Парк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Парк Veale Gardens в Аделаида, Австралия
Парк Сад Янка Крала в Братислава, Словакия

Паркът е район с естествено, полуестествено или засадено пространство, предназначено за наслада и отдих на хората и опазването на дивата природа и естествените ѝ местообитания. Той може да се състои от тревни площи, скали, почва и дървета както и историческо-културни сгради и артефакти като паметници, фонтани или различни видове детски площадки. В Северна Америка многото градски паркове притежават места, посветени на различните видове спорт – за футбол, бейзбол и футбол, както и павирани площи за например – баскетбол. Много паркове имат пътеки за разходки, колоездене и други спортни дейности. Някои паркове са изградени в съседство с водни басейни и речни корита, състоящи се от плаж и пристанища за лодки. Често най-малките паркове са в градски райони, където паркът може да заема място колкото градски блок или по-малко и предоставя възможност за 10-минутна разходка за неговите жители. Градските паркове често имат пейки за сядане заедно с маси за пикник и грил-барбекю. Парковете имат различни правила относно това дали кучетата могат да бъдат допускани в парка: някои паркове забраняват кучетата; някои паркове им позволяват с ограничения (например използването на каишка), а други паркове, които се наричат ​​"кучешки паркове", позволяват на кучетата да бъдат без каишка. Най-големите паркове са огромни природни територии от стотици хиляди квадратни километри с изобилие от диви животни и природни забележителности като планини и реки. Съществуват и увеселителни паркове, които имат живи представления, разходки с панаирни площадки, освежителни напитки. Увеселителен парк са най-големите паркове в света. В много от големите паркове е разрешено къмпингуването в палатки с разрешително. Много от природните паркове са защитени от закона и посетителите трябва да спазват ограничения (напр. Правила срещу открити пожари или внасяне на стъклени бутилки). Големите национални и поднационални паркове обикновено се контролират от парков рейнджър или т.н. парков управител. Големите паркове имат зони за каране на кану и туризъм през по-топлите месеци, а в някои страни от северното полукълбо и зжни за ски бягане и снегоходки в студени месеци.

История[редактиране | редактиране на кода]

Рисунка на средновековен ловен парк върху ръкопис от 15 век.

Първите паркове са били създадени в Англия това били т.н. паркове за елени(на англ.Deer park) върху земя, предназначена за ловуване от английската аристокрация през Средновековието. В тези паркове били изградени стени и редове от осукан жив плет, които задържали дивечовите животни (например, елени) и хората извън тези земи. За обикновените хора тогава било строго забранено да ловуват животни в тези "паркове за елени".

Тази идея се запазила и еволюирала като зелени паркове, разположени около именията и вили след 16век. Те били ловни стопанства, но и свидетелствали за богатството и социалния статут на собственика. Естетиката на ландшафтния дизайн се създава в тези великолепни домашни паркове, където естественият ландшафт бива подобрен от ландшафтни архитекти като Ланселот Браун. Тъй като градовете станали претъпкани, частните ловни стопанства станали обществени места за отдих. С индустриалната революция парковете придобили ново значение – области, заделени да запазят усещането за природа в малките и големи градове. Общо казано, основната полза от тези градски паркове била спортната дейност в тях. Площи с изключителна природна красота също били отделени за национални паркове, за да се предотврати развалянето им от неконтролираното икономическо развитие.

Някои паркове били избягвани при периоди с наличие на висок брой на полени[1].

Дизайн[редактиране | редактиране на кода]

Дизайнът на парка се създава в зависимост от предназначението и посетителите му, както и от наличните характеристики на земята. Паркът, предназначен за отдих за деца включва детска площадка. Паркът, предназначен предимно за възрастни включва пешеходни пътеки и декоративно озеленяване. Специфичните особености на прака като пътеки за езда, могат да бъдат включени за подпомагане на конкретни спортни дейности.

Дизайнът на парка определя кой е склонен да го използва. Ходещите могат да се чувстват несигурни по път със смесена употреба, доминиран от бързо движещи се велосипедисти или коне. Различното озеленяване и инфраструктура може дори да засегне детските нива на използване на парка според пола. Редизайна на два парка във Виена предполага създаването на няколко полузатворени площадки за игри в парка, което насърчава еднаквото му използване от момчета и момичета[2].

