Петър Дюлгеров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Петър Дюлгеров
Мандат
19 декември 1977 – 4 април 1981
Предшественик Константин Теллалов
Наследник Димитър Станишев
Роден
Починал
20 юли 2003 г. (74 г.)
Полит. партия БКП (1949 – 1989)
Портал  Портална икона   Политика

Петър Георгиев Дюлгеров е политик от Българската комунистическа партия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Белица, Благоевградско на 3 юли 1929 г. Член е на Работническия младежки съюз от 1944 г., на БКП – от 1949 г. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет през 1955 г. и Висшата партийна школа в Москва през 1969 г.

Секретар е на РМС в Белица, председател на ОК на ДСНМ в Разлог, първи секретар на Благоевския районен комитет на ДСНМ в София. Между 1954 и 1957 г. е първи секретар на ОК на ДКМС в Благоевград. От 1960 до 1962 г. завежда отдел и е секретар на ЦК на ДКМС. В периода 1962 – 1971 г. е секретар на ОК на БКП в Благоевград, след което до 1976 г. е негов първи секретар. През 1971 г. става кандидат-член на ЦК на БКП и негов член от 1976 г. Секретар на ЦК на БКП от 19 декември 1977 до 4 април 1981 г., след което е кандидат-член на Политбюро на ЦК на БКП до края на 1989 г.[1] През 1977 г. е завеждащ отдел в ЦК на БКП. От 1981 г. е председател на Централния съвет на Българските професионални съюзи.[2]

Народен представител е между 1971 и 1990 г. Член на Държавния съвет на Народна република България. Главен редактор на партийния в. „Работническо дело“ (1976 – 1977)[3]. Изваден е от ЦК на БКП през 1989 г.

Петър Дюлгеров е сред активните участници във Възродителния процес. Участва в опита за преименуване на помаците в Чеч през 1964 година, а през 70-те години ръководи мащабната кампания по преименуване в Благоевградски окръг. С насилията в тази период той предизвиква критики в Политбюро, като е обвиняван в „грубо нарушение на конституцията“ и на „партийната дисциплина“, но получава подкрепа от Тодор Живков. Вече в централното ръководство на БКП Дюлгеров участва и в преименуването на турците през 80-те години.[4] Награждаван е с два ордена „Георги Димитров“ и орден „13 века България“.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кратка биография на сайта на българския държавен архив
  2. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 351
  3. Тодор Живков – мит и истина – znam.bg
  4. Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. „Сиела“, 2008. ISBN 9789542802914. с. 50 – 51, 80.
     Портал „Македония“         Портал „Македония