Георги Парцалев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Парцалев
български актьор
Роден
Починал
31 октомври 1989 г. (64 г.)
Погребан Централни софийски гробища
Актьорска кариера
Активност 1954 – 1989

Уебсайт

Георги Иванов Парцалев е български театрален и филмов актьор. През кариерата си играе предимно комедийни роли.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Левски на 16 юни 1925 г. Завършва гимназията в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет.

Работил е в „Театъра на Трудовата повинност“ (1954), „Театъра на Строителните войски“ (1955) и от 1956 г. в Сатиричния театър, а през 1958 г. идва първата му роля в киното – в „Любимец 13“. Свързван с пътуващите в края на 1950-те и през 1960-те т.нар. „естрадно-сатирични“ концерти, постепенно се превръща в живата легенда на българската комедия с незабравимото си участие в „Привързаният балон“ (1967), „Кит“, „Петимата от Моби Дик“ (1970), „С деца на море“ (1972), „Сиромашко лято“ (1973), „Баща ми бояджията“ (1974), „Два диоптъра далекогледство“ (1976), „13-тата годеница на принца“ (1987). Голямата му професионална мечта да се превъплъти в образа на Дон Кихот така и не се сбъдва.

Член е на Съюза на българските филмови дейци (1974).

Не се е женил и няма деца.

През 1964 г. „народната власт“ сътворява процес срещу хомосексуалните интелектуалци на България. Парцалев е арестуван заедно с други представители на изкуството по това време. Делото е показно и участта на обвинените е смятана за решена. Две години по-късно, на 1 май 1968 г., хомосексуалните актове са официално декриминализирани.

Георги Парцалев умира на 64 години в София на 31 октомври 1989 г. от левкемия.[1][2]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Кариера в театъра[редактиране | редактиране на кода]

В Сатиричния театър[редактиране | редактиране на кода]

Кариера в телевизията[редактиране | редактиране на кода]

Кариера в киното[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
Златната ряпа палачът
1990 Под игото 9 България / Унгария Хаджи Ахил
1987 13-та годеница на принца Царят на Калемби
1986 Земляци-веселяци
1981 Неочаквана ваканция 4 полицаят Стамат
1981 Близката далечина (чете текста)
1980 Патиланско царство 20 Захари
1980 Концерт за флейта и момиче полицейският началник
1979 Роялът бай Личо Виделов
1978 Момчетата от „Златен лъв“ 4 слепият / детектив Херлок Шолмс
1977 Темната кория Ташо
1976 Два диоптъра далекогледство Димо Манчев
1975 Вечни времена Улаха
1974 Ламята Главният гадател
1974 Баща ми бояджията Костас
1974 Нако, Дако, Цако 3 Дако
1973 Сиромашко лято Методи Рашков
1972 С деца на море 2 нов. чичо Манчо
1971 – 1972 Матео Фалконе – („Mateo Falcone“) Полша сержант
1971 Тримата от запаса Иван Стайков, съботянина
1971 Няма нищо по-хубаво от лошото време 2 Фурман-син
1970 Петимата от Моби Дик Педро
1970 Кит главният инженер
1967 Привързаният балон Амед
1964 Невероятна история художникът
1958 Любимец №13 Гочо Полянски

Филм за него

  • „Черти от изкуството на един актьор“ (1980) (Георги Аврамов) – филм за Георги Парцалев

Памет[редактиране | редактиране на кода]

  • На името на Георги Парцалев е наречена улица в родния му град Левски.
  • Неговото име носи и читалището в родния му град.
  • В родния му град Левски е открита къща музей с негови вещи и икони, дарени от сестра му.
  • От 2005 г. през месец юни се провеждат театрални празници, носещи неговото име.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Илия Ангелов, „Тъжният клоун Георги Парцалев“. ИК „ДБ Мария“, 2002.
  • Севелина Гьорова, „Георги Парцалев. Сълзата на Дон Кихот“. София: Дамян Яков, 2005. ISBN 954-527-299-6
  • Иван Келиванов, „На лицето усмивка, на сърцето тъга“

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ангелов, И. (1999). Тъжният клоун. София: Илия Ангелов.
  2. Калчева, Валерия. Латинка Петрова: Парцалев изгасна от левкемия в съседна стая с патриарх Максим. // БЛИЦ, 23 януари 2012. Посетен на 09.09.2012. Той си отиде от левкемия, кръвоносните му съдове се чупеха. Говорила съм с професора, който го лекуваше. Той ми каза: „Лоти, няма никакъв СПИН, защо говорят глупости?!“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за