Персефона
| Персефона | |
|---|---|
| древногръцка богиня, царица на подземното царство | |
 | |
| Семейство | |
| Баща | Зевс |
| Майка | Деметра, Стикс |
| Братя/сестри | Манес Деспина |
| Съпруг | Хадес |
| Партньор | Адонис Зевс |
| Деца | Загрей |
| Персефона в Общомедия | |
Персефона (на старогръцки: Περσεφόνη, Περσόφαττα, Persephone) в древногръцката митология е единствената дъщеря на Деметра и Зевс. Тя е царицата на подземното царство, съпругата на Хадес. Наричана е и Кора.
Царят на подземното царство се влюбил в Персефона и я отвлякъл докато събирала цветя в равнината Ниса (Сицилия). Този акт на "грабване" станал в отсъствието на Деметра, като Зевс инициирал действията на брат си Хадес.
След изчезването на Персефона Деметра се скитала в безуспешно търсене десет дни и десет нощи. След като разбрала истината от бога на Слънцето - Хелиос, който станал свидетел на отвличането, понеже стоял високо над всички, тя се отрекла от божествената си роля и отказала да се завърне на Олимп.
Деметра се оттеглила в Елевзина, където тя разкрила божествената си природа и от ярост към Зевс изпратила ужасна суша на земята. Зевс бил принуден да изиска от Хадес да върне обратно Персефона. Хадес, обаче проявил хитрост, като накарал Персефона да изяде наколко зрънца от нар (широко разпространена митологична тема е, че всеки, който опита храна от подземния свят не може да се върне обратно при живите). За да удовлетвори желанието на Деметра отново да се събере с дъщеря си, Зевс решава да раздели времето на Персефона межу долния и горния свят. Спогодбата била на пролет Персефона да се връща при Деметра в период от три месеца, а останалото време да прекарва при съпруга си в подземното царство.
Персефона била почитана по време на Елевзинските мистерии (култа към Деметра). Като жена на Хадес тя играе роля в легендите на Херакъл, Орфей, Тезей и Пиритой.
В римската митология е известна като Прозерпина.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Grimal, Pierre, and Stephen Kershaw. A concise dictionary of classical mythology. Basil Blackwell, 1993, pp. 341-342