Кит (филм)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Кит.

Кит
Gnome-video-x-generic.svg
Режисьори Петър Б. Василев
Сценаристи Черемухин
В ролите Георги Калоянчев,
Димитър Панов,
Георги Парцалев,
Цвятко Николов
Музика Атанас Бояджиев
Оператор Емил Вагенщайн
Разпространител Българска национална филмотека
Българска кинематография
Премиера 26 януари 1970 г.
Времетраене 76 минути
Страна Флаг на България България
Език български
Цветност цветен
Външни препратки
IMDb

„Кит“ е българска сатирична комедия от 1970 година на режисьора Петър Б. Василев, по сценарий на Черемухин. Оператор е Емил Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Атанас Бояджиев. Главните роли изпълняват актьорите Георги Калоянчев, Димитър Панов, Георги Парцалев, Цвятко Николов и Григор Вачков.

Филмът има една от най-скандалните съдби в историята на българското кино. Заснет е през 1967 година, но не излиза на екран до 1970 година, когато е показан в няколко малки киносалона, като значително цензурирана от комунистическите власти версия.[1] „Кит“ сатиризира съществуващите недостатъци в икономическата и социална структура на държавата през онези години. Нещо повече, филмът недвусмислено посочва точните носители на негативните ефекти. Под прицел е съществуващият бюрократичен патос на различните управленски нива. Патос, посредством който данни и информация се манипулират в името на несъществуващи постижения.

Във филма се раждат едни от най-популярните цитати в българската кинематография.

Продукция[редактиране | редактиране на кода]

Идеята[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1950-те сценаристът Христо Михов (Черемухин) последва съпругата си в град Айтос, където тя е разпределена като лекар. Градчето е разположено близо до черноморския бряг, така че Черемухин чува много морски истории. Веднъж един от местните хора му разказва история за рибар, който уловил хамсия, но се похвалил, че е хванал скумрия. Всеки път, когато историята е разказвана, рибата става от все по-едър вид, докато накрая вече се говори за акула. Когато някои от хората отбелязали, че в Черно море няма големи акули, рибарят отговорил: "...Откъде знаете, веднъж дори и кит видях..." Михов предприема десетдневно плаване сред стари рибари, което му помага да усвои терминологията и част от детайлите на риболова. Завръщайки се, той сяда зад пишещата машина и през 1955 година кратката новела е готова.[1]

Сценарий и филмиране[редактиране | редактиране на кода]

Когато Черемухин и съпругата му се завръщат в София, той се среща с неговия познат Анжел Вагенщайн. Бидейки ръководител на сценарийната комисия към българската кинематография, Вагенщайн веднага забелязва потенциала в представената му новела. От своя страна той запознава Михов с режисьора Петър Б. Василев. Василев, с все още предстоящата му слава като режисьор на Баш майсторът, и Черемухин се усамотяват в бившата царска резиденция „Ситняково“, тогава превърната в база на Съюза на писателите. За два месеца сценарият за филма е готов.[1]

Морските сцени са снети в Созопол. Работата е протичала във весела приятелска атмосфера. Григор Вачков дава много идеи за част от забавните реплики. Останалата част на филма е заснета в Киноцентъра край Бояна. Там се е намирала и вилата на „големия шеф“ Парушев (Калоянчев).[1]

Актьорски състав[редактиране | редактиране на кода]

Във филма се снимат едни от най-популярните български актьори. Калоянчев, Панов и Парцалев са във вихъра си. Това е последният филм на Цвятко Николов. Той умира малко след като филмът е пуснат през 1970 година. В някои епизоди виждаме и съпругата на режисьора – актрисата Валентина Борисова. Играта на Григор Вачков, в ролята на капитан на рибарската гемия, също трябва да се отбележи. Единият от рибарите в корабчето около Вачков е брат на съпругата му в реалния живот.[2]

Роли във филма изпълняват актьорите:

Роля Изпълнител
Парушев Георги Калоянчев (народен артист)
Калчо Калчев Димитър Панов (народен артист)
Главният инженер Георги Парцалев
Петров, началник рибна база Цвятко Николов (заслужил артист)
Капитанът Григор Вачков
Баба Стойна Стоянка Мутафова (заслужила артистка)
Редакторът Никола Динев
Телеграфистът-диспечер Георги Наумов
Началник параходство Евстати Стратев
Първи зам Найчо Петров
Професор Бостанджиев Радой Ралин
Втори зам Георги Попов (заслужил артист)
Комсомолската секретарка Рената Киселичка
Шофьор Надя Топалова
Младият научен работник Любомир Киселички
Секретарката на Калчо Калчев Валентина Борисова
Кремена Трендафилова
Катя Чукова (заслужила артистка)
Богдана Вулпе
Валентин Русецки
Герасим Младенов
Борислав Иванов
Ламби Порязов
Георги Георгиев-Гочето
Н. Кръстев
Ч. Казаски
А. Рядков
Г. Стоименов
С. Михайлов
Р. Ралин
Г. Киселички
А. Спасов
С. Павлов
Б. Иванов
Николай Дойчев

Отзиви и разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Регистрирани са 599 350 зрители в българските киносалони.[3] Имайки предвид, че поради цензурата филмът е показван в малки киносалони без предварителна реклама, „Кит“ привлича чувствително голяма зрителска аудитория.

След падането на тоталитарния режим през 1989/90 година филмът е излъчен по националната телевизия. Естествено, той привлича широк интерес и заема мястото си сред класическите произведения на българското киноизкуство. Впоследствие, през 2000-те, „Кит“ е издаден и на DVD.

Филмът е включен в книгата „50 златни български филма“ на журналиста Петко Ковачев.

Технически екип[редактиране | редактиране на кода]

Сценарий Черемухин
Режисьор Петър Б. Василев
Оператор Емил Вагенщайн
Музика Атанас Бояджиев
Редактор Любен Станев
Художник Искра Личева
Архитект Богоя Сапунджиев
Звук Кузман Шопов
Текст на песента Пламен Цонев
Монтаж Анна Радичева
Втори режисьор Михаил Лазаров
Камера Цанчо Цанчев
Комбинирани снимки: Оператор:
Иван Манев
Художник:
Минчо Минчев
Костюми Саня Стаменова
Грим Аделина Михайлова
Асистент-режисьори Иван Кирилов
Дора Смедовска
Асистент-оператори Христо Христакиев
Христос Арванитидис
Осветление Исмаил Алилов
Организатори Радослав Божков
Атанас Коларов
Директор на продукция Сашо Величков
Българска кинематография
Студия за игрални филми „София“
(Copyright © 1967 – 1969)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г П. Ковачев, 50 Златни български филма, „Захари Стоянов“ 2008
  2. П. Ковачев, интервю с Г. Калоянчев
  3. http://www.titra.net/news/zriteli.htm Зрителска посещаемост

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за