Атанас Бояджиев (композитор)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Атанас Бояджиев.

Атанас Бояджиев
български композитор
Роден
Починал

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет
Музикална кариера
Направление поп музика, филмова музика
Музикален издател Балкантон и др.
Семейство
Съпруга Лина Бояджиева (1928 – 2015)
Деца Кристиян Бояджиев (р. 1954)

Уебсайт

Атанас Христов Бояджиев е български композитор на филмова и поп музика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в София на 1 март 1926 г. Завършва право в Софийския университет през 1944 г. Учи композиция при Димитър Ненов. Започва да пише музика за пиеси в Кукления театър в София през 1946 г., където среща бъдещата си съпруга – актрисата Лина Бояджиева, чийто глас звучи дълги години всяка вечер по Първа програма с песента на Сънчо от „Лека нощ, деца“. От 1948 г. Атанас Бояджиев сътрудничи на Българска кинематография, като създава музика за научно-популярни, мултипликационни и игрални филми.

От 1952 г. сътрудничи на БНР като композитор.

В периода 1980 – 1985 г. е главен секретар на творческия фонд на СБК, а след това до 1990 г. е и негов председател. През 90-те години на 20 век Атанас Бояджиев се оттегля от активна музикална дейност и се отдава на окултните науки и любимата си астрология.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Той е един от радетелите за национален облик на българската поп музика. В много от своите песни използва елементи от градския („Сън сънувах“, станала много популярна и търсена,[1] „Любили сме, любили“, „Младост“) и селския фолклор („Лудо, младо“, „Еньовден“).

Атанас Бояджиев е един от първите композитори, които в края на 60-те и началото на 70-те години на ХХ век активно работят с появилите се тогава млади рок групи. Особено плодотворна е съвместната му творческа дейност с „Щурците“ („Звън“, „Празник на цветята“, „Гатанки ладанки“, „Двете битничета“, „Еньовден“). Автор на голяма част от текстовете за песните му е Богомил Гудев („Песен за чайката“ – изп. Емил Димитров, „По-добре късно, отколкото никога“ – изп. Богдана Карадочева, „Бялата птица“ – изп. Катя Филипова, „Книгата на любовта“ – изп. Лина Бояджиева и Стефан Данаилов, както и придобилата ореол на българска народна песен „Лудо, младо“. За първи път е записана през 1970 г. на малка плоча (Песни от Атанас Бояджиев и Богомил Гудев – ВТК 2902, изд. „Балкантон“) като „Откъде да взема сила“ от дуета Петър Чернев – Магда Панайотова,[2] но е била забранена по БНР в продължение на две десетилетия заради „еротична закачка“. 20 години по-късно песента се преименува на „Лудо, младо“.[1] Изпълнявана е от десетки певци и групи, сред които Стоянка Бонева, Росица Кирилова, трио „Българка“, Деси Добрева, Слави Трифонов, „Ку-ку бенд“, Нина Николина, Борис Солтарийски, Славка Калчева, Рени, Николина Чакърдъкова, Илиан Михов, група „Те“ – 2012 г.

Заедно с Петър Ступел е автор на музиката към някои от най-популярните телевизионни сериали от 60-те и 70-те години на 20 век: „На всеки километър“, „Изгори, за да светиш“, „Капитан Петко войвода“.

Албуми с негова музика[редактиране | редактиране на кода]

Година Албум Вид Издател Издателски номер
„Лъчезарна Варна“ SP Балкантон ВТВ 10083
„Пълнолетие“ SP Балкантон ВТВ 10116
„Зимна приказка“ SP Балкантон ВТВ 10146
1968 „Корабчета книжни“ / „Празник на цветята“ SP Балкантон ВЕВ 10188
1970 „Песни от Атанас Бояджиев и Богомил Гудев“ SP Балкантон ВТК 2902
1970 „Атанас Бояджиев“ SP Балкантон ВТМ 6092
1973 „Бал на острова“ SP Балкантон ВТМ 6530
1974 „Бал на острова“ SP Балкантон ВТК 3147
1979 „Грамофонче, я запей! Песни за най-малките от Атанас Бояджиев“ LP Балкантон ВЕА 10397

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Песните на Атанас Бояджиев са награждавани многократно на фестивала „Златният Орфей“: „Ева“ – II награда (1965), „Балада за несебърските камбани“ – Специалната награда (1966), „Сън сънувах“, изп. Маргрет Николова и Кирил Семов – Голямата награда и статуетка (1969) – и трите по текст на Богомил Гудев; „Двете битничета“ (т. Орлин Орлинов) – Специалната награда (1968), „Романтична песен“ (т. Кръстьо Станишев) – II награда (1973). През 1969 г. песента му „Любили сме, любили“ (т. Б. Гудев, изп. Маргрет Николова и Петър Петров) печели телевизионния конкурс „Мелодия на годината, а спечелилата „Златен Орфей“ „Сън сънувах“ е избрана от българските радиослушатели за Песен на годината.

Удостоен е с орден „Кирил и Методий“ – II степен (1972) и със званието „Заслужил артист“ (1980).

През 2002 г. е отличен с Награда за цялостно творчество, присъдена му от фондация „Йосиф Цанков“.

Песента му „Ропотамо“ (т. Радой Ралин, създадена през 1962 година), осъвременена през 2011 г. с нов аранжимент и изпълнение на Калин Вельов с група „Тумбаито“ е избрана от слушателите на БНР, програма „Христо Ботев“, за мелодия на месец декември.

Кратка филмография[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]