Кит (филм)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Кит.
| Кит | |
 | |
| Режисьори | Петър Б. Василев |
|---|---|
| Сценаристи | Черемухин |
| В ролите | Георги Калоянчев, Димитър Панов, Георги Парцалев, Цвятко Николов |
| Музика | Атанас Бояджиев |
| Оператор | Емил Вагенщайн |
| Разпространител | Българска национална филмотека Българска кинематография |
| Жанр | Комедиен филм[1] |
| Премиера | 26 януари 1970 г. |
| Времетраене | 76 минути |
| Страна |  Народна република България |
| Език | български |
| Цветност | цветен |
| Външни препратки | |
| IMDb | |
„Кит“ е български игрален филм (сатирична комедия) от 1970 година на режисьора Петър Б. Василев, по сценарий на Черемухин. Оператор е Емил Вагенщайн. Музиката във филма е композирана от Атанас Бояджиев. Главните роли изпълняват актьорите Георги Калоянчев, Димитър Панов, Георги Парцалев, Цвятко Николов и Григор Вачков.
Филмът има една от най-скандалните съдби в историята на българското кино. Заснет е през 1967 година, но не излиза на екран до 1970 година, когато е показан в няколко малки киносалона в значително цензурирана от комунистическите власти версия.[2] „Кит“ сатиризира съществуващите недостатъци в икономическата и социална структура на държавата през онези години. Нещо повече, филмът недвусмислено посочва точните носители на негативните ефекти. Под прицел е съществуващият бюрократичен патос на различните управленски нива. Патос, посредством който данни и информация се манипулират в името на несъществуващи постижения.
Във филма се раждат едни от най-популярните цитати в българската кинематография.
Продукция
[редактиране | редактиране на кода]Идеята
[редактиране | редактиране на кода]В началото на 50-те години на XX век сценаристът Христо Михов (Черемухин) последва съпругата си в град Айтос, където тя е разпределена като лекар. Градчето е разположено близо до черноморския бряг, така че Черемухин чува много морски истории. Веднъж един от местните хора му разказва история за рибар, който уловил хамсия, но се похвалил, че е хванал скумрия. Всеки път, когато историята е разказвана, рибата става от все по-едър вид, докато накрая вече се говори за акула. Когато някои от хората отбелязали, че в Черно море няма големи акули, рибарят отговорил: „...Откъде знаете, веднъж дори и кит видях...“ Михов предприема десетдневно плаване сред стари рибари, което му помага да усвои терминологията и част от детайлите на риболова. Завръщайки се, той сяда зад пишещата машина и през 1955 година кратката новела е готова.[2]
Сценарий и филмиране
[редактиране | редактиране на кода]Когато Черемухин и съпругата му се завръщат в София, той се среща със своя познат Анжел Вагенщайн. Вагенщайн, който тогава е ръководител на сценарийната комисия към българската кинематография, веднага забелязва потенциала в представената му новела. От своя страна той запознава Михов с режисьора Петър Б. Василев (по-късно прославил се като режисьор на „Баш майсторът“). Василев и Черемухин се усамотяват в бившата царска резиденция „Ситняково“, тогава превърната в база на Съюза на писателите. За два месеца сценарият за филма е готов.[2]
Морските сцени са заснети в Созопол. Работата протича във весела приятелска атмосфера. Григор Вачков дава много идеи за част от забавните реплики. Останалата част на филма е заснета в Киноцентъра край Бояна. Там се е намирала и вилата на „големия шеф“ Парушев (Калоянчев).[2]
Актьорски състав
