Стоян Михайлов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стоян Михайлов
Мандат
1978 – 1988
Предшественик Тодор Божинов
Наследник Мишо Мишев
Роден
6 октомври 1930 г. (1930-10-06) (86 г.)
Полит. партия БКП (1958 – 1988)
Портал  Портална икона   Политика

Стоян Михайлов Мирчев е български социолог и политик от Българската комунистическа партия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 октомври 1930 г. в Скравена. Близък сътрудник на проф. Живко Ошавков от 1956 г. до смъртта му[1][2]. Той е съосновател и сред ръководителите на Института по социология на Българската академия на науките. От 1976 до 1988 г. е член на ЦК на БКП[3]. Част е от групата, инициирала т.нар. Възродителен процес.[4]

Депутат е в Седмото велико народно събрание. След свалянето на Тодор Живков за кратко става вицепремиер на Георги Атанасов през 1989 г.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Завършва философия в Софийския държавен университет през 1952 г. Става асистент по диалектически и исторически материализъм във ВИИ „Карл Маркс“. От 1956 г. е младши научен сътрудник в Института по философия на БАН. Между 1959 и 1962 г. е научен секретар на БАН.

Защитава докторска дисертация по философия през 1960 г., получава званията старши научен сътрудник през 1965 г. и доктор по социология през 1973 г. Между 1967 и 1969 г. е инструктор при ЦК на БКП. От 1968 до 1976 г. е помощник-директор на Института по социология при БАН.

Професор е в БАН от 1970 г., професор и дългогодишен преподавател в Софийския университет от 1971 г. и член-кореспондент на БАН от 1984 г.

Главен секретар е на Българския организационен комитет за VII конгрес на Международната социологическа асоциация във Варна през 1970 г. От 1973 година завежда отдел „Пропаганда и агитация“ при ЦК на БКП.[5]

Работи в Института по социология от основаването му през 1968 г. като завеждащ катедра „Обща социология“ по-късно и директор.

Главен редактор е на списание „Социологически проблеми“ (от 1972).[6]

Носител на ордените „Георги Димитров“ и „13 века България“.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Автор на много монографии, статии и студии[7][8]:

  • „Обществото като социологическа система“ (1965)
  • „Емпиричното социологическо изследване“ (1973)
  • „Социологически студии“ (1982)
  • „Сравнението“ (1984)
  • „Градът и селото-1986“ (1991) [*]
  • „Възрожденският процес в България“ (1992)
  • „Живковизмът през призмата на една лична драма“ (1993)
  • „Енциклопедичен речник по социология“ (1996, 1997) [*]
  • „Сталинският тоталитаризъм“ (2000)
  • „Социологията в България след Втората световна война“ (2003)
[*] автор и редактор в колективни трудове

Партийна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Член е на Българската комунистическа партия от 1958 г. През 1973 г. започва работа в ЦК на БКП като завеждащ отдел[2] От 1978 до 1988 г. е секретар на ЦК на БКП, отстранен е заради критични изказвания.

Други[редактиране | редактиране на кода]

През 1992 г. е обвинен от главния прокурор Иван Татарчев и обвинението е снето през 2000 г.[9]

Баща е на социолога и преподавател в УНСС Михаил Мирчев[10] и политоложката и преподавател в ЮЗУ Петя Пачкова[11].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. УНСС, Икономически алтернативи – Ценен опит за историческия анализ на социологията в България след Втората световна война
  2. а б Интервю във в-к „Дума“ – Социалдемокрацията не предлага алтернатива
  3. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 336, ISBN 954-528-790-X
  4. Маринов, Чавдар. От „интернационализъм“ към национализъм. Комунистическият режим, македонският въпрос и политиката към етническите и религиозните общности. // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 511.
  5. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 398
  6. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 396
  7. Асоциация за развитие на средната класа – По-важни постижения на секция „Общности и социална стратификация“
  8. АССА-М – Издателска дейност, Стоян Михайлов
  9. Приказката България – Стоян Михайлов на „Развигор“
  10. За Михаил Мирчев – [1]
  11. Автобиография на Петя Стоянова Пачкова – [2]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]