Жак-Ив Кусто

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жак-Ив Кусто
френски морски изследовател

Роден
Починал
25 юни 1997 г. (87 г.)
Научна дейност
Област География
Техника
Изобретения Акваланг

Уебсайт Страница в IMDb
Жак-Ив Кусто в Общомедия

Жак-Ив Кусто (на френски Jacques-Yves Cousteau) е френски морски офицер, океанограф, еколог, журналист, режисьор, фотограф, известен по света като капитан Кусто или просто Жак Кусто. Член на Френската академия; съизобретател на акваланга.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Жак-Ив Кусто е роден на 11 юни 1910 г. във френския град Сент Андре дьо Кюбзак. Завършва френската Морска академия през 1933 г. с чин лейтенант. Мечтае за военноморска кариера и се вижда като капитан на военен кораб. Но плановете му са провалени от грубото вмешателство на съдбата: скоро след завършване на Академията претърпява тежка автомобилна катастрофа. Счупва и двете си ръце, затова с военната му кариера е свършено.

По време на дългия период на възстановяване Кусто, неочаквано дори за самия него, изобретява очилата за подводно плуване. Това откритие го вдъхновява и след известно време се появява новото изобретение – аквалангът. Над него той работи съвместно с Емил Гагнам. През 1946 г. започва промишленото производство на акваланга, който става популярна и достъпна спортна принадлежност.

Увлечението на Кусто по подводното плуване и изследването на океанските дълбини го тласка към друго откритие: „подводна чиния“ – малка, маневрена подводна лодка, няколко вида камери за подвдно заснемане и някои други океанологически „дреболии“.

По време на Втората световна война Жак-Ив Кусто служи в артилерията като картечар, боец е от Френската съпротива и след края на войната е удостоен с Ордена на почетния легион за активно участие в антифашистката партизанска борба. През 1948 г. става капитан на корвет, а през 1950 г. се сдобивас бракуван британски минен тралщик и го превръща в плаваща изследователска лаборатория, която става световноизвестна като „Калипсо“. Именно с този легендарен съд Кусто и неговият екип не веднъж извършват околосветски пътешествия, изследват морската флора и фауна, правят уникални записи и снимки.

През 1953 г. Кусто получава и световно признание като писател. Издава своята първа книга „Светът на мълчанието“ („Le Monde du silence“). Големият успех на книгата помага на Кусто да осъществи нови проекти: да създаде първия неголям автономен апарат за изучаване на подводния свят и да проведе редица експерименти по плуване с подводен автономен дихателен апарат (при това хората дълго време стоят на подводни станции на морското дъно). След две години книгата е екранизирана и филмът получава две големи кинематографски награди – Златна палмова клонка на фестивала в Кан през 1957 г. и „Оскар“. Втория „Оскар“, през 1960 г., получава филмът „Историята на една червена рибка“ (Histoire d'un poisson rouge), също заснет по произведения на Кусто. Сред другите му книги могат да се отбележат „Живото море“ (1963), „Делфини“(1975), „Жак Кусто: светът на океана“ (1985).

През 1956 година Жак Ив Кусто се уволнява от военноморските сили на Франция в чин капитан и заема поста директор на Океанографския институт и музея в Монако. В началото на 60-те години на 20. век той провежда редица изследвания на континенталния шелф в подводни лаборатории. По време на експериментите, носещи имена Коншелф 1, 2 и 3, хората продължително време живеят и работят под водата на голяма дълбочина. Кусто продължава да бъде продуцент и герой на телевизионни филми за подводния свят. Един от най-известните му филми е документалният сериал „Подводният свят на Жак Кусто“. Хрониката на пътешествията и изследванията се радва на зашеметяващ успех сред телевизионните зрители по целия свят.

Кусто смята, че е необходимо за цялото човечество да се разпространяват знанията за световния океан, и изиграва видна роля в борбата за запазване на неговата чистота. Той основава „Общество Кусто“, чиято дейност е насочена към защита на океана от замърсявания и широко дебатиране на проблема със замърсяването на световния океан сред обществеността. Като изследовател и еколог Кусто се обръща към правителствата на много страни и към политически дейци, като изразява безпокойството си от замърсяването на океана.

Последните десетилетия от живота си капитан Кусто посвещава на борбата за опазване на околната среда.

Жак Ив Кусто умира на 25 юни 1997 г. в Париж на 87-годишна възраст.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]