Юлия Спиридонова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Юлия Спиридонова
Snimka 03.jpg
Псевдоним Юлка
Родена 30 октомври 1972 г. (46 г.)
Професия писател, сценарист
Националност Флаг на България България
Жанр детска и юношеска литература
Направление тийнлит, фентъзи
Известни творби „Тина и половина“ (2009)
Награди „Петко Р. Славейков“
за принос в детската литература (2010)
„Константин Константинов“ (2010)

Юлия Спиридонова е българска писателка, сценаристка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Юлия Спиридонова е родена на 30 октомври 1972 година в София в семейството на художниците Лилия Петрова и Симеон Спиридонов. Завършила е Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Нов български университет. Работи като сценарист и писател на свободна практика.[1]

Юлия Спиридонова е най-търсен и четен писател в 18 от 27 регионални библиотеки според проучване на сайта „Аз чета”. Изследването е проведено в периода юли-ноември 2011 година чрез онлайн въпросник към служителите на всички 27 регионални детски библиотеки в България.[2]

Юлия Спиридонова има заснети над 400 сценария за Българската национална телевизия. Автор е на няколко куклени поредици, участвали в международни фестивали. Автор е на детското седмично предаване „Здравей“ за електронни развлечения и интернет. През 2003 г. година предаването печели националната награда „ДеИнтина“.

Съсценарист е на филмите „Break An Egg“ и „Златната ябълка“ („Creative Center“). През 1996 година е член на сценарното жури на Международния студентски кинофестивал в Мюнхен, Германия.

Юлия Спиридонова е инициатор и организатор на ежеседмичната доброволческа инициатива „Кой обича приказки“ (от 2008 година до днес), както и на инициативата за четящи тийнейджъри "Летящо прасе" (от 2015 година до днес) към Столична библиотека. Тя е основател и организатор на ежегодната благотворителна инициатива „Където живеят деца, трябва да има детски книги“.

Посланик е на инициативата "Забавното лятно четене".

Член е на Съюза на българските писатели.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Още с първото си произведение („Утешителят“, 1996) Юлия Спиридонова печели награда на ЮНЕСКО за къс разказ. Разказът е отпечатан в антологии на английски и френски език.

През 2005 г. година удостоена с трета награда на конкурса „Europe in fairytale“, а през 2006 г. печели конкурса за детска книга-ръкопис на Съюза на българските писатели. През 2007 г. година участва в световното изложение „Библиобраз“ в Москва по покана на президента на Руската федерация.[3]

Юлия Спиридонова е лауреат на националната награда „Петко Р. Славейков“ за принос в детската литература (2010)[4]. Носител е на националната награда „Константин Константинов“ за автор на 2010 година.[5]

Номинирана е четири пъти за националната награда „Христо Г. Данов“ - 2010[6], 2011 г.[7], 2015 г., 2018.

Носител е на почетен плакет на МОМН за принос в българската култура по случай Деня на народните будители.[8]

Номинирана е за детската награда „Златната ябълка“ за благотворителната си дейност.

Получава почетната грамота на „Аз детето” за цялостен принос за щастливото детство на българските деца.

Носител е на националната литературна награда „Перото“ (2015 – за книгата за деца „Бъди ми приятел“, илюстрирана от Пенко Гелев).[9], [10]

През 2016 година "Бъди ми приятел" печели и националната награда на децата "Бисерче вълшебно".

Номинирана е за най-голямата световна награда за детско-юношеска литература – "Възпоменателна награда Астрид Линдгрен".[1]

Юлия Спиридонова е най-четен детски писател за 2016 година в Столична библиотека и е избрана за Писател на годината.

През 2017 година е номинирана за втори път за "Възпоменателната награда Астрид Линдгрен", а през 2018 – за трети път.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Гугулетата“. ИК „Интерпрес“, 1999.
  • „Приказки за гугулета“. ИК „Дамян Яков“, 2000.
  • „Приключения с Джиго“. ИК „Фют“, 2003.
  • „Тина и половина“. ИК „Кръгозор“, 2009.
  • „Любими попътечо“. ИК „Кръгозор“, 2009.
  • „В Долната земя. Кръстьо – частен детектив“. ИК „Фют“, 2009.
  • „Графиня Батори“. ИК „Кръгозор“, 2010.
  • „Кралска кръв“. ИК „Кръгозор“, 2011.
  • „Макс. Всичко на макс!“. ИК „Кръгозор“, 2012.
  • „Иглата на Лабакан“. ИК „Кръгозор“, 2013.
  • „Приказка за вълшебната флейта“. ИК „Ентусиаст“, 2013.
  • „Бъди ми приятел“. ИК „Кръгозор“, 2015.
  • „Каква магия крие се в снега“. ИК „Кръгозор“, 2015.
  • „Кронос. Тоя нещастник“. ИК „Кръгозор“, 2016
  • „Къде си, слънце“. ИК „Кръгозор“, 2017
  • "Milyen varázspálcátot rejt a ho?". Terézvárosi Bolgár önkormányzat, 2017
  • "Боби и тайните агенти на Дядо Коледа" ИК "Кръгозор", 2018

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Биографична справка за Юлия Спиридонова на сайта на издателство „Ентусиаст“.
  2. ↑ Веселина Фотева, „Виж кой чете 2: „Хари Потър“, „Пипи“ и „Емил от Льонеберя“ са най-крадените детски книги от библиотеките“, в. „Дневник“, 13 юни 2012 г.
  3. ↑ „Программа Фестиваля „БиблиОбраз 2007“, 11 октября 2007 года“ на сайта Центр развития междуличностных коммуникаций. ((ru))
  4. ↑ „Юлия Спиридонова получава наградата „Петко Славейков“, в. „Сега“, 27 април 2010 г.
  5. ↑ Носители на наградата „Константин Константинов“ на сайта на наградата.
  6. ↑ „Вече са известни номинациите за националната награда „Христо Г. Данов“ за 2010 г.“ на сайта на Министерство на културата.
  7. ↑ „Излязоха номинациите за националната награда „Христо Г. Данов“ на сайта Факел, 2 юни 2011 г.
  8. ↑ Награди на МОМН - 2010
  9. ↑ „Юлия Спиридонова - Юлка с награда на „Перото“ за детска литература“, YouTube, публикуван на 7.11.2015 г. от НДК Пресцентър.
  10. ↑ Борис Христов с „Перото“ за цялостен принос, ploshtadslaveikov.com, 7.11.2015 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Юлия_Спиридонова&oldid=9432838“.