Слави Трифонов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Слави Трифонов
Slavi Trifonov.jpg
Слави Трифонов в студиото на „Шоуто на Слави“, 2016 г.
Информация
Роден
Станислав Тодоров Трифонов
Стил поп-фолк, поп, народна музика, етно рок
Инструменти виола, дайре
Активни години 1990
Музикален издател Камен Во. Студио, БМК, Seven-Eight Production
Свързани изпълнители Ку-ку бенд, Евгени Димитров – Маестрото, Георги Милчев-Годжи, Цветан Недялков, Борис Солтарийски, Нели Петкова, Цветелина Грахич, Лилия Стефанова, Десислава Добрева, Александра Раева, Нина Николина, Калин Вельов, Сашо Роман, Люси, Софи Маринова, Антик, Невена Цонева, Миро
Уебсайт Официален сайт на "Шоуто на Слави"
Страница в IMDb
Дискография на Слави Трифонов с Ку-Ку бенд
Издания
Студийни албуми 19
Компилации 2
Музикални видеоклипове 50

Станислав Тодоров Трифонов (познат и като Слави Трифонов) e български певец, телевизионен водещ и продуцент.

Името му се свързва най-често с ТВ предаванията „Шоуто на Слави“, „Хъшове“, „Каналето“ и „Ку-ку“, както и с групата Ку-Ку бенд.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Детство и младежки години[редактиране | редактиране на кода]

Станислав Трифонов е роден на 18 октомври 1966 г. в Плевен. Баща му е от Горна Митрополия, най-малък брат от трима. Майка му, Здравка, е от с.Тодорово. Кръстен е на дядо си Стойо. Слави описва рода си като дълбоко в равнината, дълбоко в селото.[1]

Самият той не харесва детството си, по причина че не харесва себе си.[2] Характеризира този период от живота си като много самотен. Няма много приятели, освен сестра му Петя, която е три години по-голяма от него. Слави споделя, че тя е най-близкият му човек и досега.[3].

Отраства в строго семейство, където майката има основна роля и държи много на образованието. И Слави, и Петя са отличници. В най-ранна възраст става отряден председател на класа. В началното училище той е по-затворен, често тормозен от връстниците си и участва в много сбивания. Обича да прекарва повечето време в четене на книги.

Приет е в музикалната гимназия в Плевен. Партийното ръководство го предлага за комсомолски секретар и в края на първата учебна година го пращат на пионерски лагер в Кайлъка. Въпреки че се чувства неловко и не на място си там, той решава да участва във т.нар. „вечер на таланта“, където се представят различните отряди. Слави казва няколко смешки, научени наизуст от апокрифна аудиокасета на Шкумбата, записана на ролка и въртяна многократно на магнетофон Юпитер от самия него. Трифонов е изненадан от положителната реакция на лагерниците и дори го извикват на бис. Това той определя като превратна точка в живота си, която го отваря към живота и хората.[4]

Завършва музикалната гимназия с виола, а по-късно и Българска държавна консерватория.

Работа в телевизията[редактиране | редактиране на кода]

Ку-ку“, „Каналето“ и „Хъшове[редактиране | редактиране на кода]

Заедно с Петър Курумбашев и Любен Дилов-син Слави Трифонов е първият продуцент на частна продукция в Българската национална телевизия.

Първата му поява в телевизионното предаване Ку-ку е в един скеч, пародия на хеви метъл група, сниман в Студио 4 на БНТ през 1992 година. Довежда го Влади Въргала, който е прекъснал срещата му с тогавашната му приятелка в кафенето на Сатиричния театър. Трифонов си спомня, че го окичват с топузи и едно казанче от тоалетна чиния на гърба. Той свири на виола и дори има една реплика: „Мразя Росица Кирилова!“[5]. Нужни са само две години, за да добие достатъчна популярност, за да се ориентира изцяло към шоубизнеса в България.

