Миещи вещества
 | Предлага се информацията да се прехвърли в статията Повърхностно активни вещества. Можете да се включите в обсъждането на беседата. |
Миещи вещества е групово наименование на повърхностноактивни химични съениния, използвавни за почистване. Те обединяват сапуните, детергентите и други лиотропни мезогени.
Строеж[редактиране | редактиране на кода]
Молекулите на миещите вещества са съставени главно от леки атоми (C, H, O, N, P, S), алкални, алкалоземни и амниеви катиони (Li+, Na+, K+, Rb+, Mg2+, Ca2+, NH+
4) и халогенни аниони (F-, Cl-, Br-).[1]
Пръчковидните молекули са най-разпространени. За тези съединения са характерни хидрофилна полярна глава (добре разтворима във вода) и липофилна или хидрофобна неполярна опашка (слабо разтворима във вода, но разтворима в неполярни разтворители).[2] Опашката обикновено съдържа една или няколко алкилови вериги с различна дължина и наситеност. Полярната глава съдържа йони, цвитерйони или диполни молекули.
Класификация[редактиране | редактиране на кода]
Сапуни[редактиране | редактиране на кода]
Сапуните са алкални соли на висшите мастни киселини. Те имат малка хидрофилна група, могат да се дисоциират във вода. Другата част от молекулата е линейната въглеводородна верига, която може да бъде наситена или ненаситена. Те са известни на чонечестното и използвани от древността. Произвеждат се чрез осапунване.
Детергенти[редактиране | редактиране на кода]
Йонните детергенти са синтетични миещи вещества със сапуноподобна структура и също се дисоциират във вода. Делят се на катионни и анионни.[2]
Нейонните детергенти са синтетични миещи вещества от цвитерйонен или диполен вид.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Головински, Евгени. Вселената, наречена вещество. София, Издотелство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 1992. ISBN 954-430-158-5. с. 82 – 90.
- ↑ а б Петров, Александър. Физика на живата материя. София, Издателство на БАН „Проф. Марин Дринов“, 2014. ISBN 978-954-322-799-0. с. 27 – 30.
