Петър Курумбашев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Петър Курумбашев
български политик от БСП

Роден
28 януари 1968 г. (1968-01-28) (51 г.)
Националност Флаг на България България
Политика
Професия инженер
Партия БСП, Партия на европейските социалисти
Народно събрание
депутат 2009 – 2014
Европейски парламент
Член на Европейския парламент 2017 -

Петър Атанасов Курумбашев е български инженер и политик. Народен представител от Коалиция за България в 41-во и 42-то Народно събрание (до май 2014 г.)[1] и Член на Европейския парламент от 2017 година. Владее английски и руски език. Разведен, с три деца.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Курумбашев е роден на 28 януари 1968 г. в град Плевен. Завършва Софийската математическа гимназия и притежава магистърска степен по „Компютърни науки“ Техническия университет в София.[1]

Стартира професионалната си кариера като репортер, редактор и продуцент. Един от създателите е на популярното публицистично-хумористично студентско предаване „Ку-ку“ в началото на 90-те. През 1995-1996 г. работи като главен редактор в Нова телевизия и отговаря за връзките с обществеността и развлекателните програми. [3] На 28-годишна възраст Курумбашев става главен мениджър на държавната Българска национална телевизия.[4]

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Бил е общински съветник в Столична община.[5][6] (2007-2009).[6] от групата на БСП, без да е член на партията.[5].[6]

Народен представител от "Коалиция за България" в 41 и 42 Народно събрание. Става председател на Комисията по околната среда и водите. [7] Напуска парламента през май 2014, за да се отдаде на кампанията за Евроизбори 2014.

На изборите за Европейски парламент през 2014 г. участва на четвърто място в листата на Коалиция за България, но не е избран, поради това че листата печели само четири места, а Курумбашев е изместен от четвъртото място поради преференциално гласуване за Момчил Неков. [8] През януари 2017 година с решение на Централната избирателна комисия става депутат в Европейския парламент, като заема мястото на избраната за вицепрезидент Илияна Йотова. [9]


В Европейския парламент[редактиране | редактиране на кода]

Петър Курумбашев като домакин на парламентарна закуска с Джими Уелс, основателя на Уикипедия

В Европейския парламент е член е на Комисията по промишленост,изследвания и енергетика в ЕП (ITRE) и заместващ член на Комисията по транспорт и туризъм в ЕП (TRAN). Курумбашев също така е и заместник-председател на Делегацията в Парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране ЕС - Черна гора, както и заместващ член на Делегацията в Парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране ЕС-Албания,Делегацията за връзки с Китайската народна република и Делегация за връзки с държавите от Югоизточна Азия и Асоциацията на народите от Югоизточна Азия (АСЕАН).[10]

Курумбашев е докладчик на Европейския парламент относно предложенията на Европейската комисия програмите за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения в България, Словакия и Съвместния изследователски център на ЕК, както и докладчик в сянка по доклада за атомната електроцентрала Игналина в Литва. По инициатива на Петър Курумбашев е изменено предложението на Европейската комисия – минимум, а не максимум 50% от средствата необходими за извеждането от експлоатация на ядрените реактори, да бъдат предоставени от Европейския съюз. [11]

Петър Курумбашев работи активно по т.нар. пакет „Мобилност I” и по-точно по промените в европейското законодателство в сферата на международния превоз на товари. Според него предложенията на ЕК в тази сфера целят ограничаването на пазара чрез въвеждането на протекционистки мерки.[12]

В Комисията по транспорт и туризъм Петър Курумбашев е докладчик в сянка от страна на S&D по отношение на общите правила за достъп до международния пазар на автобусни превози. В крайна сметка, Европейският парламент гласува за това всяка държава сама да решава до каква степен да се либерализира нейният пазар на автобусни превози.Основен аргумент на българския евродепутат е това, че автобусният транспорт има социален характер и е единствената връзка с местата, където няма друг транспорт.[13]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]