Иван Гинчев
| Иван Гинчев | |
| Български партизанин | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 1973 (на 55 г.)
|
| Работил | военен деец • офицер |
.svg){kind=small}
Иван Славов Гинчев (Йонко) е български политик от БКП, партизански деец и офицер от БНА.[1]. Участник в Съпротивителното движение по време на Втората световна война.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Произход, образование и младежки години[редактиране | редактиране на кода]
Иван Гинчев е роден на 11 април 1918 г. в сливенското село Малко Чочовени[2]. Има завършен IV клас. Член е на БРП (т.с.) от 1938 г.
Преминава в нелегалности и от есента на 1941 г. е партизанин. В началото на 1942 г. е командир на Партизанска чета „Георги Георгиев“, която прераства в отряд.[3] Организатор и създател на Партизански отряд „Хаджи Димитър“ и негов командир.[4] Участва в Съпротивителното движение по време на Втората световна война срещу Нацистка Германия. Партизанин е и неговият брат Къньо Гинчев (Агата), заместник командир на отряда, както и по-малкият му брат Койчо Гинчев.
На 7 юни 1944 г. полицията изгаря родния дом на семейството му и след особено жестоки мъчения умъртвява майка му Куна Гинчева и най-малкият му брат Гинчо Гинчев.
Военна и политическа дейност[редактиране | редактиране на кода]
След 9 септември 1944 г. е репресиран извънсъдебно във връзка с процеса срещу Трайчо Костов и заговора на Иван Тодоров-Горуня. Реабилитиран е посмъртно през 1990 година, чрез обнародване в Държавен вестник. През 1952 г. получава „Временна забрана да заема ръководни постове в БКП“, затова че по негово предложение е осъден партизанина Никола Койчев (Страхил) на смърт и разстрелян лично от него и затова, че е взел активно участие в ликвидирането чрез тежки инквизиции на Иван Мухлев[5]. Командир на дружина в Танкова дивизия през 1947 г.
Умира при автомобилна катастрофа, умишлено предизвикана от Държавна сигурност (ДС), през 1973 г.
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Иван Гинчев е автор на мемоарните книги „Партизани“ и „Моето малко братче Гинчо“.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 384, Решение № 218 от [декември} 1947 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БРП /к/ за одобряване кандидатурата на офицери за следване в съветски висши учебни заведения, с. 3.
- ↑ Фонд 335 Б, опис 1, 4 а.е., 494 л., б.д., маш., Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, с. 110.
- ↑ „История на антифашистката борба в България“, т. I 1939/1943 г., С., 1976 г., с. 222
- ↑ „История на антифашистката борба в България“, т. I 1939/1943 г., С., 1976 г., с. 43, 113, 123
- ↑ Ф. 1Б; оп. 6; а.е. 1576, Протокол № 63 от 24 април 1952 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП с взети решения за: наказания на комунисти във връзка с изясняване причините за убийства на партизани в отрядите на Ямболската оперативна зона; изключване от БКП на Тодор Цеков, Анжел Раймонд Вагенщайн и Елия Самуил Селиктар, с. 3 т. 7.
|
