Юлия Спиридонова
Юлия Спиридонова | |
---|---|
![]() |
|
Псевдоним | Юлка |
Родена | 30 октомври 1972 г. |
Професия | писател, сценарист |
Националност |
![]() |
Жанр | детска и юношеска литература |
Направление | тийнлит, фентъзи |
Известни творби | „Тина и половина“ (2009) |
Награди |
„Петко Р. Славейков“ за принос в детската литература (2010) „Константин Константинов“ (2010) |
Юлия Спиридонова е българска писателка, сценаристка.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Юлия Спиридонова е родена на 30 октомври 1972 година в София в семейството на художниците Лилия Петрова и Симеон Спиридонов. Завършила е Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Нов български университет. Работи като сценарист и писател на свободна практика.[1]
Юлия Спиридонова е най-търсен и четен писател в 18 от 27 регионални библиотеки според проучване на сайта „Аз чета“. Изследването е проведено в периода юли-ноември 2011 година чрез онлайн въпросник към служителите на всички 27 регионални детски библиотеки в България.[2]
Юлия Спиридонова има заснети над 400 сценария за Българската национална телевизия. Автор е на няколко куклени поредици, участвали в международни фестивали. Автор е на детското седмично предаване „Здравей“ за електронни развлечения и интернет. През 2003 г. година предаването печели националната награда „ДеИнтина“.
Съсценарист е на филмите „Break An Egg“ и „Златната ябълка“ („Creative Center“). През 1996 г. е член на сценарното жури на Международния студентски кинофестивал в Мюнхен, Германия.
Юлия Спиридонова е инициатор и организатор на ежеседмичната доброволческа инициатива „Кой обича приказки“ (от 2008 г.), както и на инициативата за четящи тийнейджъри „Летящо прасе“ (от 2015 г.) към Столична библиотека. Тя е основател и организатор на ежегодната благотворителна инициатива „Където живеят деца, трябва да има детски книги“ (от 2010 г.)[3].
Посланик е на инициативата „Забавното лятно четене“.[4][5]
Член е на Съюза на българските писатели.
Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]
Още с първото си произведение („Утешителят“, 1996) Юлия Спиридонова печели награда на ЮНЕСКО за къс разказ. Разказът е отпечатан в антологии на английски и френски език.
През 2005 г. година удостоена с трета награда на конкурса „Europe in fairytale“, а през 2006 г. печели конкурса за детска книга-ръкопис на Съюза на българските писатели. През 2007 г. година участва в световното изложение „Библиобраз“ в Москва по покана на президента на Руската федерация.[6]
Юлия Спиридонова е лауреат на националната награда „Петко Р. Славейков“ за принос в детската литература (2010)[7]. Носител е на националната награда „Константин Константинов“ за автор на 2010 година.[8]
Номинирана е четири пъти за националната награда „Христо Г. Данов“ - 2010[9], 2011 г.[10], 2015 г., 2018.
Носител е на почетен плакет на МОМН за принос в българската култура по случай Деня на народните будители.[11]
Номинирана е за детската награда „Златната ябълка“ за благотворителната си дейност.
Получава почетната грамота на „Аз детето“ за цялостен принос за щастливото детство на българските деца (2004).[12]
Носител е на националната литературна награда „Перото“ (2015 – за книгата за деца „Бъди ми приятел“, илюстрирана от Пенко Гелев).[13], [14]
През 2016 г. „Бъди ми приятел“ печели и националната награда на децата „Бисерче вълшебно“.[15]
Юлия Спиридонова е най-четен детски писател за 2016 г. в Столична библиотека и е избрана за Писател на годината.
Тя е първият български писател, номиниран за най-голямата световна награда за детска литература „Възпоменателна награда Астрид Линдгрен“.[16] Номинирана е пет поредни години - 2017, 2018, 2019, 2020, 2021.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- „Гугулетата“. ИК „Интерпрес“, 1999.
- „Приказки за гугулета“. ИК „Дамян Яков“, 2000.
- „Приключения с Джиго“. ИК „Фют“, 2003.
