Устойчиво развитие
Устойчивото развитие е постигане на баланс между социалните и екологичните принципи, като социално оправдано и екологосъобразно икономическо развитие.[1]
През 1987 г. Световната комисия по околна среда и развитие изготвя доклад, наречен „Нашето бъдеще“, който днес е известен като Доклада Брунтланд. Според него, устойчиво е развитието, което „удовлетворява нуждите на настоящето, без да подлага на риск способността на бъдещите поколения да задоволяват своите нужди“.
Глобалната рамка
Програмата на ООН до 2030 г., приета от световните лидери през 2015 г., представлява новата глобална рамка за устойчиво развитие и определя 17 цели за устойчиво развитие (ЦУР). Тя съставлява ангажимент за премахване на бедността и за постигане на устойчиво развитие до 2030 г. в световен мащаб, като се гарантира, че никой не е пренебрегнат.
ЦУР са балансирани между трите измерения на устойчивото развитие: икономическо, социално и екологично. Те имат конкретни измерения за следващите 15 години и са насочени към:
- човешкото достойнство
- регионалната и глобалната стабилност
- доброто състояние на планетата
- справедливите и устойчиви общества
- изграждането на проспериращи икономики
Те помагат за насърчаване на сближаването между страните от ЕС, вътре в обществата и с останалата част от света.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Genchev, Rumen. Sustainable Development: Economic Aspects. Indianapolis, University Press, 2005. ISBN 9780880938600. с. 262.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Устойчиво развитие
|
|