На 1 април 1995 година от зала 12 на НДК на живо по Канал 1 стартира „Каналето“(приемано като продължението на „Ку-Ку“). От лятото на 1996 година Трифонов е и копродуцент с Камен Воденичаров и Любен Дилов-син чрез тяхната обща компания „ТриВоДи“ ЕООД. През 1997 г. в предаването „Каналето“ участва активно в протестите срещу управлението на Жан Виденов. Пред 1998 година при преподписване на договора за предаването с БНТ Камен Воденичаров се опитва да направи това не от името на „ТриВоДи“ ЕООД, а от едноличната си фирма „Камен Во.Студио“ ЕООД, което води окончателно до разпада на екипа на предаването.

Слави Трифонов продължава своята телевизионна кариера с голяма част от екипа на студентските предавания през 1998 г. като продуцент и водещ на „Хъшове“. То е свалено от БНТ след едно-единствено излъчване на 8 февруари. След това две години се излъчва в телевизия 7 дни всяка неделя вечер, а във вторник по стотици други кабелни телевизии в страната. Основен елемент на предаването, освен гостите, отново е острата политическа сатира, но и силното участие на групата „Ку-ку бенд“, на която той е и основател заедно с приятелите си от детството и следването Евгени Димитров – Маестрото, Евгени Йотов и Илия Илиев-Професора.[6]. Основни идеолози на „Хъшове“ са сценаристите Росен Петров, Тошко Йорданов, Ивайло Вълчев, Драго Петров и Иво Сиромахов. В началото на 2000 година Трифонов и Дилов осъзнават, че Хъшове е изчерпано от съдържание – политическата му дейност е продължена от Движение „Гергьовден“ с председател Любен Дилов-син(по-късно избран за почетен председател), а останалата творческа част от екипа, ръководена от Слави Трифонов и Росен Петров започва подготовка за реализация на ежедневно вечерно шоу.

Шоуто на Слави“ и след него[редактиране | редактиране на кода]

След стартирането на първата частна национална телевизия в страната bTV, Слави Трифонов знае, а и чака тогавашният изпълнителен директор Светлана Василева да му звънне за предложение за предаване[7]. Това се случва и, след подписан договор, на 27 ноември 2000 г. от 22:30 часа е излъчено първото издание на първото всекидневно вечерно телевизионно шоу в България - „Шоуто на Слави“. Предаването се излъчва всеки делничен ден отново от зала 12 на НДК, където се намират студията на частната телевизия и до днес. Част от публиката на първото издание са изпълнителните директори Светлана Василева и Албърт Парсънс[8]. От стартирането си предаването се превръща в рейтингов водач като в първите години събира пред екраните всекидневно между два и три милиона зрители. „Шоуто на Слави“ трайно разширява праймтайма на bTV до 23:30 часа [9].

Характерна особеност на предаването са коментарите на водещия върху актуални теми от деня, тяхната музикална интерпретация на живо между водещия и „Ку-ку бенд“, както и мнението по тези теми на специалните гости на шоуто. Гости на Трифонов в предаването с над 15 годишна история са били най-различни популярни(и не само) личности. [10] Като наследство от студентските предавания, в „Шоуто на Слави“ остава силната политическа сатира и критика.

Изпълнителен продуцент на „Шоуто на Слави“ е продуцентска къща „Седем-осми“ АД(изписвана като Седем-осми или Seven-Eight Production), където до май 2008 година негов съдружник е Росен Петров. Компанията продуцира основно за bTV на bTV Media Group. Освен „Шоуто на Слави“ през годините „Седем-осми“ реализира много други световни формати за телевизията като „Красавицата и отличникът“ (The Beauty and the Geek), „Survivor BG“ (Survivor), „Music Idol 1“ (Idols), „Dancing Stars 2“ (Dancing with the Stars), „Гласът на България“ (The voice of...), „Младост 5“ (Stillestraße) и други. Като част от „Шоуто на Слави“ се реализират множество риалити конкурси, рубрики и други проекти, както и два мини-сериала – „Къде е батко?“ и „Ракия Sunrise“. Единственото предаване на компанията, което не се е излъчвало по bTV, е музикалното риалити шоу по собствена идея „Пей с мен“, излъчило се по конкурентната Нова телевизия през пролетта на 2008 година.

