Повърхностно активни вещества

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search

Повърхностно активните вещества (ПАВ) са химични съединения, които, като се концентрират върху повърхността на границата между термодинамичните фази, предизвикват намаляване на повърхностното напрежение. Те са голяма и разнородна категория химични съединения (обикновено с органичен произход), чиито молекули съдържат групи с различна структура и противоположна склонност към разтворимост във вода. Те са разтворими както в органични разтворители, така и във вода.

Разтворени в течност, тези вещества се адсорбират на границата между течността и фаза, намираща се в контакт с тях (въздух, друга течност, твърдо тяло), намаляват повърхностното напрежение и променят свойствата на фазата, т.е. проявяват повърхностна активност.[1]

ПАВ се разделят в няколко основни категории в зависимост от електричния заряд на активните им групи:

Повърхностно активните вещества имат миещи, разпенващи, мокрещи, диспергиращи и емулгиращи свойства. Те намират широко приложение в производството на миещи препарати (детергенти), омекотители, бои, лепила, мастила, смазки, избелващи вещества, селскостопански химикали (хербициди, инсектициди), дезинфектанти, балсами за коса, спрей за пожарогасители и други.

За някои от повърхностно активните вещества е известно, че са токсични към екосистемите, животните и човека и способстват разсейването на други замърсители на околната среда. Въпреки това, такива вещества непрекъснато биват отлагани в почвата и водните басейни по множество различни начини, било целенасочено или с отпадните продукти от производствените и домакински дейности. Пример за резултата от използването на детергенти в бита и достигането им чрез канализацията до водни басейни е еутрофикацията и нарушаването на равновесието във водните екосистеми.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Речник на научните термини, Е. Б. Уваров, А. Айзакс, ИК „Д-р Петър Берон“, София, 1992
  2. Енциклопедичен речник на младия природолюбител, ДИ „Народна просвета“, ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988