Океанология
Океанологията е наука за Земята, която изучава физическите, химическите, геоложките и биологичните процеси и явления в Световния океан.
Често като неин синоним се използва терминът океанография, който в по-тесен смисъл означава наука за физиката и химията на водната среда и нейното взаимодействие с атмосферата и литосферата.[1]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Името на науката води началото си от героя от древногръцката митология – титана Океан, който е син на Уран и Гея, изобразяван като море, което заобикаля сушата от всички страни и дава началото на всички земни реки. Неговата сестра Тетида, която му става съпруга, е дала името си на древния океан Тетис (Тетида), който през мезозойската ера е отделял континентите Лавразия (днешна Северна Америка, Европа и Азия) от Гондвана (днешни Южна Америка, Африка, Мадагаскар, Индия, Австралия и Антарктида). Черно море наследява част от басейна на този древен океан. Титанът Океан е известен със своето миролюбие и доброта. Безуспешно се опитва да примири Прометей със Зевс (Есхил, „Прикованият Прометей“). Според представите на древните гърци западният край на океана е входът към подземното царство.
Институти в България[редактиране | редактиране на кода]
- Институт по океанология „Професор Фритьоф Нансен“ - Българска академия на науките
- Институт по металознание, съоръжения и технологии „Акад. Ангел Балевски“ с Център по хидро- и аеродинамика - Българска академия на науките
- Институт по рибни ресурси - ССА
- ВВМУ „Н. Й. Вапцаров“
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Пейчев В., Д. Димитров. 2012. Океанология. Варна. Изд. Онгъл. ISBN 978-954-8279-82-6. 476 с.