“ са най-крадените детски книги от библиотеките“, в. „Дневник“, 13 юни 2012 г.
  3. Вилиана Семерджиева, „Юлия Спиридонова-Юлка: Детската книга трябва да бъде красива“, в. „Дума“, бр. 99, 5 май 2015 г.
  4. „Забавното лятно четене за 2014 година официално започна!“, zaednovchas.bg, 13 май 2014 г.
  5. „Поставиха началото на „Забавното лятно четене“ и в София“, detskiknigi.com, 31 май 2014 г.
  6. Astrid Lindgren Memorial Award 2016[неработеща препратка]
  7. „Программа Фестиваля „БиблиОбраз 2007“, 11 октября 2007 года“ Архив на оригинала от 2013-12-03 в Wayback Machine. на сайта Центр развития междуличностных коммуникаций. ((ru))
  8. „Юлия Спиридонова получава наградата „Петко Славейков“ Архив на оригинала от 2021-05-24 в Wayback Machine., в. „Сега“, 27 април 2010 г.
  9. Носители на наградата „Константин Константинов“ на сайта на наградата.
  10. „Вече са известни номинациите за националната награда „Христо Г. Данов“ за 2010 г.“ на сайта на Министерство на културата.
  11. „Излязоха номинациите за националната награда „Христо Г. Данов“ на сайта Факел, 2 юни 2011 г.
  12. Награди на МОМН – 2010, архив на оригинала от 22 ноември 2010, https://web.archive.org/web/20101122115057/http://mon.bg/opencms/export/sites/mon/news-home/2009/10-10-30_nagradi.pdf, посетен на 22 ноември 2010 
  13. „Награда за предаването „Здравей“, Az-deteto.bg, 10 ноември 2004 г.
  14. Борис Христов с „Перото“ за цялостен принос, ploshtadslaveikov.com, 7.11.2015 г.
  15. „Победители „Бисерче вълшебно“ 2016“ Архив на оригинала от 2019-11-06 в Wayback Machine., 101prikazki.com.