Гея

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за древногръцката богиня. За космическия апарат вижте Гая (космически апарат).

Гея
Γαία
древногръцка богиня
Гая, Анселм Фойербах (1875)
Семейство
БащаХаос, Ефир, няма
МайкаХемера, няма
Братя/сестриНикта
Ерос
СъпругУран
Тартар
ПартньорПосейдон
Зевс
Хелиос
ДецаКронос
Уран
Рея
Океан
Тифон
Тетида
Енкелад
Клитий
Порфирион
Стероп
Мелия
Нерей
Крий
Тея
Феба
Койос
Япет
Хиперион
Темида
Мнемозина
Понт
Форкис
Кето
Тавмант
Еврибия
Мегера
Алекто
Тисифона
Антей
Манес
Диона
Триптолем
Дафне
Ехидна
Харибда
Титий[1]
Гея в Общомедия
Древногръцки богове
Титани и Олимпийски богове
Морски божества
Хтонични божества
Други богове
Изначални богове

Гея (на старогръцки: Γαῖα, Γῆ, дорийски: Γᾶ; Gaia, Ge; произнася се / ɡeɪ.ə / или / ɡaɪ.ə /; от старогръцки Γαῖα „земя“ или Gaia, Gæa и Gea, от който и новогръцки Γῆ) е първична богиня от древногръцката митология. Присъства и в римската митология, под името Телус/Тера. Жена е на Уран, известен и като Целус, заедно са родители на Кронос и Рея, а те - на първите богове-олимпийци.

Олицетворява Земята, т.е. тя е за елините „Майката Природа“, Майката Земя.[2] Най-ранните сведения за нея са от митовете на Микена, като „Майка Гая“ написано в Линеар Б - сричкови скрипт.[3]

Гръцка митология[редактиране | редактиране на кода]

Гея (410 – 400 пр.н.е.)

Хезиод разказва в "Теогония" как, родена от Хаоса, широко се разстила силна, даваща живот на всичко Гея. Според него тя ражда Уран, звездното небе, едрите планини, безплодните дълбини на моретата и е създател на безполовото размножаване (партеногенеза). Залюбва се с Уран и те имат, от връзката помежду си, ред потомци, най-вече - титаните от първото поколение, които са 6 богове и 6 богини. Те не се спогаждат с баща си и впоследствие всички, освен Океан, въстават срещу него водени от Кронос и подстрекавани от Гея, след като преди това им е помогнала да се измъкнат от заточението си в Тартар. Уран е победен и скопен от Кронос/Сатурн. Все пак, разлялото се семе (или кръв) на бога пак я опложда и така се раждат страховитите гиганти. Също у Хезиод се споменават и други деца на Уран и Гея - чудовищните циклопи и хекатонхейри. Те помагат на Зевс да свали Кронос, подбуден от майка си Рея.

Прототипи[редактиране | редактиране на кода]

Гръцката дума „γαῖα“ (предавана като Гея) е дублетна форма на „γῆ“ (ге; дорийски „γά“ – га и вероятно „δᾶ“ – да), но изначалното значение е неясно. Има предположения, че γαῖα е контаминация на γῆ с αἶα, което, съдейки по латинското avia, би връщало към „баба“, евентуално като (μ)αῖα. Формата на „γεω-“ /(гео-) и се използва в древногръцките и съвременните международно приети думи като география, геология, геометрия и т.н.

Историци и антрополози, като Джеймс Меларт, Мария Гимбутас или Барбара Уокър, твърдят, че Гея като майката Земя идва от по-ранния ѝ вариант на старо-европейската Велика майка, почитана в новокаменната епоха. През архаическата епоха домът на богинята-майка е бил Крит, където някои идентифицират Гея с почитания като Потния Терон („Господарката на животните“). Наименованието се среща в по-късни гръцки текстове като Артемида, Деметра или Атина. В Рим фригийската богиня Кибела е почитана като Magna Mater („Великата майка“) или като Mater Nostri („Нашата майка“) и се идентифицира с римската Церера – богиня на зърното, което е приблизителен еквивалент на гръцката Деметра, но с различни аспекти и почитана с различен култ. Но общата част е тази, че земята е плодородна сама по себе си жена. Тези традиции са силно повлияни от по древната култура на древния Близък изток. В шумерската митология Ки е земната богиня. А в акадската писменост тя има сричкова стойност: ги, ге, ея. Някои учения я идентифицират с Нимхурсаг, майка на всичко живо.

В египетската митология бог на Земята e Геб.

В традицията на индуизма, Гаятри е името на един от най-важните ведически химни състоящ се от двадесет и четири срички. Един от най-свещените текстове казва: „Гаятри е Брахма, Гаятри е Вишну, Гаятри е Шива, Гаятри е Ведите“. Гаятри по-късно почва да се персонифицира като богиня. Тя е представена с пет глави и е седнала върху лотос. Четирите глави на Гаятри представят четирите глави на Веда, а петата е всемогъщия Бог. С изобразените си десет ръце тя държи всички символи на бог Вишну. Тя е една от съпругите на бог Брахма.

Изображения в изкуството[редактиране | редактиране на кода]

Запазена е ваза от 5 век пр.н.е. с изображение, представящо Гея да предава Ерихтоний на Атина, докато Хефест ги наблюдава.

От римска вила в Сентинум (Сасоферато, в Умбрия, Италия), ок. 200 – 250 г. е запазена мозайка с тогавашна представа за Телус Матер. Тя е изобразена с четири деца, които вероятно персонифицират сезоните, а до нея стои елинистичният бог на вечността Еон. Счита се също, че произходът на богинята Артемида, такава каквато е позната повсеместно в наше време от гръцката митология, произлиза от Артемида Ефеска и е всъщност Великата богиня майка. Не е девствена и е представяна в изображения и скулптури с много гърди, което символизира, че е майка на всичко живо.

Фамилно дърво според различните източници[редактиране | редактиране на кода]

Някои от митовете, засягащи потомството на Гея са свързани последователно, а някои са уточнени само в незначителни варианти.

Артемида Ефеска (римско копие от 1. век)

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Одисея.
  2. Хезиод: Theogonie 116 – 124
  3. Gaia, theoi.com