Природен парк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хутово блато е защитен резерват за птици в Босна и Херцеговина

Природният парк е вид защитена територия. Целта на създаването на природните паркове е да се осигури дългосрочна защита на естествените екосистеми на неговата територия, като едновременно поддържа дейности като туризъм, земеделие, които да не замърсяват околната среда. Основният стремеж в този вид защитена територия е постигане на устойчиво развитие.

В различните държави природните паркове имат различно определение и попадат в различни категории на защитени територии според Международния съюз за защита на природата (IUCN). В България природните паркове попадат в категория V – защитен ландшафт/акватория.

В природните паркове се спазват по-леки режими на защита в сравнение с националните паркове. Според българското законодателство основната разлика между природен парк и национален парк е в това, че цялата територия на националния парк е държавна собственост и в него не са включени селища. В природния парк не е задължително собствеността да е държавна и включването на селища към територията му са позволени.

Дейности[редактиране | редактиране на кода]

Според Закона за защитените територии в България в природните паркове са забранени следните дейности:

  • строителство, което не е разрешено със заповедта за обявяване на парка и плана за управление;
  • добив на полезни изкопаеми по открит способ;
  • събиране на редки, ендемитни, реликтни и защитени видове, освен за научни цели;
  • събиране на вкаменелости и минерали, увреждане на скални образувания;
  • внасяне на неприсъщи за района растителни и животински видове и др.

Международни природни паркове[редактиране | редактиране на кода]

Първият международен природен парк в Европа е днешният национален парк Пиенини е основан през 1932 г. съвместно от Полша и Словакия[1]. Те биват два вида:

  • Европейски природни паркове: Трансграничните планове и проекти се изпълняват под чадъра на Europarc.
  • Мрежа на защитени територии от паркове (PANPark), сертификация от инициативата на WWF, която има за цел да съчетае опазването на пустинята с туризмат Полша и Словакия през 1932 г.

Природни паркове по страни[редактиране | редактиране на кода]

Австрия[редактиране | редактиране на кода]

Карта на природните паркове в Австрия

В Австрия има 47 природни парка с обща площ около 500 000 ха. Те са домакин на близо 20 милиона посетители годишно[2]. Определението за „природен парк“ се присъжда от съответните правителства на държавата. За постигането на тази награда трябва да бъдат изпълнени четирите стълба на природен парк: опазване, отдих, образование и регионално развитие.

Асоциация на австрийските природни паркове (VNÖ)[редактиране | редактиране на кода]

През 1995 г. всички австрийски природни паркове се съгласиха да бъдат представлявани от Асоциацията на австрийските природни паркове (Verband der Naturparke Österreichs) или VNÖ.

Австрийските природни паркове са в области:

  • Бургенланд
    • Geschriebenstein-Irottkö
    • Планини Landseer
    • Raab Őrség-Горичко
    • Weinidylle
    • Нойсидлер Зее-планините Лайта
    • Розалия-Когелберг
  • Каринтия
    • Dobratsch
    • Вайсензее
  • Долна Австрия:
    • Blockheide-Eibenstein Gmund
    • Бухенберг-Вайдхофен ан дер Ипс
    • Доберсберг-Тайатал
    • Eichenhain bei Klosterneuburg
    • Айзенварцен NÖ
    • Фалкенщайн
    • Föhrenberge Mödling
    • Герас
    • Heidenreichsteiner Moor
    • Hochmoor Schrems
    • Природен парк Хохе Ванд
    • Jauerling-Вахау
    • Kamptal-Шьонберг
    • Leiser Berge
    • Mannersdorf Desert
    • Нордвалд Бад-Гроспертхолц
  • Ötscher Tormäuer
  • Пуркерсдорф Сандщайн Виенски гори
  • Seebenstein-Türkensturz
  • Sierningtal-Flatzer Wand
  • Спарбах (най-старият природен парк от 1962 г.)
  • Горна Австрия:
    • Mühlviertel
    • Obst-Hügel-Land
  • Залцбург
    • Buchberg
    • Ридингтал в Зедерхаус
    • Вайсбах близо до Лофер
  • Щирия:
    • Almenland
    • Мюрцер Оберланд
    • Sölktäler
    • Steirische Eisenwurzen
    • Долина Pöllauer
    • Südsteirisches Weinland
    • Zirbitzkogel-Grebenzen
  • Тирол
    • Алпийски парк Карвендел
    • Каунерграт (Pitztal-Kaunertal)
    • Тиролски парк Лехтал
    • Цилерталски Алпи
    • Ецтал
    • Форарлберг
    • Биосферен парк

Грос-Валцертал

Белгия[редактиране | редактиране на кода]

В Белгия парковете са разпределени в две различни структури. Едната е във Фландрия с името Регионал Ландшаппен, а другата е във Валония наречена Нейчър паркс. Като брой парковете във Фландрия са 17 регионални,а в Валония са 9 на брой.

Хърватия[редактиране | редактиране на кода]

В Хърватия природните паркове са общо осем национални и 12 природни. Под държавна защита попадат следните:

Чехия[редактиране | редактиране на кода]

В Чехия природен парк (Přírodní Park) е голяма площ, осигуряваща защитата на ландшафта от дейности, които биха могли да намалят неговата естествена и естетическа стойност. Те могат да бъдат създадени от всеки държавен орган по опазване на околната среда. В Чехия националните паркове са 4, а природните са 26 на брой.

Национални паркове:

Природни паркове:

  • Чешки рай
  • Моравски карст
  • Шумава
  • Изерски хори
  • Есеники
  • Орлике хори
  • Здраске върши
  • Чешки карст
  • Лабске писковче
  • Бескиди
  • Славковски лес
  • Чешко средогорие
  • Кокоринско-мачувски край
  • Лужички гори
  • Палава
  • Кривоклатски парк
  • Требонски парк
  • Бели Карпати
  • Бланик
  • Блански лес
  • Литовелско поморавие
  • Броумовско поморавие
  • Поодри
  • Железни хори
  • Горна палатинска гора
  • Бърди
  • Новохрадске хори
  • Средни поохри

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]