Иво Сиромахов
| Иво Сиромахов | |
|---|---|
| български писател, драматург, сценарист, актьор | |
 | |
| Роден |
29 декември 1971 г.
|
| Националност |  България |
| Работил в | театрален режисьор, телевизионен сценарист, писател, актьор |
| Литература | |
| Жанрове | разказ, роман, фейлетон, пиеса, сценарий, приказка |
| Повлиян | Уди Алън |
| Семейство | |
| Деца | 2 |
| Уебсайт | |
| Иво Сиромахов в Общомедия | |
Иво Божанов Сиромахов е български писател, сценарист, актьор и драматург. Носител е на „Наградата за дебют в областта на изкуствата“ през 1995 г.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 29 декември 1971 г. в София, България.[2] През 1990 г. завършва Националната гимназия за древни езици и култури, а през 1996 г. се дипломира в НАТФИЗ, специалност театрална режисура.[1][2]
Работи като режисьор в Малък градски театър „Зад канала“ и Театър „Българска армия“.[3] От 2000 до 31 юли 2019 г.[4] е главен сценарист в предаването „Шоуто на Слави“, където се изявява също като водещ и актьор. Публикувал е множество авторски текстове и в списанията „MAXIM“ „Playboy“, „Hustler“ и „MAX“.[5] Сътрудничи с политически фейлетони на вестник „24 часа“.[5] През 2013 г. участва като актьор в комедийното импровизационно шоу на BTV „Младост 5“.[6]
През 1995 г. печели „Наградата за дебют в областта на изкуствата“.[1] През 2014 г. печели награда „Цветето на Хеликон“ за романа си „Моят таен любовен живот“ – наградата се връчва за най-продавана българска книга в книжарници „Хеликон“ измежду номинираните за наградата за съвременна художествена проза.[7]
Творчество[редактиране | редактиране на кода]
Автор е на книгите:
- „Една нощ в гробищата“ (1999)
- „Оптимистична теория за българския секс“ (2007)
- „Дневници и нощници“ (2008)
- „Още дневници и нощници“ (2009)
- „Няма смисъл“ (2009)
- „BG дневници и нощници – Създателите“ (2010)
- „Няма значение“ (2011)
- „Очила“ (2012)
- „Българско криминале“ (2012)
- „Страшни дневници и нощници“ (2012)
- „Уважаеми зрители“ (2013)
- „Български работи“ (2014)
- „Моят таен любовен живот“ (2014)
- „7 жени“ (2015)
- „Слави Трифонов: За мен е чест“ (2015)
- „Любовни истории“ (2016)
- „Шекспир 3D“ (2016)
- „Малки приказки“ (2016)
- „Българско радио“ (2017)
- „Събрани дневници и нощници“ (2017)
- „Скарлет + ИВО = ВНЛ“ (2018)
- „Ку-ку бенд: Ад и Рай“ (2018)
- „Приказки от планината“ (2018)
- „У майкини“ (2020)
- „12 принцеси“ (2020)
- „Майкини и другите“ (2021)
- „Певицата взема властта” (2021)
- „Приказно пътешествие” (2022)
Автор е на пиесите:
- „Българско криминале“ (2009)
- „Сводници“ (2009)
- „Свалячи“ (2010)
- „Операцията“ (2011)
- „Клюки“ (2012)
- „Любовни истории“ (2012)
- „Правителство“ (2014)
- „Български истории“ (2015)
- „Островът“ (2018)
- „# Кой е Големанов?“ (2018) – либрето за мюзикъл по пиесата на Ст. Л. Костов
- „Духчето“ (2019)
- "Игра за двама" (2021)
- „Българската литература накратко“ (2022)
Филмография[редактиране | редактиране на кода]
Като актьор
- „Козият рог“ (1994)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Иво Сиромахов. // bTV. Посетен на 27 август 2013.
- ↑ а б в Иво Сиромахов: Националният идеал е да ядем и да пием, друг да бачка. // в-к Труд. Посетен на 11 май 2015.
- ↑ Дарина Павлова и Илиана Беновска ще кастрят мераклии за слава. // в-к Стандарт. Посетен на 2 юни 2015.
- ↑ www.24chasa.bg
- ↑ а б Иво Сиромахов. // „Шоуто на Слави“. Посетен на 2 юни 2015.
- ↑ „Младост 5“. // bTV. Посетен на 29 ноември 2013.
- ↑ „Моят таен любовен живот“ донесе „Цветето на Хеликон“ на Иво Сиромахов. // helikon.bg. Посетен на 2 юни 2015. Архив на оригинала от 2015-06-26 в Wayback Machine.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Официален уеб сайт на Иво Сиромахов
- Иво Сиромахов във Facebook
- От и за Иво Сиромахов в НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Интервюта с Иво Сиромахов Архив на оригинала от 2018-09-23 в Wayback Machine.
|