Жак-Ив Кусто

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жак-Ив Кусто
френски морски изследовател

Роден
Починал
25 юни 1997 г. (87 г.)
Научна дейност
Област География
Техника
Изобретения Акваланг

Уебсайт Страница в IMDb
Жак-Ив Кусто в Общомедия

Жак-Ив Кусто (на френски Jacques-Yves Cousteau) е френски морски офицер, океанограф, еколог, журналист, режисьор, фотограф, известен по света като капитан Кусто или просто Жак Кусто. Член на Френската академия; съизобретател на акваланга.

Биография и творчество[редактиране | редактиране на кода]

Жак Ив Кусто е роден на 11 юни 1910 г. във френския град Сент Андре дьо Кюбзак. Завършва френската Морска академия през 1933 г. с чин лейтенант. Той е мечтаел за военноморска кариера и се е виждал като капитан на военен кораб. Но неговите планове били провалени от грубото вмешателство на съдбата: скоро след завършване на Академията, той претърпял тежка автомобилна катастрофа. Получил счупване на двете ръце, затова с военната му кариера било свършено.

По време на дългия период на възстановяване Кусто, неочаквано дори за самия него, изобретил очилата за подводно плуване. Това откритие го вдъхновило и след известно време светът видял новото изобретение – аквалангът. Над него той работил съвместно с Емил Гагнам. През 1946 г. започнало промишленото производство на акваланга, който станал популярна и достъпна спортна принадлежност.

Увлечението на Кусто по подводното плуване и изследването на океанските дълбини го тласнало към друго откритие: „подводна чиния“ – малка, маневрена подводна лодка, няколко вида камери за подвдно заснемане и някои други океанологически „дреболии“.

По време на Втората световна война Жак Ив Кусто служил в артилерията като картечар, бил боец от френската съпротива и след края на войната бил удостоен с Ордена на почетния легион за активно участие в антифашистката партизанска борба. През 1948 г. станал капитан на корвет, а през 1950 той се сдобил с бракуван британски минен тралщик и го преправил в плаваща изследователска лаборатория, която станала световно известна като „Калипсо“. Именно на този легендарен съд Кусто и неговият екип не веднъж извършвали околосветски пътешествия, изследвали морската флора и фауна, правили уникални записи, и снимки.

През 1953 г. Кусто получил и световно признание като писател. Той издал своята първа книга „Безмълвният свят“ („Silent World“). Големият успех на книгата помогнал на Кусто да осъществи нови проекти: да създаде първият неголям автономен апарат за изучаване на подводния свят и да проведе редица експерименти по плуване с подводен автономен дихателен апарат (при това хората дълго време стояли на подводни станции на морското дъно). След две години книгата била екранизирана и филмът получил две големи кинематографски награди – Златна палмова клонка на фестивала в Кан през 1957 г. и Оскар. Втория Оскар получил филмът „Златна рибка“ („Golden Fish“), също заснет по произведения на Кусто. Сред другите му книги могат да се отбележат „Живото море“ (1963), „Делфини“(1975), „Жак Кусто: светът на океана“ (1985).

През 1956 година Жак Ив Кусто се уволнил от военноморските сили на Франция в чин капитан и заел поста директор на Океанографския институт и музея в Монако. В началото на 60-те години на 20 век той провел редица изследвания на континенталния шелф в подводни лаборатории. По време на експериментите, носещи имена Коншелф 1, 2 и 3, хората продължително време живяли и работили под водата на голяма дълбочина. Кусто продължавал да бъде продуцент и герой на телевизионни филми за подводния свят. Един от най-известните му филми е документалният сериал „Подводният свят на Жак Кусто“. Хрониката на пътешествията и изследванията се ползва със зашеметяващ успех сред телевизионните зрители по целия свят.

Кусто смятал, че е необходимо за цялото човечество да се разпространяват знанията за световния океан и изиграл видна роля в борбата за запазване на неговата чистота. Той основал „Общество Кусто“, чиято дейност била насочена към защита на океана от замърсявания, и широко дебатиране на проблема със замърсяването на световния океан сред обществеността. Като изследовател и еколог, Кусто се обръщал към правителствата на много страни и към политически дейци, като изразявал безпокойството си от замърсяването на Океана.

Последните десетилетия от живота си капитан Кусто посветил на борбата за опазване на околната среда.

Жак Ив Кусто умира на 25 юни 1997 г. в Париж на 87-годишна възраст.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]