Биохимическо разлагане

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Жълта плесен, растяща на контейнер с хартия

Биохимическото разлагане е химическото разграждане на материали извършвано от бактерии, гъбички, или чрез други биологични средства. Терминът често е използван във връзка с екологията, управлението на отпадъците и биомедицината и в днешно време често се асоциира с екологичносъобразни продукти, които могат да се разграждат до естествени елементи. Органичните материали могат да бъдат разложени аеробно, с кислород, или анаеробно, без кислород. Био-повърхностно активни вещества, извънклетъчни вещества отделяни от микроорганизми, засилват биоразлагането.

Биохимическоразложима материя е обикновено органична материя, която служи като хранително средство за микроорганизми. Микроорганизмите са толкова много и разнообразни, че огромен обсег от съединения са биоразложими, включително въглеводороди.

Компостирането е биохимическо разлагане при което органични материали се рециклират и се превръщат в почвени добавки, включително тор.

Фактори, влияещи върху скоростта на разлагането[редактиране | редактиране на кода]

На практика почти всички химически съединения и материали са биоразградими, но важна е сравнителната скорост на тези процеси – минути, дни, години, векове. Няколко фактора определят скоростта на разграждане на органичните компоненти.[1] По-важните фактори включват присъствието на светлина, вода и кислород, както и температурата, защото химични реакции протичат по-бързо при по-високи температури. Скоростта на разлагане на много органични съединения е ограничена от тяхната бионаличност - съединенията може да трябва да бъдат в разтворено състояние преди организмите да могат да ги разградят.[2]

Биоразградимост на различни материали[редактиране | редактиране на кода]

Биоразградимостта може да бъде измервана по няколко начина. За аеробните бактерии могат да бъдат провеждани респирометрични тестове. Мостра от твърд отпадък се поставя в контейнер с микроорганизми и почва. В период от няколко дни, микроорганизми смилат мострата малко по малко и образуват въглероден диоксид (CO2). Наличното количество CO2 се използва като индикатор за разлагане.[3] Биоразложимостта може също така да бъде измервана по количеството метан, която някои микроорганизми произвеждат.

Приблизително време за биоразтваряне на материи в морска среда[4]
Продукт Време за разлагане
Салфетка 2 – 4 седмици
Вестник 6 седмици
Сърцевина на ябълка 2 месеца
Картонена кутия 2 месеца
Покрита с восък картонена кутия за мляко 3 месеца
Памучна ръкавица 1 – 5 месеца
Вълнена ръкавица 1 година
Шперплат 1 – 3 години
Боядисани дървени пръчки 13 години
Найлонов плик 10 – 20 години
Ламаринена консервна кутия 50 години
Пелена за еднократна употреба 50 – 100 години
Пластмасова бутилка 100 години
Алуминиева кутия 200 години
Стъклена бутилка Неопределено

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Sims, G. K. and A.M. Cupples. 1999. Factors controlling degradation of pesticides in soil. Pesticide Science 55:598 – 601.
  2. Sims, G.K.. The effects of sorption on the bioavailability of pesticides.. London, Springer Verlag, 1991. с. 119 – 137.
  3. „Measuring Biodegradability“, The University of Waikato, 19 юни 2008
  4. Marine Debris Biodegradation Time Line Архив на оригинала от 2011-11-05 в Wayback Machine.. Center for microbial oceanography: research and education (C-MORE), цитира Mote Marine Laboratory, 1993.
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Biodegradation“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​