Геб

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тази статия е част от
Египетски божества
Класификация
По азбучен ред
По семейства
По градове
По символ
По животни
Геб с йероглифи
G39 b A40
{{{trans}}}

Геб е едно от деветте главни божества в египетската митология.

Геб е бог-земя, член на хелиополската Енеада. Неговата съпруга е Нут. Според първоначалните предания именно от него и Нут било заченато слънцето Ра. Но в хелиополската космогония той е син на Шу и Тефнут и е баща на Озирис, Изида, Сет и Нефтида. Според „Текстове от Пирамидите“ той действително е царувал — като наследник на Ра. Впоследствие му е отреден култ в образа на човек, понякога с гъска върху главата, тъй като йероглифът, който го символизирал, представлявал това животно. В Бата, близо до Хелиополис, имало негово светилище. Най-често е изобразяван като полегнал на земята и подпрян на левите си хълбок и лакът, докато десните са леко приповдигнати. Погледът му е почти винаги насочен надолу.

Според египтяните неговото тяло е представлявало земята, от неговия гръб е избуявала растителността, а от ребрата му растял ечемикът. Често е изобразяван заедно с приведената над него богиня Нут. Понякога е представян в състояние на ерекция, символ на неговата мощ.

Геб и Нут, за разлика от останалите богове, са изобразявани голи. Предполага се, че това е свързано с вярването, че те са любовници.

Друг, макар и по-рядък начин на изобразяването му, е под формата на гъска (космическа гъска, великата крякаща птица).

Геб е свързван със зеления и черния цвят.

Той е затварял душите на злите мъже и жени и не им е позволявал да се възнесат в небесата.