Иво Сиромахов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иво Сиромахов
Isir.jpg
Български писател, драматург, сценарист, актьор
Роден 29 декември 1971 г. (45 г.)
Професия театрален режисьор, телевизионен сценарист, писател, актьор
Националност Флаг на България България
Жанр разказ, роман, фейлетон, пиеса, сценарий

Повлиян от
Деца 2
Уебсайт ivosiromahov.com
Иво Сиромахов в Общомедия

Иво Божанов Сиромахов е български писател, сценарист, актьор и драматург. Носител е на „Наградата за дебют в областта на изкуствата“ през 1995 г.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иво Сиромахов е роден на 29 декември 1971 г. в София, България.[2] През 1990 г. завършва Националната гимназия за древни езици и култури, а през 1996 г. се дипломира в НАТФИЗ, специалност театрална режисура.[1][2]

Работил е като режисьор в Малък градски театър „Зад канала“ и Театър „Българска армия“.[3] От 2000 г. e отговорен сценарист в предаването „Шоуто на Слави“, където се изявява и като водещ. Публикувал е множество авторски текстове и в списанията „MAXIM“ „Playboy“, „Hustler“ и „MAX“.[4] Сътрудничи с политически фейлетони на вестник „24 часа“.[4] През 2013 г. участва като актьор в комедийното импровизационно шоу на BTV „Младост 5“.[5]

През 1995 г. печели „Наградата за дебют в областта на изкуствата“.[1] През 2014 г. печели награда „Цветето на Хеликон“ за романът си „Моят таен любовен живот“ – наградата се връчва за най-продавана българска книга в книжарници „Хеликон“.[6]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на книгите:

  • „Една нощ в гробищата“ (1999)
  • „Оптимистична теория за българския секс“ (2007)
  • „Дневници и нощници“ (2008)
  • „Още дневници и нощници“ (2009)
  • „Няма смисъл“ (2009)
  • „BG дневници и нощници — Създателите“ (2010)
  • „Няма значение“ (2011)
  • „Очила“ (2012)
  • „Българско криминале“ (2012)
  • Страшни дневници и нощници“ (2012)
  • Уважаеми зрители“ (2013)
  • Български работи“ (2014)
  • Моят таен любовен живот“ (2014)
  • 7 жени“ (2015)
  • „Слави Трифонов: За мен е чест“ (2015)
  • „Любовни истории“ (2016)
  • „Шекспир 3D“ (2016)
  • „Малки приказки“ (2016)
  • „Българско радио“ (2017)

Автор е на пиесите:

  • „Българско криминале“ (2009)
  • „Сводници“ (2009)
  • „Свалячи“ (2010)
  • „Операцията“ (2011)
  • „Клюки“ (2012)
  • „Любовни истории“ (2012)
  • „Правителство“ (2014)
  • „Български истории“ (2015)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в ((bg))  Иво Сиромахов. // bTV. Посетен на 27 август 2013.
  2. а б в ((bg))  Иво Сиромахов: Националният идеал е да ядем и да пием, друг да бачка. // в-к Труд. Посетен на 11 май 2015.
  3. ((bg))  Дарина Павлова и Илиана Беновска ще кастрят мераклии за слава. // в-к Стандарт. Посетен на 02 юни 2015.
  4. а б ((bg))  Иво Сиромахов. // „Шоуто на Слави“. Посетен на 02 юни 2015.
  5. ((bg))  „Младост 5“. // bTV. Посетен на 29 ноември 2013.
  6. ((bg))  „Моят таен любовен живот“ донесе „Цветето на Хеликон” на Иво Сиромахов. // helikon.bg. Посетен на 02 юни 2015.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]