Никола Павлов (политик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Никола Павлов
Секретар на ЦК на БРП (к.)
Мандат18 ноември 1946 – 27 декември 1948
Назначен отЦент-я комитет на БРП (к.)
Председател на ЦК на БРП (к.)
1945 – 1948Георги Димитров
ПредшественикТрайчо Костов
НаследникГеорги Димитров
Лична информация
Роден
Починал
7 август 1980 г. (74 г.)
Полит. партияБКП (1923 – ?)
Професияархитектполитик
Портал Портална икона Политика

Никола Павлов Колев (Комара) е български политик от БКП.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Никола Павлов е роден на 3 май 1906 г. в с. (дн. гр.) Угърчин. През 1923 г. постъпва като ученик а архитектурния отдел на Държавното средно техническо училище „Цар Борис III". Член е на БРП (т.с.) от 1923 г. Участва в подготовката на Септемврийското въстание (1923). След поражението на въстанието е деловодител на ЦК на БКМС. След провал през 1931 г. е осъден по ЗЗД на 11-годишен затвор. Присъдата изтърпява в затворите в Плевен, Стара Загора, Шумен и Сливен. Освободен през 1937 г. и от 1938 г. е деловодител на ЦК на БРП (т.с.).

Участва в съпротивителното движение по време на ВСВ, заради което е арестуван многократно. Въдворяван е в лагерите Гонда вода и Еникьой. Прави неуспешен опит за бягство. Обвиняем е по Процеса срещу ЦК на БРП (т.с.) и отново е осъден на лишаване от свобода по ЗЗД. Присъдата изтърпява в затворите в София, Стара Загора, Шумен, Скопие и Плевен.

Професионална кариера[редактиране | редактиране на кода]

След 9 септември 1944 г. е член на Централната контролна комисия при ЦК на БРП (к.) (между 27 декември 1948 и 28 ноември 1961 г.) и същевременно неин председател (между 27 декември 1948 и 19 декември 1956 г.). В периода 18 ноември 1946 до 27 декември 1948 г. е секретар на ЦК на БРП (к.) на партийното стопанство, финанси и администрация[1], а след това до 1949 г. – началник на кабинета на Георги Димитров[2]. Последно е заместник-министър на строежите и пътищата. Бил е член на ЦК на БРП (к.) от 18 ноември 1946 до 27 декември 1948 г. и на вече преименувалата се в ЦК на БКП партия до 4 август 1949 г.[3] Отстранен е от ЦК за „неискреност“, след което е осъден в процеса срещу Трайчо Костов и остава в затвора до 1956 г.[4]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на спомени „Деловодителя на ЦК“, издадени посмъртно през 1988 г.[5]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Протокол от ХІІ пленум на ЦК на БРП (к), от 18 ноември 1946 г., с. 1 – 2.
  2. Тодор Живков – мит и истина Архив на оригинала от 2012-02-09 в Wayback Machine. – znam.bg
  3. Протокол от пленум на ЦК на БКП, състоял се на 4 август 1949 г., с. 1, 76 – 78.
  4. Огнянов, Любомир. Политическата система в България 1949 – 1956. София, „Стандарт“, 2008. ISBN 978-954-8976-45-9. с. 27, 56.
  5. Никола Павлов, „Деловодителят на ЦК“, С., 1988 г.