Миночистач

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Миночистач пр.254 съветска постройка

Миночистач (също и Тралчик) – кораб със специално предназначение, задачата на който е търсене, откриване и унищожаване на морски мини и превеждането на кораби (съдове) през минните заграждения. Явяват се основна съставляваща на минно-тралните сили на ВМС.

Според водоизместимостта, мореходността и въоръжението миночистачите се делят на:

  • морски (водоизместимост 660—1300 тона);
  • базови (водоизместимост до 600 тона);
  • рейдови (водоизместимост до 250 тона);
  • речни (водоизместимост до 100 тона).

Според принципа си на действие се делят на чисто миночистачи (на английски: minesweepers) и миночистачи-търсачи (ловци) на мини (на английски: minehunters).

Основно въоръжение на миночистачите са различните типове тралове:

  • контактни – представляват като правило здрави вериги с множество укрепени по тях ножове и направляващо-насочваща тежест в края им; с помощта на ножовете се срязват минреповете на мините, изплувалите мини се разстрелват, за да детонират;
  • акустически – предназначени са за детонирането на мини с акустически взриватели, имитират акустичната картина на преминаващ голям кораб;
  • електромагнитни (соленоидни) – аналогично на акустичния имитират електромагнитното излъчване на цел.

В съответствие с това към миночистачите има изисквания за акустическа, електромагнитна скритост (маскировка). За да бъдат спазени те се прилагат следните мерки:

  • Конструктивни. Корпуса на миночистача се изпълнява от немагнитни материали (дърво, пластмаса), ограничиват се размерите и газенето, поставят се размагнитващи устройства, използва се разсредоточаване на звука и звукоизолиращи механизми за намаляване на звука, некавитиращи гребни винтове.
  • Профилактични. Периодически или пред тралене, се замерват физическите полета на кораба (преди всичко акустичното и магнитното), вземат се мерки по намаляването им.
  • Тактически. Кораба се използва в режими, минимизиращи полетата: малък ход (ниска скорост), за да се намали шумността и динамичното налягане, движение по възможност надлъжно на магнитните линии на Земята, и т.н.

Първите миночистачи са използвани в руския флот в Порт Артур, през 1904 г.

Немски апарат за търсене на мини на немски: Pinguin B3. Под корпуса са закрепени детониращите заряди.

Появата на миночистачи-ловци на мини се налага от усъвершенстването на взривателите (детонаторите) на мините, което намалява сигурността по време на тралене. За това се налага и логичното развитие на бойното тралене: да не се ползват тралове, а да се търсят и унищожават мините с детониращи заряди. Основното оръжие тук са разузнавателни апарати или плувци-сапьори. По-важни тук стават условията за използването им, макар изискванията за намаляване на физическите полета на миночистача-ловец на мини остават.

Към 2000 г. във флотите по света има 60 миночистача, 181 миночистача-ловци на мини, една ескадрила хеликоптери-миночистачи (22÷24 машини)[1][2].

Като миночистачи може да се използва и авиация. В годините на Втората световна война много самолети на бомбардировъчната авиация на ВВС на Великобритания са преоборудвани за това. Сходни модификации са направени и със самолети на ВВС на Германия Юнкерс Ю52. За борба с магнитните мини те имат големи токопроводящи пръстени и допълнителни двигатели с генератори за създаване на мощно магнитно поле. Недостатък на тези системи, освен сложното им пилотиране е, че при висока чувствителност на взривателите на мините те могат да детонират под самолета, който трябва да лети над самата повърхност на водата. Освен това, така могат да се унищожават само мините, които са на малка дълбочина[3]. Сега хеликоптерите на ВМС на САЩ CH-53 Sea Stallion (MH-53E) активно се използват като миночистачи.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Jane’s Warship Recognition Guide. 2nd ed., Harper Collins, 1999.
  2. World Navies Today
  3. Ju-52MS на Уголке Неба
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Тральщик“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.