Музикална кариера[редактиране | редактиране на кода]

Като певец от 1993 година заедно с групата си Ку-Ку бенд по време на цялата си кариера в телевизионния бизнес в страната издава 22 албума и има над 300 песни. Прави множество турнета из цялата страна, както и едно турне в САЩ и Канада. Има дуетни песни, а през 2003 г. издава песен с вокалистката на група „Антик“ – Елена Папаризу, наречен Why? („Защо?“).

Eкипът на "Седем-осми" организира и десетки летни турнета из цялата страна, турне в САЩ и Канада през 2010 година и няколко концерта в Западна Европа на Слави Трифонов и Ку-Ку бенд. Изпълнителите държат и рекорд за посещаемост на открит концерт в страната на български изпълнител - на концерта им от 25 септември 2015 година на Националния стадион „Васил Левски“ в столицата с 70 000 души публика.

Проблеми със зрението[редактиране | редактиране на кода]

В интервю, излъчено в Шоуто на Слави на 20 април 2007 г., Слави Трифонов признава, че страда от ретробулбарен неврит на лявото око. „Преди единадесет години истината е, че имах сериозно засягане на лицеви нерви, вследствие на сериозен възпалителен процес в лицето ми. Имах зъби, които бяха много сериозно възпалени, трябваше да ги извадя, но те вече бяха дали този проблем. И единственото, което остана оттогава, е, че имах и продължавам да имам много сериозно нарушено зрение на лявото око.“ Слави Трифонов обясни, че е поразена централната част на зрението му, вследствие на което се натоварва периферното зрение на лявото око и дясното око.[11]

През последната седмица обаче са се появили проблеми и с другото му око, но проблемът не е толкова страшен, уточни Слави Трифонов. Поставена е обаче диагноза синузит. „Процесът може и да е обратим, но може и да остане така“, заяви Слави Трифонов. Засега лекарите са оптимистични, но оставят и сериозен процент съмнение, обясни той. Причините обаче за влошеното зрение и на дясното око може да са различни, пренатовареност, стрес, лекарите се опитват да ги установят.[11] Три месеца по-късно Слави Трифонов се завръща на малкия екран на 9 юли 2007 г.

Гражданска инициатива[редактиране | редактиране на кода]

След участието на екипа на предаването „Каналето“ в протестите срещу правителстовото на Жан Виденов през 1997 година, дълги години Слави Трифонов изразява своята гражданска позиция относно актуални въпроси в страната чрез ефира на предаването „Шоуто на Слави“.

През 2015 година става председател на Инициативен комитет за организирането на референдум за промяна на политическата система с шест въпроса. В комитета влизат още сценаристите на „Шоуто на Слави“ - Тошко Хаджитодоров, Ивайло Вълчев, Филип Станев, Иво Сиромахов, Александър Вълчев, Драгомир Петров и Иван Кулеков. Впоследствие, след сезиране на Конституционния съд от страна на Президента на Републиката Росен Плевнелиев и последвалото съдебно решение, въпросите за референдума са намалени наполовина, а самото допитване се произвежда на 6 ноември 2016 г.

Противоречия[редактиране | редактиране на кода]

През 2003 г. водещата на Сигнално жълто Албена Вулева завежда дело в Районния съд в Балчик срещу водещия Трифонов за нанесени според нея лека телесна повреда и публична обида, твърдейки, че той умишлено е излял халба бира в лицето и.

През 2005 г. Слави Трифонов участва в българския национален финал за Евровизия в дует със Софи Маринова. Когато идва ред да изпълнят песента си „Единствени“ обаче, двамата излизат на сцената и Трифонов обявява в емоционална реч, че се оттеглят от конкурса, защото гласуването е манипулирано чрез SIM карти за 50 хил. лева, така че да спечели група „Каффе“ и в деня на финала от 12:00 часа до концерта за песента на група „Каффе“ са изпратени над 60 000 гласа. С 48 803 отчетени SMS-а в тяхна подкрепа, дуото губи срещу 76 590-те гласа за победителя „Каффе“.[12] Въпреки това песента се радва на голяма популярност.