Парковете са част от градската инфраструктура: за физическа активност, за семейства и общности, за събиране и общуване и просто за отдих. Изследванията разкриват, че хората, които се движат на открито в зелено пространство, получават по-големи ползи за психичното си здраве[3]. Предоставянето на дейности за всички възрасти, умения и ниво на доходите е важно за физическото и психическо благосъстояние на обществото. [4][5]

Парковете дом и на различни видове опрашителни насекоми, а някои паркове (като Saltdean Oval) са специално преустроени, за да могат тези насекоми да се приспособят по-добре[6]. Някои еко организации като Xerces Society популяризират тази идея [7].

Ролята на парка като източник на живот[редактиране | редактиране на кода]

Градските паркове имат основна роля за подобряването качеството на живот в градовете и подобряването на околната среда за жители и посетители му. Пример за това е Парка Милениум в Чикаго, Илинойс[8][9] и двата парка Мил Ривър и Грийн Уей в Стамфорд, CT[10]. Общността, която е силен поддръжник за запазване на парковете в градовете представлява Американското общество на ландшафтните архитекти в САЩ. Според тях, парковете са важни за структурата на общността в индивидуален и по-широк мащаб за цели квартали, градски райони ил системи на градски паркове.

Паркове, притежавани или експлоатирани от правителството[редактиране | редактиране на кода]

Национални паркове[редактиране | редактиране на кода]

Northeast Greenland National Park е най-големия национален парк в света.

Националните паркове имат за цел за запазят уникални природни обекти, което обикновено означава, че на тяхна територия е забранена всякаква човешка дейност с изключение на туризъм. В повечето случаи те са разположени в местности, които са неразвити, на територията на които се намират застрашени видове или екосистеми, или такива с необичайно биологично разнообразие или геологически образувания. Понякога за национални паркове са обявени развити райони, целта на което е те да се върнат към вид, наподобяващ по-ранен етап в историята им. Едни от най-известните национални паркове в света са Йелоустоун и Йосемити в САЩ. Националните паркове в България са Национален парк Рила, Национален парк Пирин и Национален парк Централен балкан.

Провинциални паркове[редактиране | редактиране на кода]

В някои държави (основно Великобритания) през 70-те години концепцията за провинциален парк е много популярна. През това време подобни паркове са изграждани с държавни средства. Провинциалните паркове обикновено са изградени в близост до урбанизираните центрове и предлагат отдих, типичен по-скоро за провинцията отколкото за града.

Ловни паркове и паркове напровинциални имения[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално под този термин се разбирала площ, върху която било забранено застрояване и земеделие, най-често поради нуждата на аристокрацията за място за лов. Много къщи в провинцията във Великобритания и Ирландия все още имат подобни паркове, за които след 18 век са полагани много грижи за подобряване на естетичният им вид. Обикновено те са смес от тревни и залесени площи и често са заградени с висока ограда. Площта в близост до къщата често се използва за градина. Основната разлика между паркът и градината в провинциалните къщи е, че в парка има животни, докато в градината те не се допускат.

Публични паркове[редактиране | редактиране на кода]

Публичен парк в Тур, Франция.

В днешен ден под публичен парк се разбира площ, определена за отдих. Този тип паркове обикновено са собственост на държавните или местните власти и се предоставят от тях за свободен достъп. В този си смисъл парковете са разделени на два вида: паркове за активен и паркове за пасивен отдих. Тези за активен са често застроени в някакъв тип спортни съоръжения, например баскетболни игрища или съоръжения за скейтборд. Парковете за пасивен отдих, от друга страна, се характеризират с ниско ниво на застрояване. Те се използват най-често за разходки или пикник.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. [hayfever-why-is-it-so-bad-and-how-can-you-make-it-stop "Bad hayfever: how can you make it stop?"].
  2. Foran, Clare (September 16, 2013) "How to Design a City for Women " The Atlantic Cities.
  3. Kaplan, R. & Kaplan, S. 1989. The Experience of Nature: A Psychological Perspective. Cambridge:Cambridge University Press.
  4. Friedman, D. Dannenberg, A. Frumkin, H. Design and Public Health: Working Hand-in-Hand for Better built Environments Arcade Summer 2013.
  5. National Recreation and Park Association. Issue Brief: Creating Safe Park Environments to Enhance Community Wellness.
  6. For Bee-Friendly Parks, Head For the Great Unmown
  7. Pollinator friendly parks
  8. ASLA 2008 Professional Awards". www.asla.org.
  9. "2015 ASLA PROFESSIONAL AWARDS". www.asla.org.
  10. Designing Our Future: Sustainable Landscapes". www.asla.org

Бележки[редактиране | редактиране на кода]