Египетска митология

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Египетски йероглифи
Митология
Вижте още

Египетската митология (или египетска религия) представлява вярванията и религиозните разбирания на египетския народ до идването на християнството и исляма по тези земи. Всички феномени, които древните египтяни са могли да наблюдават, биват пречупвани през призмата на техните вярвания. За тях най-важно е било да изучат различните цикли:

  • цикълът на дните и слънцето, прераждащо се всяка сутрин,
  • годишният цикъл с приливът на река Нил,
  • цикълът на живота с раждане, последвано от смърт (Египтяните не вярват в земното прераждане).

Египетските вярвания са се развивали в продължение на около три хилядолетия и са се променяли с времето. Египетската митология се различава от гръцката или римската по това, че повечето божества в Египет са имали човешко тяло и животинска глава или обратно.


Мит за цикъла на дните[редактиране | edit source]

В египетската митология има десет главни божества:

Редом до тях стои също едно от най-често споменаваните в митологията на древен Египет божества — Хор.

Митът за Озирис[редактиране | edit source]

Озирис (Осирис, Асар) в египетската митология един от главните богове и културни герои, най-големият син на Геб и Нут, брат на Изида (и неин съпруг), Сет и Нефтида, баща на Хор, според Плутарх и хелиополската комогония — и на Анубис. Озирис бил сложносъставен образ, божество-персонификация на царската власт, бог на производителните сили на природата и владетел на подземното царство. Предполага се, че бил приемник на царските инсигнии от Анеджти.

Озирис бил четвъртият от боговете, царували на Земята, след като наследил властта от прадядо си Ра, дядо си Шу и баща си Геб. Когато царувал над Египет, Озирис отвикнал хората от примитивния начин на живот и от людоедството, научил ги да сеят зърнени храни, да отглеждат лозя и овощни дървета, да добиват и обработват медта и златото, обучил ги да строят градове, разкрил им чудните тайни на лечителското изкуство, въвел религията. Но неговият завистлив по-малък брат Сет - злият бог на пустинята - го убил, за да му отнеме властта. Първо Сет направил един ковчег и обявил, че на когото му стане по мярка, ще му бъде подарен(ковчега). Озирис се хванал на номера на своя брат, понеже не вярвал, че може да му стори нещо зло и легнал в ковчега. В този момент Сет затворил ковчега и го пуснал в река Нил. Изида и сестра и Нефтида потърсили Озирис, намерили го и го съживили. Но по-късно Сет пак се опитал да убие брат си. Озирис бил разкъсан на 14 парчета и разпръснат из цял Египет. Изида и Нефтида отново успели да открият посечения труп, но за да го съживят, те сглобили парчетата и го увили в бинтове. Така Озирис отново възкръснал и бил първата мумия. Преждевременно обаче Изида заченала син Хор. Когато той възмъжал, победил злодея-братоубиец. Озирис обаче не пожелал да остане на Земята и възкачил на престола Хор, а той царувал и раздавал правосъдие в отвъдния свят.

Митът за смъртта[редактиране | edit source]

Балсамирането, като процес за запазване на душата Ка и тялото на човека - Ба, е измислено в Древен Египет по време на четвъртата фараонска династия. Жреците на Анубис ръководят процеса под зоркия поглед на самото божество. Всички меки тъкани, мозъка и по-голямата част от вътрешните органи се изваждат, но сърцето е единствения орган, който се оставя в тялото. Кухините се почистват и цялото тяло се покрива с натриев карбонат. Червата, дробовете, черния дроб и стомаха се запазват отделно, закриляни от четирите сина на бог Хор: Дуамутеф (стомах), Кебсенуеф (черва), Хапи (бели дробове), и Имсети (черен дроб). После тялото се намазва отвън и отвътре със смола, за да се консервира, след което се опакова в ленени бинтове.

Душата Ка може да се върне в тялото само ако то е добре запазено. Повреденото тяло не може да бъде разпознато от душата и това намалява възможността за вечен живот. Страха от това кара египтяните да полагат особено внимание и старание при процеса на мумифициране и самото погребение. Тази 'втора смърт' може да се използва, за да се отмъсти на някого след смъртта му, като се унищожи мумията му.

Мумифицирани са и много животни, за които често се смята, че са били домашни любимци. Други египтолози твърдят, че това са божествени превъплащения.

Претеглянето на сърцето[редактиране | edit source]

За египтянина в сърцето са заключени всички лъжи и истини, извършени приживе. След смъртта, на церемония се анализират. Церемонията на претеглянето на сърцето решава дали на покойния ще се даде право на живот в отвъдното. Умрелият се въвежда в Съдебната зала от Анубис. Сърцето се поставя на везна, като от другата страна се поставя Перото на истината на богинята Маат. Анубис извършва претеглянето. Тот записва показанията. Бог Хор отвежда покойния до владенията на Озирис ако сърцето е по-тежко или равно по тежест на перото на Маат . Демонът Аммит, "Сърцеяда" - полукрокодил, полулъв, полухипопотам - изяжда онези, чиито сърца са по-леки от перото, лишавайки ги от право на живот в Отвъдното.

Пътуване към отвъдното[редактиране | edit source]

Съд за душата[редактиране | edit source]

Вижте също: Съд за душата

Вижте още[редактиране | edit source]