Истината е, че в залата всички станаха на крака, за което най-искрено ви благодаря, защото вие сте истински българи.

Уважаеми зрители, няма да пея тази вечер! Искам да ви кажа няколко неща. Ще ви ги кажа по една – единствена причина. Много пъти сте били лъгани и аз не искам да участвам в нещо, което ни лъже за пореден път. Това, на което присъстваме тази вечер, е една лъжа. Няма никакво състезание! На организаторите на конкурса не им стиска да кажат истината, но пък аз съм такъв и вие ме познавате, че ще ви я кажа. Песента, която ще победи тази вечер, ще представлява не изпълнител, не група, а България. За съжаление, победителят тази вечер няма да бъде реален, а купен. Цената на покупката е над 50 000 лева. Победител в този конкурс ще бъдат едни мои приятели. Това ще е група „Каффе“. До вчера, за около три седмици те имаха само около 3 000 гласа. Днес от 12 часа на обяд са генерирали над 60 000 гласа – по 10 или 12 хиляди смс-и или обаждания на час. За никой друг изпълнител няма такива резултати! Технологията е следната – закупени са СИМ карти, много СИМ карти, платено е на стотина човека да ги използват и гласуват за тази група. Това е купен вот! Това е купена победа и това не е честно за нито един от участниците в конкурса. Не е честно за Васил Найденов, не е честно за Орлин Горанов, за Кали, не е честно и за, както я нарекоха, циганката Софи Маринова. Не е честно и за страната ни, защото песента няма да представлява България, а парите на един човек. Всъщност, това е продаване на страната ни. За мен и моите колеги, страната ни не е за продан! Тя не се продава дори и за 50 000 лева.

България не е за продан, защото е единствена! Благодаря ви, че сте тук! Знам, че и вие не сте за продан, защото сте единствени! Благодаря ви! Ще се видим в понеделник.

През 2008 година Слави Трифонов е осъден на 500 лева глоба за обида по адрес на Недялко Недялков, издател на вестник „Уикенд“. В интервюто за вестник „24 часа“ Трифонов нарече Недялков „утайка на обществото, която трябва да бъде натикана там, където ѝ е мястото“.[13] Трифонов има множество дела срещу т.нар. „жълта преса“ като по-голямата част от тях той е спечелил. Спечелените пари той е дарил за благотворителност.

В началото на 2013 година Слави Трифонов осъжда компанията на Магърдич Халваджиян и Джуди Халваджиян „Глобал вижън“, които са продуценти на Господари на ефира за това, че те са нарушили правата на „Седем-осми“ чрез използване на откъси от „Шоуто на Слави“ по неправомерен начин.

Дискография[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ръгай чушки в боба (1993)
  2. Шат на патката главата (1994)
  3. Roma TV (1994)
  4. Жълта книжка (1995)
  5. Хъшове (1996)
  6. Каналето – The best (1997)
  7. Едно Ферари с цвят червен (1997)
  8. Франция, здравей (1998)
  9. Девети трагичен (1998)
  10. Вавилон (1998 – 1999)
  11. Няма не искам (1999)
  12. Часът на бенда (2000)
  13. Новите варвари (2001)
  14. The best (2002)
  15. Vox populi (2002)
  16. Prima патриот (2004)
  17. И оркестъра да свири (2005)
  18. Ние продължаваме (2007)
  19. No mercy (2008)
  20. Македония (2010)
  21. Един от многото (2012)

Видеоклипове[редактиране | редактиране на кода]

