Юлия Спиридонова
| Юлия Спиридонова | |
|---|---|
 |
|
| Псевдоним | Юлка |
| Родена | 30 октомври 1972 |
| Професия | писател, сценарист |
| Националност |  България |
| Жанр | детска и юношеска литература |
| Направление | тийнлит, фентъзи |
| Известни творби | „Тина и половина“ (2009) |
| Награди | „Петко Р. Славейков“ за принос в детската литература (2010) „Константин Константинов“ (2010) |
Юлия Спиридонова е българска писателка, сценаристка.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Юлия Спиридонова е родена на 30 октомври 1972 година в София в семейството на бележития български художник Симеон Спиридонов. Завършила е Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Нов български университет. Работи като сценарист и писател на свободна практика.[1]
Юлия Спиридонова е най-търсен и четен писател в 18 от 27 регионални библиотеки според проучване на сайта „Аз чета”. Изследването е проведено в периода юли-ноември 2011 година чрез онлайн въпросник към служителите на всички 27 регионални детски библиотеки в България.[2]
Юлия Спиридонова има заснети над 400 сценария за Българската национална телевизия. Автор е на няколко куклени поредици, участвали в международни фестивали. Автор е на детското седмично предаване „Здравей“ за електронни развлечения и интернет. През 2003 г. година предаването печели националната награда „ДеИнтина“.
Съсценарист е на филмите „Break An Egg“ и „Златната ябълка“ („Creative Center“). През 1996 година е член на сценарното жури на Международния студентски кинофестивал в Мюнхен, Германия.
Юлия Спиридонова е инициатор и организатор на ежеседмичната доброволческа инициатива „Кой обича приказки“, както и на инициативата за четящи тийнейджъри "Летящо прасе" (към Столична библиотека). Тя е основател и организатор на ежегодната благотворителна инициатива „Където живеят деца, трябва да има детски книги“.
Посланик е на инициативата "Забавното лятно четене".
Член е на Съюза на българските писатели.
Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]
Още с първото си произведение („Утешителят“, 1996) Юлия Спиридонова печели награда на ЮНЕСКО за къс разказ. Разказът е отпечатан в антологии на английски и френски език.
През 2005 г. година удостоена с трета награда на конкурса „Europe in fairytale“, а през 2006 г. печели конкурса за детска книга-ръкопис на Съюза на българските писатели. През 2007 г. година участва в световното изложение „Библиобраз“ в Москва по покана на президента на Руската федерация.[3]
Юлия Спиридонова е лауреат на националната награда „Петко Р. Славейков“ за принос в детската литература (2010)[4]. Носител е на националната награда „Константин Константинов“ за автор на 2010 година.[5]
Номинирана е три пъти за националната награда „Христо Г. Данов“ - 2010[6], 2011 г.[7], 2015 г.
Носител е на почетен плакет на МОМН за принос в българската култура по случай Деня на народните будители.[8]
Номинирана е за детската награда „Златната ябълка“ за благотворителната си дейност.
Получава почетната грамота на „Аз детето” за цялостен принос за щастливото детство на българските деца.
Носител е на националната литературна награда „Перото“ (2015 - за книгата за деца „Бъди ми приятел“, илюстрирана от Пенко Гелев).[9], [10]
През 2016 година "Бъди ми приятел" печели и националната награда на децата "Бисерче вълшебно".
Номинирана е за най-голямата световна награда за детско-юношеска литература - "Възпоменателна награда Астрид Линдгрен".[1]
Юлия Спиридонова е най-четен детски писател за 2016 година в Столична библиотека и е избрана за Писател на годината.
Библиография[редактиране | редактиране на кода]
- „Гугулетата“. ИК „Интерпрес“, 1999.
- „Приказки за гугулета“. ИК „Дамян Яков“, 2000.
- „Приключения с Джиго“. ИК „Фют“, 2003.
- „Тина и половина“. ИК „Кръгозор“, 2009.
- „Любими попътечо“. ИК „Кръгозор“, 2009.
- „В Долната земя. Кръстьо – частен детектив“. ИК „Фют“, 2009.
- „Графиня Батори“. ИК „Кръгозор“, 2010.
- „Кралска кръв“. ИК „Кръгозор“, 2011.
- „Макс. Всичко на макс!“. ИК „Кръгозор“, 2012.
- „Иглата на Лабакан“. ИК „Кръгозор“, 2013.
- „Приказка за вълшебната флейта“. ИК „Ентусиаст“, 2013.
- „Бъди ми приятел“. ИК „Кръгозор“, 2015.
- "Каква магия крие се в снега". ИК "Кръгозор", 2015.
- "Кронос. Тоя нещастник". ИК "Кръгозор", 2016
- "Къде си, слънце". ИК "Кръгозор", 2017
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Биографична справка за Юлия Спиридонова на сайта на издателство „Ентусиаст“.
- ↑ Веселина Фотева, „Виж кой чете 2: „Хари Потър“, „Пипи“ и „Емил от Льонеберя“ са най-крадените детски книги от библиотеките“, в. „Дневник“, 13 юни 2012 г.
- ↑ „Программа Фестиваля „БиблиОбраз 2007“, 11 октября 2007 года“ на сайта Центр развития междуличностных коммуникаций. ((ru))
- ↑ „Юлия Спиридонова получава наградата „Петко Славейков“, в. „Сега“, 27 април 2010 г.
- ↑ Носители на наградата „Константин Константинов“ на сайта на наградата.
- ↑ „Вече са известни номинациите за националната награда „Христо Г. Данов“ за 2010 г.“ на сайта на Министерство на културата.
- ↑ „Излязоха номинациите за националната награда „Христо Г. Данов“ на сайта Факел, 2 юни 2011 г.
- ↑ Награди на МОМН - 2010
- ↑ „Юлия Спиридонова - Юлка с награда на „Перото“ за детска литература“, YouTube, публикуван на 7.11.2015 г. от НДК Пресцентър.
- ↑ Борис Христов с „Перото“ за цялостен принос, ploshtadslaveikov.com, 7.11.2015 г.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Юлия Спиридонова-Юлка на сайта Public Republic
- Текстове на Юлия Спиридонова-Юлка на сайта Литернет
- „Юлия Спиридонова: Най-трудно за мен е началото на една книга“, интервю на Джадала Мария, Kafene.bg, 1 ноември 2010 г.
- Интервю на Юлия Спиридонова за „Забавното лятно четене“ (видео), YouTube, качено на 1 юни 2011 г.
