Партизански отряд „Хаджи Димитър“

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Партизанският отряд „Хаджи Димитър“ е подразделение на Шеста Ямболска въстаническа оперативна зона на НОВА по време на комунистическото партизанско движение в България (1941-1944). Действа в района на Сливен.[1]

Първите комунистически партизани в Сливенско излизат в нелегалност през юни 1941 г. В началото на 1942 г. понасят полицейски удар. След увеличаване на състава на 15 септември 1942 г. формират партизанска чета/дружина „Георги Георгиев“. През ноември съвместно с дружина „Съби Димитров“ четата води бой с полицейско подразделение. Успява да излезе от блокирания район с. Бинкос-Сливен. Прераства в отряд „Георги Георгиев“ в състав от две чети. Командир на отряда е Иван Гинчев (Йонко), политкомисар Атанас Димитров. Наименуван е на загиналия член на Ямболския комитет на БРП (к) Георги Георгиев.[2]

Първата бойна акция на дружина „Георги Георгиев“ е опожаряването на мандрата в с. Гавраилово, Сливенско, на 25 юли 1943 година.[3] Провежда акции в с. Долно Паничерево, с. Гурково, с. Сборище, мина „Твърдица“, мина „Чумерна“, мина „Свинска глава“ и с. Голямо Шивачево.

На 25 март 1944 г. води тежък бой с армейски и жандармерийски подразделения при с. Ковачите и се изтегля с минимални загуби. Масовизира се и прераства през май в отряд „Хаджи Димитър“. Първоначалното име на отряда е отряд № 2[4]. Командир на отряда е Иван Гинчев, политкомисар Нено Стоянов. Блокира горското стопанство в местността „Сондите“ при с. Генерал Гурково, системно прекъсва телефонните линии в района на действие.[5]

На 9 септември 1944 г. установява властта на ОФ в Сливен и Сливенско.

Партизани от отряд „Хаджи Димитър“:

  • Иван Гинчев (Йонко), командир на отряда, от с. Малко Чочовени
  • Нено Стоянов, политкомисар
  • Атанас Димитров, политкомисар на партизанска чета „Георги Георгиев“
  • Стоян Павлов (Станимир), от Ямбол (1925-2004)
  • Тоньо Петров (Милуш), от с. Овчи Кладенец (1924-2004)
  • Георги Александров Вълов (Светльо), от Ямбол (1924-1995)
  • Керана Ангелова Димитрова (Катя), от с. Любенова махала, Сливенско (25 декември 1920-19 остомври 1989)
  • Велка Банова (Янка)
  • Диньо Бакалов (Светльо)
  • Петър Семерджиев (7 април 1917 – 2008)
  • Панайот Каракачанов (1 ноември 1917-31 декември 1997)
  • Димитър Димов (бай Даню, Танасов) (22 февруари 1903-4 февруари 1968)


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 37, 123
  2. История на антифашистката борба в България, т. I 1939/1943 г., С., 1976, с. 213, 222, 278, 286
  3. Димитров, Димитър и Христо Кьосев. Партизанското движение в Шеста въстаническа оперативна зона, Исторически преглед, г. ХХІІ, 1966, книжка 6, с. 31.
  4. Пътеводител по фондовете на БКП, съхранявани в Централен държавен архив, второ допълнено издание, Главно управление на архивите при Министерски съвет, 2006 с. 175
  5. История на антифашистката борба в България, т. II 1943/1944 г., С., 1976, с. 113, 122, 180