Юлия Спиридонова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Юлия Спиридонова
българска писателка
Snimka 03.jpg
Родена

Националност  България
Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Професия писател, сценарист
Литература
Псевдоним Юлка
Жанрове детска и юношеска литература
Направление тийнлит, фентъзи
Известни творби „Тина и половина“ (2009)
Награди „Петко Р. Славейков“
за принос в детската литература (2010)
„Константин Константинов“ (2010)
Перото“ (2015)
„Бисерче вълшебно“ (2016)
Семейство
Баща Симеон Димитров Спиридонов
Майка Лилия Петрова

Юлия Симеонова Спиридонова е българска детска писателка и сценаристка.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Родена е на 30 октомври 1972 година в София в семейството на художниците Лилия Петрова и Симеон Спиридонов. Завършила е Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Нов български университет. Работи като сценарист и писател на свободна практика.[1]

Юлия Спиридонова е най-търсен и четен писател в 18 от 27 регионални библиотеки според проучване на сайта „Аз чета“. Изследването е проведено в периода юли-ноември 2011 година чрез онлайн въпросник към служителите на всички 27 регионални детски библиотеки в България.[2]

Юлия Спиридонова има заснети над 400 сценария за Българската национална телевизия. Автор е на няколко куклени поредици, участвали в международни фестивали. Автор е на детското седмично предаване „Здравей“ за електронни развлечения и интернет. През 2003 г. година предаването печели националната награда „ДеИнтина“.

Съсценарист е на филмите „Break An Egg“ и „Златната ябълка“ („Creative Center“). През 1996 г. е член на сценарното жури на Международния студентски кинофестивал в Мюнхен, Германия.

Юлия Спиридонова е инициатор и организатор на ежеседмичната доброволческа инициатива „Кой обича приказки“ (от 2008 г.), както и на инициативата за четящи тийнейджъри „Летящо прасе“ (от 2015 г.) към Столична библиотека. Тя е основател и организатор на ежегодната благотворителна инициатива „Където живеят деца, трябва да има детски книги“ (от 2010 г.)[3].

Посланик е на инициативата „Забавното лятно четене“.[4][5]

Член е на Съюза на българските писатели.

Признание и награди[редактиране | редактиране на кода]

Още с първото си произведение („Утешителят“, 1996) Юлия Спиридонова печели награда на ЮНЕСКО за къс разказ. Разказът е отпечатан в антологии на английски и френски език.

През 2005 г. година удостоена с трета награда на конкурса „Europe in fairytale“, а през 2006 г. печели конкурса за детска книга-ръкопис на Съюза на българските писатели. През 2007 г. година участва в световното изложение „Библиобраз“ в Москва по покана на президента на Руската федерация.[6]

Лауреат е на националната награда „Петко Р. Славейков“ за принос в детската литература (2010)[7]. Носител е на националната награда „Константин Константинов“ за автор на 2010 година.[8]

Номинирана е четири пъти за националната награда „Христо Г. Данов“ – 2010[9], 2011 г.[10], 2015 г., 2018.

Носител е на почетен плакет на МОМН за принос в българската култура по случай Деня на народните будители.[11]

Номинирана е за детската награда „Златната ябълка“ за благотворителната си дейност.

Получава почетната грамота на „Аз детето“ за цялостен принос за щастливото детство на българските деца (2004).[12]

Носител е на националната литературна награда „Перото“ (2015 – за книгата за деца „Бъди ми приятел“, илюстрирана от Пенко Гелев)., [13]

През 2016 г. „Бъди ми приятел“ печели и националната награда на децата „Бисерче вълшебно“.[14]

Юлия Спиридонова е най-четен детски писател за 2016 г. в Столична библиотека и е избрана за Писател на годината.

Тя е първият български писател, номиниран за най-голямата световна награда за детска литература „Възпоменателна награда Астрид Линдгрен“.[15] Номинирана е пет поредни години – 2017, 2018, 2019, 2020, 2021.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Гугулетата“. ИК „Интерпрес“, 1999.
  • „Приказки за гугулета“. ИК „Дамян Яков“, 2000.
  • „Приключения с Джиго“. ИК „Фют“, 2003.
  • „Тина и половина“. ИК „Кръгозор“, 2009.
  • „Любими попътечо“. ИК „Кръгозор“, 2009.
  • „В Долната земя. Кръстьо – частен детектив“. ИК „Фют“, 2009.
  • „Графиня Батори“. ИК „Кръгозор“, 2010.
  • „Кралска кръв“. ИК „Кръгозор“, 2011.
  • „Макс. Всичко на макс!“. ИК „Кръгозор“, 2012.
  • „Иглата на Лабакан“. ИК „Кръгозор“, 2013.
  • „Приказка за вълшебната флейта“. ИК „Ентусиаст“, 2013.
  • „Бъди ми приятел“. ИК „Кръгозор“, 2015.
  • „Каква магия крие се в снега“. ИК „Кръгозор“, 2015.
    „Milyen varázspálcátot rejt a ho?“. Terézvárosi Bolgár önkormányzat, 2017
  • „Кронос. Тоя нещастник“. ИК „Кръгозор“, 2016
    „Kronos, acest nefericit!“. Editura „Aramis“, 2019
    „Кронос, тоj несрекник!“. Блесок, 2020
  • „Къде си, слънце“. ИК „Кръгозор“, 2017
  • „Боби и тайните агенти на Дядо Коледа“. ИК „Кръгозор“, 2018
  • „Приказки за гугулета“. ИК „Софтпрес“, 2021

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Биографична справка за Юлия Спиридонова на сайта на издателство „Ентусиаст“ Архив на оригинала от 2019-05-29 в Wayback Machine..
  2. Веселина Фотева, „Виж кой чете 2: „Хари Потър“, „Пипи“ и „Емил от Льонеберя“ са най-крадените детски книги от библиотеките“, в. „Дневник“, 13 юни 2012 г.
  3. Вилиана Семерджиева, „Юлия Спиридонова-Юлка: Детската книга трябва да бъде красива“, в. „Дума“, бр. 99, 5 май 2015 г.
  4. „Забавното лятно четене за 2014 година официално започна!“, zaednovchas.bg, 13 май 2014 г.
  5. „Поставиха началото на „Забавното лятно четене“ и в София“, detskiknigi.com, 31 май 2014 г.
  6. „Программа Фестиваля „БиблиОбраз 2007“, 11 октября 2007 года“ Архив на оригинала от 2013-12-03 в Wayback Machine. на сайта Центр развития междуличностных коммуникаций. ((ru))
  7. „Юлия Спиридонова получава наградата „Петко Славейков“, в. „Сега“, 27 април 2010 г.
  8. Носители на наградата „Константин Константинов“ на сайта на наградата.
  9. „Вече са известни номинациите за националната награда „Христо Г. Данов“ за 2010 г.“ на сайта на Министерство на културата.
  10. „Излязоха номинациите за националната награда „Христо Г. Данов“ на сайта Факел, 2 юни 2011 г.
  11. „Награди на МОМН – 2010“, архив на оригинала от 22 ноември 2010, https://web.archive.org/web/20101122115057/http://mon.bg/opencms/export/sites/mon/news-home/2009/10-10-30_nagradi.pdf, посетен 22 ноември 2010 
  12. „Награда за предаването „Здравей“, Az-deteto.bg, 10 ноември 2004 г.
  13. Борис Христов с „Перото“ за цялостен принос, ploshtadslaveikov.com, 7.11.2015 г.
  14. „Победители „Бисерче вълшебно“ 2016“, 101prikazki.com.
  15. Astrid Lindgren Memorial Award 2016[неработеща препратка]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]