Биохимическо разлагане

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Жълта плесен, растяща на контейнер с хартия

Биохимическото разлагане е химическото разграждане на материали извършвано от бактерии, гъбички, или чрез други биологични средства. Терминът често е използван във връзка с екологията, управлението на отпадъците и биомедицината и в днешно време често се асоциира с екологичносъобразни продукти, които могат да се разграждат до естествени елементи. Органичните материали могат да бъдат разложени аеробно, с кислород, или анаеробно, без кислород. Био-повърхностно активни вещества, извънклетъчни вещества отделяни от микроорганизми, засилват биоразлагането.

Биохимическоразложима материя е обикновено органична материя, която служи като хранително средство за микроорганизми. Микроорганизмите са толкова много и разнообразни, че огромен обсег от съединения са биоразложими, включително въглеводороди.

Компостирането е биохимическо разлагане при което органични материали се рециклират и се превръщат в почвени добавки, включително тор.

Фактори, влияещи върху скоростта на разлагането[редактиране | редактиране на кода]

На практика почти всички химически съединения и материали са биоразградими, но важна е сравнителната скорост на тези процеси – минути, дни, години, векове. Няколко фактора определят скоростта на разграждане на органичните компоненти.[1] По-важните фактори включват присъствието на светлина, вода и кислород, както и температурата, защото химични реакции протичат по-бързо при по-високи температури. Скоростта на разлагане на много органични съединения е ограничена от тяхната бионаличност - съединенията може да трябва да бъдат в разтворено състояние преди организмите да могат да ги разградят.[2]

Биоразградимостта може да бъде измервана по няколко начина. За аеробните бактерии могат да бъдат провеждани респирометрични тестове. Мостра от твърд отпадък се поставя в контейнер с микроорганизми и почва. В период от няколко дни, микроорганизми смилат мострата малко по малко и образуват въглероден диоксид (CO2). Наличното количество CO2 се използва като индикатор за разлагане.[3] Биоразложимостта може също така да бъде измервана по количеството метан, която някои микроорганизми произвеждат.

Приблизително време за биоразтваряне на материи в морска среда[4]
Продукт Време за разлагане
Салфетка 2 – 4 седмици
Вестник 6 седмици
Сърцевина на ябълка 2 месеца
Картонена кутия 2 месеца
Покрита с восък картонена кутия за мляко 3 месеца
Памучна ръкавица 1 – 5 месеца
Вълнена ръкавица 1 година
Шперплат 1 – 3 години
Боядисани дървени пръчки 13 години
Найлонов плик 10 – 20 години
Ламаринена консервна кутия 50 години
Пелена за еднократна употреба 50 – 100 години
Пластмасова бутилка 100 години
Алуминиева кутия 200 години
Стъклена бутилка Неопределено

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sims, G. K. and A.M. Cupples. 1999. Factors controlling degradation of pesticides in soil. Pesticide Science 55:598–601.
  2. Sims, G.K.. The effects of sorption on the bioavailability of pesticides.. London, Springer Verlag, 1991. с. 119–137.
  3. „Measuring Biodegradability“, The University of Waikato, June 19, 2008
  4. Marine Debris Biodegradation Time Line. Center for microbial oceanography: research and education (C-MORE), цитира Mote Marine Laboratory, 1993.
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Biodegradation“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.