Видеоклип Премиера Албум Режисьор Продуцент
Дулсинея 1994 Шат на патката главата Камен Во. Студио
Шъ та праа да умиргаш 1994 Шат на патката главата Камен Во. Студио
Шат на патката главата 1994 Шат на патката главата Камен Во. Студио
Тупан текно 1994 Шат на патката главата Камен Во. Студио
Рокендрол на падашите бабички 1994 Шат на патката главата Камен Во. Студио
Гергьовден 1996 Рома ТВ Камен Во. Студио
Тайсън кючек 1996 Хъшове БМК
Едно ферари с цвят червен 1997 Едно ферари с цвят червен БМК
Студио Хъ 1998 Девети трагичен БМК
Не ме моли 1999 Няма не искам БМК
Няма не искам 1999 Няма не искам БМК
Сафари 1999 Няма не искам БМК
Ела, ела 2000 Часът на бенда БМК
Стоп! Забрави за правилата 2000 Часът на бенда БМК
Бедните не могат да скачат 2001 Новите варвари Магърдич Халваджиян БМК
Жива рана(Слави Трифонов и Георги Милчев-Годжи) 2001 Новите варвари Магърдич Халваджиян БМК
Йовано, Йованке 2002 Vox populi Магърдич Халваджиян БМК
Реквием за една мръсница 2002 Vox populi Магърдич Халваджиян БМК
Funk off 2002 Vox populi Магърдич Халваджиян БМК
Why(Слави Трифонов и Elena Paparizou) 2003 - Магърдич Халваджиян Bonnier Music
Не, не и не 2004 Prima патриот Магърдич Халваджиян БМК
Bolero (balkan version) 2004 Prima патриот Магърдич Халваджиян БМК
Вечерай, Радо 2004 Prima патриот Магърдич Халваджиян БМК
Йордановден 2005 И оркестъра да свири Рангел Вълчанов Seven-Eight Prod.
Единствени(Слави Трифонов и Софи Маринова) 2005 И оркестъра да свири Магърдич Халваджиян Seven-Eight Prod.
И без теб 2005 И оркестъра да свири Seven-Eight Prod.
100 SMS-а 2005 И оркестъра да свири Seven-Eight Prod.
Само мен(Слави Трифонов и Нели Пекова) 2006 Ние продължаваме Магърдич Халваджиян Seven-Eight Prod.
Любовта е отрова(Слави Трифонов и Софи Маринова) 2007 Ние продължаваме Магърдич Халваджиян Seven-Eight Prod.
Нещо лично 2007 Ние продължаваме Магърдич Халваджиян Seven-Eight Prod.
Жестока(Слави Трифонов и Невена Цонева) 2007 Ние продължаваме Магърдич Халваджиян Seven-Eight Prod.
Едно ченге 2007 Ние продължаваме Магърдич Халваджиян Seven-Eight Prod.
Кажи на майка си 2007 Ние продължаваме Магърдич Халваджиян Seven-Eight Prod.
Малко сръбско 2008 No Mercy Seven-Eight Prod.
Минах ли те 2008 No Mercy Лъчезар Ангелов Seven-Eight Prod.
No mercy 2008 No Mercy Seven-Eight Prod.
Дявол 2009 No Mercy Seven-Eight Prod.
Не, Мария(Слави Трифонов и Миро) 2009 No Mercy Мартин Макариев Seven-Eight Prod.
По ръба(Слави Трифонов и Люси) 2010 Един от многото Мартин Макариев Seven-Eight Prod.
Нема такава държава 2010 - Seven-Eight Prod.
Пружината 2010 Един от многото Мартин Макариев Seven-Eight Prod.
Море сокол пие 2011 Македония Неделчо Богданов Seven-Eight Prod.
Да, да да(Слави Трифонов и Иво Сиромахов) 2012 - Мартин Макариев Seven-Eight Prod.
Куче и котка 2012 Един от многото Seven-Eight Prod.
Ти си 2012 Един от многото Мартин Макариев Seven-Eight Prod.
Нирвана кючек 2012 Един от многото Мартин Макариев Seven-Eight Prod.
Време за глупости(Слави Трифонов и Борис Солтарийски) 2012 Един от многото Александър Сано Seven-Eight Prod.
Един от многото 2012 Един от многото Seven-Eight Prod.
Бягай(Слави Трифонов и Йордан Йончев-Гъмзата) 2016 - Кирил Киров Seven-Eight Prod.
No mercy(нова версия) 2016 No Mercy Seven-Eight Prod.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Използвана литература[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]