Рубен Аврамов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Аврамов.

Рубен Аврамов
Мандат
6 февруари 1954 – 1 февруари 1957
Назначен от 2 Народно събрание
Министър-председател
  1954-1956 Вълко Червенков
  1957 Антон Югов
Наследник Вълко Червенков
Роден
Починал
27 март 1988 г. (на 87 г.)
Полит. партия БКП (1922-1988)
Занятие съветски теоретикполитик
Народен представител в:
VI ВНС   II НС   III НС   IV НС   V НС   VI НС   VII НС   VIII НС   
Портал  Портална икона   Политика

Рубен Аврамов Леви е български и съветски теоретик на комунизма и политик от БКП. До 1962 г. заема ръководни постове в партията, от 1952 до 1957 г. е министър на културата.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и работа[редактиране | редактиране на кода]

Рубен Аврамов е роден на 6 октомври (23 септември стар стил) 1900 г. в Самоков, Софийско, в еврейско семейство. Завършва гимназия в Самоков, като от 1919 г. е член на Българския комунистически младежки съюз (БКМС). През 1922 г. става член на БРП (к.) и секретар на градската организация на БКМС в София, а от 1923 г. е член на неговия Централен комитет и участва в подготовката за Септемврийското въстание.[1]

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

През 1925 г. е осъден задочно на смърт. По това време той се намира в Съветския съюз като делегат на конференция на младежката секция на Коминтерна и остава там. Става член на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) и през 1928 г. завършва Международната ленинска школа в Москва, след което преподава в Комунистическия университет за националните малцинства от Запада (1928-1931) и Международната ленинска школа (1931-1936).[1]

През 1936 г. е изпратен в Испания, където участва в Гражданската война. Става член на Испанската комунистическа партия, назначен е за дивизионен военен комисар и координира дейността на комунистическите военни комисари в цялата страна. След поражението на републиканците през 1939 г. се връща в Съветския съюз. Там оглавява 2-годишна партийна школа, а от 1942 г. - Обединената международна школа на Коминтерна. След началото на войната между Съветския съюз и Германия е редактор в българоезичната съветска радиостанция „Христо Ботев“.[1]

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Непосредствено след 9 септември 1944 г., довел до влизането на БРП (к.) в правителството, Аврамов се завръща в България и оглавява Пропагандния отдел на ЦК на БРП (к.) (1944-1947, 1949-1950). През 1950 г. става професор, секретар на ЦК на БКП (16 юни 1950–8 ноември 1950) и ръководител на неговия отдел за наука, образование, изкуство и култура. От 4 февруари 1952 до 1 февруари 1957 г. е министър на културата в кабинетите на Вълко Червенков и Антон Югов.[1]

През 1962 г. е отстранен от ръководните му партийни постове и става директор на Института по история на БКП (1962-1968). През 1964 г. е обявен за „Герой на социалистическия труд“. От 1969 до 1981 г. е директор на Института за съвременни социални теории. През 1980 г. става „Герой на Народна република България“,[1] както и почетен гражданин на град Самоков.[2]

Рубен Аврамов умира в София на 27 март 1988 г.[1]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Аврамов, Рубен. Марксизъм и анархизъм. Сказка. 1946.
  • Аврамов, Рубен. Нашите задачи в новата изборна кампания. 1946.
  • Аврамов, Рубен. Отечественият фронт и националните малцинства. 1946.
  • Аврамов, Рубен. Нова епоха за развитието на народната култура. 1947.
  • Аврамов, Рубен. Партията на т.с. в периода 1012-1918 г.. 1950.
  • Аврамов, Рубен. Материали по история на БКП 1885-1918 г.. 1951.
  • Аврамов, Рубен. Влияние Великой Октябрьской социалистической революции на революционное движение в Болгарии. 1967.
  • Аврамов, Рубен. С пулса на времето. 1980.
  • Аврамов, Рубен и др. Социалдемокрацията и "Третият път". 1980.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Ташев, Ташо. Министрите на България 1879-1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“ / Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 / ISBN 978-954-509-191-9. с. 23-24.
  2. Почетни граждани. // Община Самоков. Посетен на 14 март 2010.