Голямо тихоокеанско сметище

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Местоположение на Голямото тихоокеанско сметище.

Голямото тихоокеанско сметище (на английски: Great Pacific garbage patch), също Тихоокеанският боклуковъртеж (на английски: Pacific trash vortex), е циркулация на морски боклук в централната част на Северния Тихи океан. Открита е между 1985 и 1988 г.[1] Размерът му е неизвестен, но оценките за площта му варират от 700 000 km2 до над 15 000 000 km2.

Сметището се простира на 500 морски мили от брега на Калифорния, през северната част на Тихия океан, покрай Хаваите и достига Япония. Тихоокеанското сметище се характеризира с изключително висока концентрация на пелагични пластмаси, химически утайки и други отломки, които са попаднали в сметището от тихоокеанското течение. Независимо от размера и плътността на това сметище, то не може да бъде снимано от сателит. Пластмасите плават във водата на дълбочина от 1 до 100 метра. Над 70% от цялата пластмаса се утаява в дънните слоеве, заради което никой не може да определи точно колко боклук има в Тихия океан. Пластмасите са прозрачни и са под повърхността на водата и именно това затруднява наблюдението им от спътници.

Смята са че, както останалите зони на концентриран морски боклук в световния океан, така и Голямото тихоокеанско сметище се е образувало постепенно в резултат на океанско и морско замърсяване, натрупвано от океанските течения.[2] Зоната с боклук заема голям и относително стационарен регион от Тихия океан. Циркулацията на петното привлича допълнително боклуци от океана, включително от крайбрежните води на Северна Америка и Япония. След това материалът постепенно бива изтласкван към центъра на боклуковъртежа чрез повърхностни течения.

Изследване от 2017 г. на учени от Калифорнийския университет в Санта Барбара и Университета Джорджия заключва, че от 9,11 милиарда тона пластмаси, произведени след 1950 г., около 7 милиарда тона вече не се използват.[3] Авторите оценяват, че едва 9% от тях са рециклирани през годините, а други 12% са изгорени, оставяйки 5,5 милиарда тона пластмасов боклук, замърсяващ океаните и земята.[3]

Разпадане на пластмасите[редактиране | редактиране на кода]

Останки от пиле на лайзенски албатрос, което е умряло, след като е било нахранено с пластмаса от родители си.

Голямото тихоокеанско сметище има едни от най-високите познати нива на пластмасови частици, разтворени в горната водна колона. В резултат, това е един от няколко океански региони, където изследователите изследват ефектите и въздействието на разпадането на пластмасите на повърхностния слой на водата.[4] За разлика от други органични отпадъци, които се разлагат биохимически, пластмасата се разлага на още по-малки частици, докато продължава да е полимер. Този процес продължава до молекулно ниво.[5] Докато пластмасовият боклук се разпада на по-малки частици, той се концентрира в горната водна колона. Разлагайки се, пластмасата накрая става достатъчно малка, за да бъде погълната от водни организми, живеещи на повърхността на океана, и така навлизайки в хранителната верига. Някои пластмаси се разлагат година след попадане във водата, изпускайки потенциално отровни химикали като бисфенол А, полихлориран бифенил и производни на полистирена.[6]

Въздействие върху морския живот[редактиране | редактиране на кода]

Според ООН, океаните ще съдържат по-голяма маса пластмаси, отколкото риба към 2050 г.[7] Някои издържливи пластмаси попадат в стомасите на морски животни. Сред засегнатите животни са морските костенурки и Phoebastria nigripes. Атолът Мидуей получава значителна част от боклуците на тихоокеанския боклуковъртеж. От 1,5 милиона лайзенски албатроси, обитаващи атола, най-вероятно всички имат пластмаса в храносмилателната система.[8] Близо една трета от пилетата умират, като много от смъртните случаи се дължат на това, че родителите им са ги нахранили с пластмаса.[9][10]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Quantitative distribution and characteristics of neustonic plastic in the North Pacific Ocean. Final Report to US Department of Commerce, National Marine Fisheries Service, Auke Bay Laboratory. Auke Bay, AK (PDF). // 1988. с. 247 – 266.
  2. David M. Karl. A Sea of Change: Biogeochemical Variability in the North Pacific Subtropical Gyre, Ecosystems. Т. 2. 1999. с. 181 – 214.
  3. а б Plastic pollution threatens to smother our planet. // NewsComAu.
  4. Thompson, R. C. и др. Lost at Sea: Where is All the Plastic?. // Science 304 (5672). 2004. DOI:10.1126/science.1094559. с. 838.
  5. Barnes, D. K. A. и др. Accumulation and fragmentation of plastic debris in global environments. // Philosophical Transactions of the Royal Society B: Biological Sciences 364 (1526). 2009. DOI:10.1098/rstb.2008.0205. с. 1985 – 98.
  6. Barry, Carolyn. Plastic Breaks Down in Ocean, After All – And Fast. // National Geographic News. National Geographic Society, 20 август 2009.
  7. „UN Ocean Conference: Plastics Dumped In Oceans Could Outweigh Fish by 2050, Secretary-General Says.“ The Weather Channel, weather.com/science/environment/news/united-nations-ocean-conference-antonio-guterres-plastics.
  8. Chris Jordan. Midway: Message from the Gyre. // 11 ноември 2009.
  9. Q&A: Your Midway questions answered. // BBC News. 28 март 2008.
  10. Moore, Charles. Great Pacific Garbage Patch. // {{{journal}}}. Santa Barbara News-Press, 2 октомври 2002.