Лев Гумильов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Лев Гумильов
Лев Никола́евич Гумилё́в
руски историк
ЛевГумилёв1934.jpg
Роден
Починал
15 юни 1992 г. (79 г.)
Националност Флаг на Русия Русия
Научна дейност
Област История, география
Образование Санктпетербургски университет
Лев Гумильов в Общомедия

Лев Николаевич Гумильов (на руски: Лев Никола́евич Гумилё́в) е руски географ, историк, ориенталист и етнолог. Създател на термина „пасионаризъм“ (способността на хората да се жертват масово в името на определена идеалистична цел). Привърженик на евразийството. Гумильов пише 12 монографии и повече от 200 статии. Участва във Втората световна война, включително в превземането на Берлин. Репресиран и затварян в ГУЛАГ.

Идеите на Лев Гумильов не получават одобрението на съветските учени и затова неговите трудове не са допускани до печат или са подлагани на цензура. Въпреки това, книгите му стават класика и бележат цяла епоха в хунологията. Признанието за Гумильов идва едва с настъпването на „перестройката“, плодовете на която той не успява да дочака. Член е на алтернативната на АН СССР - Руска академия за естествени науки (1990). Нетрадиционните му възгледи са критикувани в научните среди и остават нееднозначно приети и до днес.[1]

Биография

Роден е на 1 октомври 1912 г. в Санкт Петербург, в семейството на руския поет Николай Гумильов (1886 – 1921), разстрелян от болшевиките след изфабрикувано обвинение в контрареволюционен заговор, и поетесата Анна Ахматова (1889 – 1966). Отгледан е от баба си по бащина линия Анна Гумильова (1855 – 1942), потомствена дворянка. Според майката, родът й по майчина линия, произхожда от Златната орда, и родословието й може да се проследи назад във времето до 13-ти век и татарския хан Ахмат, който е потомък на Чингис хан. Това твърдение на майката се възприема от Гумильов за достоверно, макар че едва ли е точно.[2] Според генеалози, родът на Ахматова по майчина линия, безспорно има татарски корени.[3][4]

Пощенска марка на Казахстан

Завършва Ленинградския университет (днес Санкт-Петербургски държавен университет). От 1931 г. активно участва в геоложки и археологически експедиции. Прекарва две десетилетия в ГУЛАГ. През 1934 г. е арестуван и изпратен в лагер в Сибир. След като е освободен за кратко, през 1937 г. Гумильов отново е арестуван. След поредното му арестуване през 1949 г. майка му Анна Ахматова публикува няколко стихотворения с хвалебствия към Йосиф Сталин, надявайки се да помогне за освобождаването му, но не постига успех. Освободен е през 1956, след което няколко години работи в Ермитажа.

През 1961 г. получава званието доктор на историческите науки защитавайки дисертация на тема „Древните тюрки“. От 1962 до пенсионирането си през 1987 работи в Научно-изследователския факултет на Ленинградския университет. .

През 1950 – 1960 г. се занимава с археологически изследвания на Хазария, историята на хуните и древните тюрки, историческа география и изтокознание. От 1960-те работи по пасионарната си теория за етногенезата. Според теорията на Гумильов, етносите възникват вследствие на т.нар. пасионарни тласъци, имащи по всяка вероятност космическа природа, и се развиват по определени закони във взаимодействие с ландшафта и други етноси. В основния труд му труд „Етногенезата и биосферата на Земята“, са изброени девет такива тласъка, всеки от които дава началото на определен брой етноси. Съществува приблизителна периодичност на пасионарните тласъци – те се осъществяват през интервали от около 250 години, като всеки тласък засяга определена територия във формата на дълга (хиляди километри) тясна ивица върху земната повърхност.

В своите изследвания Гумильов се опира на достиженията на своите известни предшественици – идеолозите на руското евразийство Пьотр Савицки, Николай Трубецкой, Георгий Флоровски, Георгий Вернадски и др., големия руски тибетолог Николай Рьорих. Редица съвременни изследователи намират допирни точки между пасионарната теория и откритите от бележития руски биофизик Александър Чижевски закономерности, свързващи хода на историческия процес с циклите на слънчевата активност. Възгледите на Гумильов намират поддръжници не само в научните среди, но и сред политическите лидери. Горещ последовател на пасионарната теория е президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев. Името на Лев Гумильов носи най-реномираното висше учебно заведение в страната – Евразийският национален университет в Астана.

Умира на 15 юни 1992 година в Санкт Петербург на 79-годишна възраст.

Източници

  1. Гумилёв, Лев Николаевич // Большая российская энциклопедия. том 8. — Москва, 2007. — с. 155.
  2. http://www.contact.az/docs/2015/Interview/071100122949ru.htm#.VbTnVLOqqko
  3. Ева Карий, Анна Ахматова. Кто и как творил ее родословную? 15.01.2017, Shkolazhizni.ru
  4. Творческий проект Анны Ахматовой, Родословная страница Анны Андреевны Ахматовой.

Избрани трудове

  • Конец и вновь начало (1992)

първоначално издадена под заглавие География этноса в исторический период

  • История народа Хунну (1960)
  • Древние тюрки (1967)
    • „Древните тюрки – Великият тюркски хаганат“ (2007; ISBN 9789543610150)
  • Открытие Хазарии (1966)
  • Поиски вымышленного царства (1970)
  • Древняя Русь и Великая степь (1989)
  • От Руси к России (1992)
  • Хунну в Китае (1974)
  • Етногенез и биосфера Земли (1979)
  • Древняя Русь и Великая степь (1989)
  • Тысячелетие вокруг Каспия (1990)
  • Чтобы свеча не погасла:Диалог (беседы с акад. А. М. Панченко)

Външни препратки