Иво Сиромахов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иво Сиромахов
български писател, драматург, сценарист, актьор
Isir.jpg
Роден

Националност  България
Работил в театрален режисьор, телевизионен сценарист, писател, актьор
Литература
Жанрове разказ, роман, фейлетон, пиеса, сценарий, приказка
Повлиян Уди Алън
Семейство
Деца 2

Уебсайт
Иво Сиромахов в Общомедия

Иво Божанов Сиромахов е български писател, сценарист, актьор и драматург. Носител е на „Наградата за дебют в областта на изкуствата“ през 1995 г.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 декември 1971 г. в София, България.[2] През 1990 г. завършва Националната гимназия за древни езици и култури, а през 1996 г. се дипломира в НАТФИЗ, специалност театрална режисура.[1][2]

Работи като режисьор в Малък градски театър „Зад канала“ и Театър „Българска армия“.[3] От 2000 до 31 юли 2019 г.[4] е главен сценарист в предаването „Шоуто на Слави“, където се изявява също като водещ и актьор. Публикувал е множество авторски текстове и в списанията „MAXIM“ „Playboy“, „Hustler“ и „MAX“.[5] Сътрудничи с политически фейлетони на вестник „24 часа“.[5] През 2013 г. участва като актьор в комедийното импровизационно шоу на BTV „Младост 5“.[6]

През 1995 г. печели „Наградата за дебют в областта на изкуствата“.[1] През 2014 г. печели награда „Цветето на Хеликон“ за романа си „Моят таен любовен живот“ – наградата се връчва за най-продавана българска книга в книжарници „Хеликон“ измежду номинираните за наградата за съвременна художествена проза.[7]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на книгите:

  • „Една нощ в гробищата“ (1999)
  • „Оптимистична теория за българския секс“ (2007)
  • „Дневници и нощници“ (2008)
  • „Още дневници и нощници“ (2009)
  • „Няма смисъл“ (2009)
  • „BG дневници и нощници – Създателите“ (2010)
  • „Няма значение“ (2011)
  • „Очила“ (2012)
  • „Българско криминале“ (2012)
  • Страшни дневници и нощници“ (2012)
  • Уважаеми зрители“ (2013)
  • Български работи“ (2014)
  • Моят таен любовен живот“ (2014)
  • 7 жени“ (2015)
  • „Слави Трифонов: За мен е чест“ (2015)
  • „Любовни истории“ (2016)
  • „Шекспир 3D“ (2016)
  • „Малки приказки“ (2016)
  • „Българско радио“ (2017)
  • „Събрани дневници и нощници“ (2017)
  • „Скарлет+ ИВО= ВНЛ“ (2018)
  • „Ку-ку бенд Ад и Рай“ (2018)
  • „Приказки от планината“ (2018)
  • „У майкини“ (2020)
  • „12 принцеси“ (2020)
  • „Майкини и другите“ (2021)
  • „Певицата взема властта” (2021)
  • „Приказно пътешествие” (2022)

Автор е на пиесите:

  • „Българско криминале“ (2009)
  • „Сводници“ (2009)
  • „Свалячи“ (2010)
  • „Операцията“ (2011)
  • „Клюки“ (2012)
  • „Любовни истории“ (2012)
  • „Правителство“ (2014)
  • „Български истории“ (2015)
  • „Островът“ (2018)
  • „# Кой е Големанов?“ (2018) – либрето за мюзикъл по пиесата на Ст. Л. Костов
  • „Духчето“ (2019)
  • "Игра за двама" (2021)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]