Стоян Михайлов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стоян Михайлов
български политик
Роден
Починал

Образование Софийски университет „Св. Климент Охридски“
Политика
Партия Българска комунистическа партия (1958 г. – 1990 г.)
БСП (1990 г.)
Секретар на ЦК на БКП
1978 – 1988
Народен представител
VII НС   VIII НС   IX НС   VII ВНС   

Стоян Михайлов Мирчев е български социолог и политик от Българската комунистическа партия.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 6 октомври 1930 г. в Скравена. Близък сътрудник на проф. Живко Ошавков от 1956 г. до смъртта му[1][2]. Той е съосновател и сред ръководителите на Института по социология на Българската академия на науките. От 1976 до 1988 г. е член на ЦК на БКП[3]. Част е от групата, инициирала т.нар. Възродителен процес,[4] а в началото на 1985 година участва в специална временна комисия от висши функционери, която координира неговото реализиране.[5]

Депутат е в Седмото велико народно събрание. След свалянето на Тодор Живков за кратко става вицепремиер на Георги Атанасов през 1989 г.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Завършва философия в Софийския държавен университет през 1952 г. Става асистент по диалектически и исторически материализъм във ВИИ „Карл Маркс“. От 1956 г. е младши научен сътрудник в Института по философия на БАН. Между 1959 и 1962 г. е научен секретар на БАН.

Защитава докторска дисертация по философия през 1960 г., получава званията старши научен сътрудник през 1965 г. и доктор по социология през 1973 г. Между 1967 и 1969 г. е инструктор при ЦК на БКП. От 1968 до 1976 г. е помощник-директор на Института по социология при БАН.

Професор е в БАН от 1970 г., професор и дългогодишен преподавател в Софийския университет от 1971 г. и член-кореспондент на БАН от 1984 г.

Главен секретар е на Българския организационен комитет за VII конгрес на Международната социологическа асоциация във Варна през 1970 г. От 1973 година завежда отдел „Пропаганда и агитация“ при ЦК на БКП.[6]

Работи в Института по социология от основаването му през 1968 г. като завеждащ катедра „Обща социология“ по-късно и директор.

Главен редактор е на списание „Социологически проблеми“ (от 1972).[7]

Носител на ордените „Георги Димитров“ и „13 века България“. Умира на 23 октомври 2020 г. [8]в София.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Автор на много монографии, статии и студии[9]:

  • „Обществото като социологическа система“ (1965)
  • „Емпиричното социологическо изследване“ (1973)
  • „Социологически студии“ (1982)
  • „Сравнението“ (1984)
  • „Градът и селото-1986“ (1991) [*]
  • „Възрожденският процес в България“ (1992)
  • „Живковизмът през призмата на една лична драма“ (1993)
  • „Енциклопедичен речник по социология“ (1996, 1997) [*]
  • „Сталинският тоталитаризъм“ (2000)
  • „Социологията в България след Втората световна война“ (2003)
[*] автор и редактор в колективни трудове

Партийна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Член е на Българската комунистическа партия от 1958 г. През 1973 г. започва работа в ЦК на БКП като завеждащ отдел[2] От 1978 до 1988 г. е секретар на ЦК на БКП, отстранен е заради критични изказвания.

Други[редактиране | редактиране на кода]

През 1992 г. е обвинен от главния прокурор Иван Татарчев и обвинението е снето през 2000 г.[10]

Баща е на социолога и преподавател в УНСС Михаил Мирчев[11] и политоложката и преподавател в ЮЗУ Петя Пачкова[12].

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. УНСС, Икономически алтернативи – Ценен опит за историческия анализ на социологията в България след Втората световна война
  2. а б Стоян Михайлов: Социалдемокрацията не предлага алтернатива, интервю на Любо Николов, в-к „Дума“, 6 октомври 2005.
  3. Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 336, ISBN 954-528-790-X
  4. Маринов, Чавдар. От „интернационализъм“ към национализъм. Комунистическият режим, македонският въпрос и политиката към етническите и религиозните общности. // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 511.
  5. Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 313.
  6. Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 398
  7. Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 396
  8. Почина секретарят на ЦК на БКП Стоян Михайлов, в. 24 часа
  9. АССА-М – Издателска дейност, Стоян Михайлов
  10. Приказката България – Стоян Михайлов на „Развигор“, в-к „Сряда“, Кюстендил, бр. 10, 5 август 1992 г.
  11. За Михаил Мирчев, сайт на АССА-М.
  12. Автобиография на Петя Стоянова Пачкова, сайт на ЮЗУ.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]