Теодора Димова

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Теодора Димова
Теодора Димова в Москва, септември 2013 г.
Теодора Димова в Москва, септември 2013 г.
Родена19 септември 1960 г. (62 г.)
Професияучител по английски, редактор в радио, писател, драматург
НационалностFlag of Bulgaria.svg България
Жанрроман, пиеса
Известни творби„Майките“ (2006)
Награди„Развитие“ (2004)
Наградата на Bank Austria за източноевропейска литература (2007)
Наградата на София в раздел литература (2007)
„Христо Г. Данов“ (2010)
„Стоян Михайловски“ (2019)

Теодора Димитрова Димова е българска писателка и драматург.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Теодора Димова е родена през 1960 г. в София в семейството на писателя Димитър Димов. Завършва 114 АЕГ и английска филология в СУ „Кл. Охридски“. Специализирала е в Royal Court Theatre в Лондон.

Била е журналист, преводач, преподавател по английски. В настоящето работи в редакция „Радиотеатър“ на БНР.

Творби[редактиране | редактиране на кода]

Пиеси
  • Фюри
  • Стая №48
  • Ерикапайос
  • Калвадос, приятелю
  • Игрила
  • Платото
  • Неда и кучетата
  • Елин
  • Стопър
  • Замъкът Ирелох
  • Без кожа
  • Змийско мляко
  • Кучката
  • Любовници
Романи
  • Емине. Пловдив: Жанет-45, 2001.[1], [2], [3]
  • Майките. София: Сиела, 2006.[4]
    • ((fr)) Meres. Превод на френски Мари Врина. Paris: Edition des Syrtes, 2006.
    • ((de)) Die Mutter. Превод на немски Александер Зицман. Klagenfurt: Wieser Verlag, 2007.
    • ((sl)) Maikite. Ljubljana: Morjana Publishing House, 2007.
    • ((pl)) Matki. Превод на полски Ханна Карпинска. Warsaw: PIW Publishing House, 2008.
    • ((ru)) Матери. Превод на руски Зоя Карцева. Москва: Центр книги Рудомино, 2012, 224 с. ISBN 978-5-905626-55-5
  • Адриана (2007)
  • Марма, Мариам. София: Сиела, 2010.[5]
  • Влакът за Емаус. София: Сиела, 2013, 154 с.[6]
  • Поразените. София: Сиела, 2019, 252 с.
Есеистика и публицистика
Teodora Dimova - NBU Feb 2020

Признание[редактиране | редактиране на кода]

  • Първата ѝ пиеса „Фюри“ печели през 1987 г. награда на конкурс в БНР.
  • През 2000 г. печели Първа награда на прегледа на Нова българска драма в Шумен и Специалната награда на името на Маргарит Минков на Третия национален конкурс по драматургия.
  • Ръкописът на романа „Майките“ печели голямата награда на конкурса „Развитие“ за 2004 г.
  • Романът „Майките“ печели наградата на Bank Austria за източноевропейска литература за 2007 г.[8]
  • Романът „Майките“ печели наградата на София в раздел литература за 2007 г.
  • Романът „Адриана“ е номиниран за наградата Вик за 2008 г.
  • През 2010 г. „Марма, Мариам“ печели националната награда за литература „Христо Г. Данов“.
  • Романът „Марма, Мариам“ е сред номинираните за националната награда за съвременна българска проза „Хеликон“ за 2010 г.[9]
  • Романът „Влакът за Емаус“ е сред номинираните за националната награда за съвременна българска проза „Хеликон“ за 2014 г.[10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Теодора Димова, Откъс от романа „Емине“, електронна публикация на 10 юли 2001 г. в „Литературен клуб“.
  2. Милена Кирова, „Живият Дебют и традиция“, рец. в „Култура“, бр. 28, 20 юли 2001 г.
  3. Светлана Стоянова, „Реквием на една мръсница“, статия в електронно списание LiterNet, 09.09.2009, № 9 (118).
  4. Дияна Иванова, „Майките“ от Теодора Димова“, рец. в електронно списание LiterNet, 06.02.2009, № 2 (111).
  5. Димитър Камбуров, „Живият хляб: истина и/или път“, рец. в „Култура“, бр. 18 (2591), 13 май 2010 г.
  6. „Теодора Димова за самотата на Христос и нашето непостоянство“, интервю на Сандра Керелезова по повод излизането на романа, pravoslavie.bg, 16 април 2014 г.
  7. Деян Енев, „Уроците на „Ороци“, отзив в Портал за култура, изкуство и общество, 2 декември 2015 г.
  8. „Bulgarian Dimova wins „Eastern European Literature Award“ Архив на оригинала от 2016-03-05 в Wayback Machine., сайт на Bank Austria, 5 октомври 2006 г.
  9. Награда „Хеликон“ 2010, пролетни номинации, сайт на награда „Хеликон“.
  10. Награда „Хеликон“ 2014, зимни номинации, сайт на награда „Хеликон“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Интервюта