Персефона

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Персефона
древногръцка богиня, царица на подземното царство
Rape of Prosepina September 2015-3a.jpg
Семейство
БащаЗевс
МайкаДеметра, Стикс
Братя/сестриМанес
Деспина
СъпругХадес
ПартньорАдонис
Зевс
ДецаЗагрей
Персефона в Общомедия

Персефона (на старогръцки: Περσεφόνη, Περσόφαττα, Persephone) в древногръцката митология е единствената дъщеря на Деметра и Зевс. Тя е царицата на подземното царство, съпругата на Хадес. Наричана е и Кора.

Царят на подземното царство се влюбил в Персефона и я отвлякъл докато събирала цветя в равнината Ниса (Сицилия). Този акт на "грабване" станал в отсъствието на Деметра, като Зевс инициирал действията на брат си Хадес.

След изчезването на Персефона Деметра се скитала в безуспешно търсене десет дни и десет нощи. След като разбрала истината от бога на Слънцето - Хелиос, който станал свидетел на отвличането, понеже стоял високо над всички, тя се отрекла от божествената си роля и отказала да се завърне на Олимп.

Деметра се оттеглила в Елевзина, където тя разкрила божествената си природа и от ярост към Зевс изпратила ужасна суша на земята. Зевс бил принуден да изиска от Хадес да върне обратно Персефона. Хадес, обаче проявил хитрост, като накарал Персефона да изяде наколко зрънца от нар (широко разпространена митологична тема е, че всеки, който опита храна от подземния свят не може да се върне обратно при живите). За да удовлетвори желанието на Деметра отново да се събере с дъщеря си, Зевс решава да раздели времето на Персефона межу долния и горния свят. Спогодбата била на пролет Персефона да се връща при Деметра в период от три месеца, а останалото време да прекарва при съпруга си в подземното царство.

Персефона била почитана по време на Елевзинските мистерии (култа към Деметра). Като жена на Хадес тя играе роля в легендите на Херакъл, Орфей, Тезей и Пиритой.

В римската митология е известна като Прозерпина.

Хадес и Персефона, худ. Лука Джордано

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Grimal, Pierre, and Stephen Kershaw. A concise dictionary of classical mythology. Basil Blackwell, 1993, pp. 341-342

Foley, Helene P., ed. The Homeric Hymn to Demeter: Translation, commentary, and interpretive essays. Vol. 602. Princeton University Press, 1994.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]