Милан Асадуров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Милан Асадуров
Asadurov portrait2006.JPG
Милан Асадуров през 2006 г.
Роден 29 декември 1949 г. (68 г.)
Националност Флаг на България България

Милан Асадуров е български писател, книгоиздател и преводач на научна фантастика.

През 1979 създава и става първият отговорен редактор на фантастичната Поредица „Библиотека Галактика“. Превежда няколко книги на Братя Стругацки („Пикник край пътя“, „Бръмбар в мравуняка“, „Вълните усмиряват вятъра“, „Времето на дъжда“, „Обреченият град“, „Приказка за Тройката“).

Редактор е на алманаха „Фар“ и на научно-популярната поредица на варненското издателство „Нептун“, където издава книги на Тур Хейердал, Жак-Ив Кусто.

През 1982 г. заедно с фотографа Ангел Златанов пътешества от Крапец до Ахтопол и написва цикъла от 12 статии за историята на „Фаровете по българския черноморски бряг“. Бил е главен редактор на списание „Корабостроене и корабоплаване“ и директор на издателските къщи „Галактика“ и „Сталкер“.

От края на 90-те години публикува фантастичната трилогия „Истории за Нищото“, превежда Даниил Хармс („Случки“[1]) и Лев Гумильов („Етногенезисът и биосферата на Земята“)[2].

Редактор е на първия и единствен фотоалбум за растителния и животинския свят в Черно море, дело на подводния фотограф Любомир Клисуров – „Черно море под водата“ (2008).[3]

В края на 2011 г. издава в 61 номерирани и 40 „незаконни“ екземпляра автобиографичната книга „e-book[4] През 2013 г. излиза „Който следва Пътя“ – петата книга от „Истории за Нищото“.

Резултатите от 33-годишите си изследвания на историята на фаровете публикува в 2014 г. в книгата „Фаровете в Стария свят от древността до наши дни“.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Няма хък-мък“ или Първа книга от Истории за Нищото“ (1997)[5]
  • „Втората библиотека или Следваща книга от Истории за Нищото“ (1998)[5]
  • „Речник на Нищото“ или Трета книга от Истории за Нищото“ (1998)[5]
  • „Мистерии“ или Четвърта книга от Истории за Нищото“ (1999)[6]
  • „Фаровете по българския черноморски бряг“ (1982 – 2007)[7]
  • „61 или CV под формата на илюстровано/черно-бяло/бурно обяснение в любов към книгите, филмите, картините, фотографията, фаровете и джаза, а защо не и любовните забежки на един пристрастен читател, зрител и слушател под формата на Curriculum Vitae“ (2011)[4]
  • „Който следва пътя“ или Перта книга от Истории за Нищото“ (2013)
  • Фаровете в Стария свят от древността до наши дни (2014)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]