- „Тина и половина“. ИК „Кръгозор“, 2009.
- „Любими попътечо“. ИК „Кръгозор“, 2009.
- „В Долната земя. Кръстьо – частен детектив“. ИК „Фют“, 2009.
- „Графиня Батори“. ИК „Кръгозор“, 2010.
- „Кралска кръв“. ИК „Кръгозор“, 2011.
- „Макс. Всичко на макс!“. ИК „Кръгозор“, 2012.
- „Иглата на Лабакан“. ИК „Кръгозор“, 2013.
- „Приказка за вълшебната флейта“. ИК „Ентусиаст“, 2013.
- „Бъди ми приятел“. ИК „Кръгозор“, 2015.
- „Каква магия крие се в снега“. ИК „Кръгозор“, 2015.
- „Кронос. Тоя нещастник“. ИК „Кръгозор“, 2016
- „Къде си, слънце“. ИК „Кръгозор“, 2017
- „Milyen varázspálcátot rejt a ho?“. Terézvárosi Bolgár önkormányzat, 2017
- „Боби и тайните агенти на Дядо Коледа“. ИК „Кръгозор“, 2018
- „Kronos, acest nefericit!“ Editura "Aramis", 2019
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Биографична справка за Юлия Спиридонова на сайта на издателство „Ентусиаст“ Архив на оригинала от 2019-05-29 в Wayback Machine..
- ↑ Веселина Фотева, „Виж кой чете 2: „Хари Потър“, „Пипи“ и „Емил от Льонеберя“ са най-крадените детски книги от библиотеките“, в. „Дневник“, 13 юни 2012 г.
- ↑ Вилиана Семерджиева, „Юлия Спиридонова-Юлка: Детската книга трябва да бъде красива“, в. „Дума“, бр. 99, 5 май 2015 г.
- ↑ „Забавното лятно четене за 2014 година официално започна!“, zaednovchas.bg, 13 май 2014 г.
- ↑ „Поставиха началото на „Забавното лятно четене“ и в София“, detskiknigi.com, 31 май 2014 г.
- ↑ „Программа Фестиваля „БиблиОбраз 2007“, 11 октября 2007 года“ Архив на оригинала от 2013-12-03 в Wayback Machine. на сайта Центр развития междуличностных коммуникаций. ((ru))
- ↑ „Юлия Спиридонова получава наградата „Петко Славейков“, в. „Сега“, 27 април 2010 г.
- ↑ Носители на наградата „Константин Константинов“ на сайта на наградата.
- ↑ „Вече са известни номинациите за националната награда „Христо Г. Данов“ за 2010 г.“ на сайта на Министерство на културата.
- ↑ „Излязоха номинациите за националната награда „Христо Г. Данов“ на сайта Факел, 2 юни 2011 г.
- ↑ „Награди на МОМН - 2010“, archived from the original on 2010-11-22, https://web.archive.org/web/20101122115057/http://mon.bg/opencms/export/sites/mon/news-home/2009/10-10-30_nagradi.pdf, посетен 2010-11-22
- ↑ „Награда за предаването „Здравей“, az-deteto.bg, 10 ноември 2004 г.
- ↑ „Юлия Спиридонова - Юлка с награда на „Перото“ за детска литература“, YouTube, публикуван на 7.11.2015 г. от НДК Пресцентър.
- ↑ Борис Христов с „Перото“ за цялостен принос, ploshtadslaveikov.com, 7.11.2015 г.
- ↑ „Победители „Бисерче вълшебно“ 2016“, 101prikazki.com.
- ↑ Astrid Lindgren Memorial Award 2016
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Юлия Спиридонова-Юлка в Public Republic
- Текстове на Юлия Спиридонова-Юлка в Литернет
- „Юлия Спиридонова: Най-трудно за мен е началото на една книга“, интервю на Джадала Мария, Kafene.bg, 1 ноември 2010 г.
- Интервю на Юлия Спиридонова за „Забавното лятно четене“ (видео), YouTube, качено на 1 юни 2011 г.