Кайлъка
| Защитена местност „Кайлъка (вкл. Бохотска гора)“ | |
|---|---|
 | |
  Местоположение в България | |
| Местоположение |  България |
| Най-близък град | Плевен, Бохот, Радишево, Тученица, Община Плевен |
| Площ | 999,8 хектара |
| Създаден | 29 декември 1972 |
| Уебсайт | ИАОС, Кайлъка (вкл. Бохотска гора) |
| Кайлъка в Общомедия | |
„Кайлъка“ е парк, който се намира на юг от центъра на град Плевен. Скътан е сред чудно хубава каменна долина, покрай двата бряга на пенливата река Тученица. Кайлъка е възхитителен природен кът, който пленява със своята прелест и дивна естествена красота. Природата е била безгранично щедра към тази местност. Наречен е с турското име Кайлък, което е превод на по-старото българско име Каменец или Каменна долина. В началото на парка се намират развалините на късно античната крепост Сторгозия.
Кайлъка е майсторски моделиран от природата. Разположен е на около 10 хил. дка в карстовата долина на река Тученица. Столетия наред реката е прорязала варовиковите скали и е образувала малък пролом с успоредни отвесни канари, високи 20 – 30 метра една от друга на разстояние 100 – 150 метра. Естественият каньон на реката е приютил богата и разнообразна флора и фауна, където се срещат уникални за България и Балканския полуостров растения, а много от птиците и бозайниците са включени в червената книга на България. Там са живели праисторически животни и създания преди милиони години, а в повечето варовикови скални маси все още се забелязват фосили на древни водни организми. С просто око се забелязва спадът на световния океан през хилядолетията като оформени етажи по скалите и множеството пещери. В централната част на парка растат рядко срещаните в България хималайски борове. А по-навътре е засадена малка горичка с вечно зеления ливански кедър. От двете страни на централната алея цъфтят и ухаят огромни кестени. Тези и други разнообразни дървесни видове обогатяват пейзажа на парка.
По инициатива на генерал Иван Винаров през 1946 година се създава строителен комитет „Кайлъка“, който в продължение на три десетилетия, както и с помощта на много доброволен труд на гражданите на Плевен и младежки организации, превръща живописната каменна долина на река Тученица в красив парк – място за отдих и спорт на жителите и гостите на града.
През 1958 г. назначават младия и ентусиазиран лесовъд Борис Парижков за технически ръководител в плевенското Горско стопанство с главната задача озеленяването на парк Кайлъка. И паркът да стане зона за отдих и почивка, да се превърне в белите дробове на Плевен. За целта е била необходимата подготовка – да се подготвят и засадят 2 милиона фиданки, които да се посадят в парка, да бъдат едноразмерни, добре оформени и всичко да става бързо. Върху площ от 120 декара се оформя дендрариум, в който са засадени всички дървесни видове от района, както и нови 20 вида растения. През периода 1963 – 64 г. се назначават 300 души постоянни работници. Осигурена им е техническа помощ, много доброволци, които се включват и така се посаждат черен и бял бор, кедър, ела, лиственица, смърч, а по-скалистите места люляк. „Най-важното е красотата, която блика тук, влажността на въздуха, прекъсната ерозия, обогатената почва.“ - споделя Парижков – тук той сякаш е вградил един огромен копнеж за красота и любов към природата. И така с годините на това прекрасно място се появява езерото, двата басейна, тенис-кортовете, зоопаркът, големи пространства тревни площи. Още привличат погледите водните лилии, пръснати по пенливата вода на реката, парашутната кула, спортни площадки. Тук е първият в страната скален ресторант „Пещерата“, а до него е летният театър, открит от първият в света космонавт Юрий Гагарин при неговото посещение в града.
По време на Руско-турската освободителна война Плевен е център на важна стратегическа позиция. Трите щурма на генерал Скобелев са неуспешни и тогава руското командване изпраща генерал Тотлебен. Той заповядва да се прегради реката, така градът остава без вода и турската армия е принудена да напусне, отправяйки се към София. Мястото на тази преграда, наречена Тотлебенов вал е оформила два големи язовира, където преди време е имало и пригодена плажна ивица и заведения за хранене. Там се издига величествен паметник на генерал Тотлебен, в цял ръст, изработен от скулптура Ангел Спасов. Освен за красота и развлечения, двата язовира са се ползвали преди време за гребна база, но и да спират буйните потоци вода по време на поройни дъждове.
Паркът предлага уникално съчетаващи се възможности за разходка, отдих и развлечения. Отвесните скали, високи над 40 – 50 метра са прекрасни за практикуване на скално катерене. Има изкуствени езера и язовири, лодки и водни колела, басейни, хотели, барове, кафенета, ресторанти, дискотеки, детски площадки, тенис кортове, зоопарк и уникален ресторант, изцяло изграден в пещера. В парка също се намира летният театър на Плевен, както и единственият по рода си в България Музей на виното. [1][2][3]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Парк Кайлъка. // написано от Димитрия Чакърова. публикувано от www.nasamnatam.com. Посетен на 13.11.2017 г. Архив на оригинала от 2017-11-13 в Wayback Machine.
- ↑ Природен парк „Кайлъка“ – Плевен. // написано от Поля Стоянова. публикувано от opoznai.bg, , раздел: Природни забележителности / Резервати. Посетен на 13.11.2017 г.
- ↑ Парк „Кайлъка“. // публикувано от sever.bg, , раздел: Паркове и резервати. Посетен на 13.11.2017 г.
4. Борис Андреков, „Плевен“, Малка туристическа библиотека, Медицина и Физкултура, София, 1973 г.
5. Васил Добрев, „Очите да не заспиват“, Артграф, София, 2011 г.