Тученица (река)

Вижте пояснителната страница за други значения на Тученица.

За селото със същото име вижте Тученица.
Тученица
Река Тученица край едноименното село
Река Тученица край едноименното село
43.2736° с. ш. 24.7386° и. д.
43.4539° с. ш. 24.5567° и. д.
Местоположение
– начало, – устие
Общи сведения
МестоположениеБългария
Област Ловеч
Община Ловеч
Област Плевен
Община Плевен
Дължина35 km
Начало
Мястона 1,7 км северно
от село Слатина,
община Ловеч
Координати43°16′24.96″ с. ш. 24°44′18.96″ и. д. / 43.2736° с. ш. 24.7386° и. д.
Надм. височина359 m
Устие
Мястодесен приток на река ВитДунавЧерно море
Координати43°27′14.03″ с. ш. 24°33′24.12″ и. д. / 43.4539° с. ш. 24.5567° и. д.
Надм. височина52 m

Тученица, наричана в долното си течение Плевенска бара или само Барата, е река в Северна България, област Ловечобщина Ловеч и Област Плевенобщина Плевен, десен приток на река Вит. Дължината ѝ е 35 km.

Река Тученица извира на 1,7 км северно от с. Слатина, община Ловеч, на 359 m н.в. във възвишението Слатински венец. Тече на север, като постепенно завива на северозапад, а след село Тученица на запад и отново на северозапад, като пресича Плевенските височини. Между село Тученица и град Плевен образува красив каньон от карстов произход в който е разположен природен парк „Кайлъка“. На територията на парка в поречието на реката са изградени два язовира, които придават допълнителна красота на района и са предпоставка за развитие на спорт и туризъм. В рамките на Плевен коритото на реката е изцяло коригирано, а водите ѝ са използвани за захранването на ефектната Плевенска водна каскада, притегателно място за разходка и забавление в центъра на града. Влива се отдясно в река Вит при село Опанец на 52 m н.в.

Реката има ясно изразен пролетен (март-юни) максимум и лятно-есенен (юли-октомври) минимум. Подхранването на реката е от дъждовни, снежни и карстови води.

По течението на реката в Община Плевен са разположени град Плевен и селата Тученица и Опанец.

В горното течение водите на Тученица се използват за напояване, като за целта по течението ѝ са изградени два микроязовира – „Тученица" и „Сини вир".

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 506.