Иво Сиромахов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иво Сиромахов
Isir.jpg
български писател, драматург, сценарист, актьор
Роден 29 декември 1971 г. (47 г.)
Професия театрален режисьор, телевизионен сценарист, писател, актьор
Националност Флаг на България България
Жанр разказ, роман, фейлетон, пиеса, сценарий

Повлиян от
Деца 2
Уебсайт ivosiromahov.com
Иво Сиромахов в Общомедия

Иво Божанов Сиромахов е български писател, сценарист, актьор и драматург. Носител е на „Наградата за дебют в областта на изкуствата“ през 1995 г.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 декември 1971 г. в София, България.[2] През 1990 г. завършва Националната гимназия за древни езици и култури, а през 1996 г. се дипломира в НАТФИЗ, специалност театрална режисура.[1][2]

Работи като режисьор в Малък градски театър „Зад канала“ и Театър „Българска армия“.[3] От 2000 до 31 юли 2019 г.[4] е главен сценарист в предаването „Шоуто на Слави“, където се изявява също като водещ и актьор. Публикувал е множество авторски текстове и в списанията „MAXIM“ „Playboy“, „Hustler“ и „MAX“.[5] Сътрудничи с политически фейлетони на вестник „24 часа“.[5] През 2013 г. участва като актьор в комедийното импровизационно шоу на BTV „Младост 5“.[6]

През 1995 г. печели „Наградата за дебют в областта на изкуствата“.[1] През 2014 г. печели награда „Цветето на Хеликон“ за романа си „Моят таен любовен живот“ – наградата се връчва за най-продавана българска книга в книжарници „Хеликон“ измежду номинираните за наградата за съвременна художествена проза.[7]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на книгите:

  • „Една нощ в гробищата“ (1999)
  • „Оптимистична теория за българския секс“ (2007)
  • „Дневници и нощници“ (2008)
  • „Още дневници и нощници“ (2009)
  • „Няма смисъл“ (2009)
  • „BG дневници и нощници – Създателите“ (2010)
  • „Няма значение“ (2011)
  • „Очила“ (2012)
  • „Българско криминале“ (2012)
  • Страшни дневници и нощници“ (2012)
  • Уважаеми зрители“ (2013)
  • Български работи“ (2014)
  • Моят таен любовен живот“ (2014)
  • 7 жени“ (2015)
  • „Слави Трифонов: За мен е чест“ (2015)
  • „Любовни истории“ (2016)
  • „Шекспир 3D“ (2016)
  • „Малки приказки“ (2016)
  • „Българско радио“ (2017)
  • „Събрани дневници и нощници“ (2017)
  • „Скарлет+ ИВО= ВНЛ“ (2018)
  • „Ку-ку бенд Ад и Рай“ (2018)
  • „Приказки от планината“ (2018)
  • „12 принцеси“ (2020)
  • „Тони и Гари обикалят света“ (2020)

Автор е на пиесите:

  • „Българско криминале“ (2009)
  • „Сводници“ (2009)
  • „Свалячи“ (2010)
  • „Операцията“ (2011)
  • „Клюки“ (2012)
  • „Любовни истории“ (2012)
  • „Правителство“ (2014)
  • „Български истории“ (2015)
  • „Островът“ (2018)
  • „# Кой е Големанов?“ (2018) – либрето за мюзикъл по пиесата на Ст. Л. Костов
  • „"Духчето" (2019)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Иво Сиромахов. // bTV. Посетен на 27 август 2013. (на български)
  2. а б в Иво Сиромахов: Националният идеал е да ядем и да пием, друг да бачка. // в-к Труд. Посетен на 11 май 2015. (на български)
  3. Дарина Павлова и Илиана Беновска ще кастрят мераклии за слава. // в-к Стандарт. Посетен на 2 юни 2015. (на български)
  4. www.24chasa.bg
  5. а б Иво Сиромахов. // „Шоуто на Слави“. Посетен на 2 юни 2015. (на български)
  6. „Младост 5“. // bTV. Посетен на 29 ноември 2013. (на български)
  7. „Моят таен любовен живот“ донесе „Цветето на Хеликон” на Иво Сиромахов. // helikon.bg. Посетен на 2 юни 2015. (на български)

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]