Димитър Димов (партизанин)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Димов.

Димитър Димов
Секретар на ЦК на БКП
Мандат 20 октомври 1949 – 8 ноември 1950
Назначен от Централния комитет на БКП
Генерален секретар на ЦК на БКП
1949 Георги Димитров
1950 Вълко Червенков
Предшественик Пело Пеловски
Наследник Тодор Живков
Лични данни
Роден
Починал
Полит. партия БКП (1922 – 68)
Професия учител, офицер, политик
Народен представител в:
II НС   III НС   IV НС   V НС   
Портал Портална икона Политика

Димитър Димов Димитров (бай Даню, Танасов) е български политик от БКП. Участник е в комунистическото партизанско движение по време на Втората световна война. Командир на Шеста Ямболска въстаническа оперативна зона на т. нар. Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА) и български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Произход, образование и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Димов е роден на 22 януари 1903 година в село Търново, Одринска Тракия, в семейство на селски работници, които емигрират в България и се установяват в Ямбол. Завършва Ямболската педагогическа гимназия и започва работа като учител.

Член е на БРП (т.с.) от 1922 година. Участва в подготовката на Септемврийското въстание (1923), за което е арестуван и осъден по Закона за защита на държавата. Присъдата излежава в Плевенския и Варненския затвор. Амнистиран е на 22 февруари 1924 година и се включва активно в изграждането на военната организация в града, в която е командир на чета. През 1925 година става секретар на партийната организация в град Ямбол, но се проваля и е осъден на 15-годишен затвор (1925 – 1940). В периода 1930 – 1940 година е избиран многократно в ръководството на затворническата партийна организация.

Участва в Испанската гражданска война (1936 – 1939).

Втората световна война[редактиране | редактиране на кода]

След завръщането си в България работи като учител. От 1941 година участва в Съпротивителното движение. Между 1940 – 1942 година е член и секретар на Окръжния комитет на БРП (т.с.) в Ямбол и в нелегалност от 1942 г. Организатор е на комунистическото движение в Ямболско и секретар на Окръжното ръководство на БРП (т.с.) между 1942 – 1943 г. Командир е на Шеста Ямболска въстаническа оперативна зона на НОВА и партизанин от Партизански отряд „Смърт на фашизма“ и Партизански отряд „Хаджи Димитър“.[1]

Професионална кариера след 1944 г.[редактиране | редактиране на кода]

След 9 септември 1944 година е Областен директор на Министерството на вътрешните работи в Бургас. Български офицер, генерал-майор.

Избран за член на ЦК на БРП (к.) (1945) г. От 27 ноември 1945 до 27 декември 1948 г. и от 4 август 1949 до 4 февруари 1968 година е кандидат-член на Политбюро на ЦК на БРП (к.)[2]. Завеждащ организационния отдел на ЦК на БРП (1946 – 1947) и физкултурния отдел. Между 20 октомври 1949 и 8 ноември 1950 г. е секретар на ЦК на БКП[3].

Посланик на България в Китай (1945 – 1946) и Виетнам (1955 – 1956). Председател на Комисията за държавен контрол от 1949 до 1957 година.[4] и член на Президиума на Народното събрание на Народна република България от 10 януари 1954 г. до смъртта си[5]. Народен представител между 1954 – 1968[6].

Умира на 4 февруари 1968 година в София.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

На 21 февруари 1963 г. е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“ с връчена му „Златна звезда“ и орден „Георги Димитров“, по случай 60-годишнината му и за активното му участие в борбата против фашизма и капитализма и в строителството на социализма.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „История на антифашистката борба в България“, том. II 1943/1944 г., С., 1976 г., с. 43.
  2. Протокол от пленарно заседание на ЦК от 7 юни 1958 г., с. 3.
  3. Материали във връзка с пленума ЦК на БКП, състоял се на 20 октомври 1949 г., с. 4 – 6.
  4. Българските държавни институции 1879 – 1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987 г. с. 99 – 102, 109 – 110.
  5. Второ заседание на НС, София, петък, 15 януари 1954 г.
  6. Кратка биография на сайта на „Държавен архив“, посетен на 8 април 2013 г.
  7. Протокол № 56 от 21 февруари 1963 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с. 2.