Бенцион Елиезер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бенцион Елиезер
Роден
Бенцион Нисим Елиезер
Починал
1993 г. (72 г.)
Стил класическа музика, поп
Професии композитор, диригент, преподавател

Бенцион Нисим Елиезер е български композитор, аранжьор, диригент, алт-саксофонист и кларинетист.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1920 година в София. През 1945 година започва самостоятелно да се учи да свири на кларинет. Две години по-късно постъпва в Теоретичния факултет на Държавната музикална академия, където през 1951 година завършва специалност музикална педагогика, а през 1953 година – втора специалност композиция и диригентство. Ученик е на композитора Парашкев Хаджиев и на диригента Асен Димитров.

Още с дипломирането си Елиезер започва да работи като асистент в Академията, а от 1960 година е редовен преподавател по хармония.[1] През 1970 година става професор, а от 1972 г. до 1986 година е заместник-ректор.[2] Между 1955 и 1960 година е диригент към естрадния оркестър на БНР (днес Биг бенд на БНР), с който прави множество записи. С него осъществява първия поп коцерт по радиото, съставен изцяло от български творби, през 1955 г.. В периода 1956 – 1958 година дирижира и оркестъра на Държавния сатиричен театър (през 1960 г. на базата на този оркестър е създаден Биг бендът на БHР).

Творческата си кариера като композитор Елиезер започва през 1950 година. Преди това свири алт-саксфон в „Джаз Овчаров“ (1946) [3]. Автор е на детски песни, над 30 масови песни, над 250 обработки на народни песни, произведения за симфоничен оркестър („Добруджанска сюита“, 1956), творби за камерен оркестър и пиано, музика към театрални постановки, фолклорни обработки.[1]

Елиезер е между композиторите, които полагат основите на българската попмузика. Hеговите усилия са насочени към изграждането на националния и облик чрез използване на елемети от българския фолклор. Първата му популярна песен е „Цум - цум - цум“ изпълнена от Леа Иванова по „Песен за ЦУМ“ от спектакъла „ДДТ“ (1958). През 60-те композира редица национални по дух пиеси, в които се усеща влиянието а суинга – „И-ха-ха“, „Задявка“, „Весела игра“. Особено място между тях заема „Фантазия за пиано и естраден оркестър“ (1962), в която е използвано хорото „Бучимиш“. Между популярниите му песни са „Звезден дъжд“ (1960), „Къде отиват ветровете“ (1965), „Войнишки имена“ (1967), „Вечер над Орлов мост“ (1967, награда на СГHС), „Птици от синия юг“ (изп. Емилия Маркова), сред които и „Обещай ми последния танц“ (1968) (изп. „Щурците“) и „Чудо“ по текст на Дамян Дамянов, в изпълнение на Лили Иванова, която през 1982 година печели първа награда на фестивала „Златният Орфей“.[2]

Член е на СБК.

Бенцион Елиезер почива на 19 септември 1993 година в София.

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Година Награда Песен / Изпълнител Фестивал Град / Държава
1982 I награда „Чудо“
(изп. Лили Иванова)
Международен фестивал „Златният Орфей Слънчев бряг

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Енциклопедия на българската музикална култура. София, Издателство на БАН, 1967. с. 245. (на български)
  2. а б Биографични данни и творчество на Бенцион Елиезер, сайт на Съюза на българските композитори
  3. Йордан Рупчев, „Изборът на Рупи“, а...з, стр.204

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]