[редактиране | редактиране на кода]Във филма се снимат едни от най-популярните български актьори. Калоянчев, Панов и Парцалев са във вихъра си. Това е последният филм на Цвятко Николов. Той умира малко след като филмът е пуснат през 1970 година. В някои епизоди виждаме и съпругата на режисьора – актрисата Валентина Борисова. Играта на Григор Вачков, в ролята на капитан на рибарската гемия, също трябва да се отбележи. Единият от рибарите в корабчето около Вачков е брат на съпругата му в реалния живот.[3]
| Роля | Изпълнител |
|---|---|
| Парушев | Георги Калоянчев (народен артист) |
| Калчо Калчев | Димитър Панов (народен артист) |
| главният инженер Неделчев | Георги Парцалев |
| Петров, началник рибна база | Цвятко Николов (заслужил артист) |
| капитанът Герджиклийски | Григор Вачков |
| баба Стойна | Стоянка Мутафова (заслужила артистка) |
| редакторът | Никола Динев |
| телеграфистът диспечер | Георги Наумов |
| началник параходство Занков | Евстати Стратев |
| първи зам. | Найчо Петров |
| професор Бостанджийски | Радой Ралин |
| втори зам. | Георги Попов (заслужил артист) |
| комсомолската секретарка | Рената Киселичка |
| шофьор | Надя Топалова |
| младият научен работник | Любомир Киселички |
| секретарката на Калчо Калчев | Валентина Борисова |
| Кремена Трендафилова | |
| Катя Чукова (заслужила артистка) | |
| Богдана Вульпе | |
| Валентин Русецки | |
| Герасим Младенов | |
| Борислав Иванов | |
| Ламби Порязов | |
| Георги Георгиев – Гочето | |
| Н. Кръстев | |
| Ч. Казаски | |
| А. Рядков | |
| Г. Стоименов | |
| С. Михайлов | |
| Г. Киселички | |
| А. Спасов | |
| С. Павлов | |
| Б. Иванов | |
| Николай Дойчев |
Отзиви и разпространение
[редактиране | редактиране на кода]Регистрирани са 599 350 зрители в българските киносалони.[4] Имайки предвид, че поради цензурата филмът е показван в малки киносалони без предварителна реклама, „Кит“ привлича чувствително голяма зрителска аудитория.
След падането на тоталитарния режим през 1989/90 година филмът е излъчен по националната телевизия. Естествено, той привлича широк интерес и заема мястото си сред класическите произведения на българското киноизкуство. Впоследствие, в началото на XXI век, „Кит“ е издаден и на DVD.
Филмът е включен в книгата „50 златни български филма“ на журналиста Петко Ковачев.
Творчески и технически екип
[редактиране | редактиране на кода]| Сценарий | Черемухин |
| Режисьор | Петър Б. Василев |
| Оператор | Емил Вагенщайн |
| Музика | Атанас Бояджиев |
| Редактор | Любен Станев |
| Художник | Искра Личева |
| Архитект | Богоя Сапунджиев |
| Звук | Кузман Шопов |
| Текст на песента | Пламен Цонев |
| Монтаж | Анна Радичева |
| Втори режисьор | Михаил Лазаров |
| Камера | Цанчо Цанчев |
| Комбинирани снимки: | Оператор: Иван Манев Художник: Минчо Минчев |
| Костюми | Саня Стаменова |
| Грим | Аделина Михайлова |
| Асистент-режисьори | Иван Кирилов Дора Смедовска |
| Асистент-оператори | Христо Христакиев Христос Арванитидис |
| Осветление | Исмаил Алилов |
| Организатори | Радослав Божков Атанас Коларов |
| Директор на продукция | Сашо Величков |
| Българска кинематография Студия за игрални филми „София“ (Copyright © 1967 – 1969) |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ www.imdb.com // Посетен на 6 юли 2016 г.
- ↑ а б в г П. Ковачев, 50 Златни български филма, „Захари Стоянов“ 2008
- ↑ П. Ковачев, интервю с Г. Калоянчев
- ↑ Зрителска посещаемост, архив на оригинала от 2 юни 2008, https://web.archive.org/web/20080602125639/http://www.titra.net/news/zriteli.htm, посетен на 15 април 2010
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]
- „Кит“ в
Internet Movie Database - „Кит“ в сайта bgmovies.org
- „Кит“ в сайта на Българската национална филмотека
| |||||||||||||||||