Георги Парцалев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Георги Парцалев
български актьор
Роден
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България
Актьорска кариера
Активност19541989

Уебсайт
Георги Парцалев в Общомедия

Георги Иванов Парцалев е български театрален и филмов актьор. През кариерата си играе предимно комедийни роли в театъра и киното.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Левски на 16 юни 1925 г. Завършва гимназията в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет.

Работил е в „Театъра на Трудовата повинност“ през 1954 г., „Театъра на Строителните войски“ през 1955 г. и от 1956 г. в Сатиричния театър, а през 1958 г. идва първата му роля в киното – в „Любимец 13“. Свързван с пътуващите в края на 1950-те и през 1960-те т.нар. „естрадно-сатирични“ концерти, постепенно се превръща в живата легенда на българската комедия с незабравимото си участие в „Привързаният балон“ (1967), „Кит“, „Петимата от Моби Дик“ (1970), „С деца на море“ (1972), „Сиромашко лято“ (1973), „Баща ми бояджията“ (1974), „Два диоптъра далекогледство“ (1976), „13-та годеница на принца“ (1987). Голямата му професионална мечта да се превъплъти в образа на Дон Кихот така и не се сбъдва.

Член е на Съюза на българските филмови дейци (1974).

Не се жени и няма деца. Парцалев е гей, обаче не го разкрива публично.[1]

През 1964 г. „народната власт“ сътворява процес срещу хомосексуалните интелектуалци на България. Парцалев е арестуван заедно с други представители на изкуството по това време. Делото е показно и участта на обвинените е смятана за решена. 4 години по-късно, на 1 май 1968 г., хомосексуалните актове са официално декриминализирани.

Георги Парцалев умира на 64 години в София на 31 октомври 1989 г. от левкемия.[2][3] Оставя след себе си своите майка и сестра.

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Театрални роли[редактиране | редактиране на кода]

В Сатиричния театър[редактиране | редактиране на кода]

Телевизионен театър[редактиране | редактиране на кода]

Хумористични миниатюри

  • „Лоенгрин“ (Курт Гьоц) – санитарния инспектор Бидерман

Филмография[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
1990 Златната ряпа (тв) палачът
1990 Под игото
(тв сериал)
9 България/Унгария Хаджи Ахил
1987 13-та годеница на принца Царят на Калемби
1986 Земляци-веселяци
1981 Неочаквана ваканция
(тв сериал)
4 полицаят Стамат
1981 Близката далечина (чете текста)
1980 Патиланско царство
(тв сериал)
20 Захари
1980 Концерт за флейта и момиче полицейският началник
1979 Роялът бай Личо Виделов
1978 Момчетата от „Златен лъв“
(тв сериал)
4 слепият/детектив Херлок Шолмс
1977 Темната кория
(тв)
Ташо
1976 Два диоптъра далекогледство Димо Манчев
1976 Ние, геолозите горският
1975 Вечни времена Улаха
1974 Ламята Главният гадател
1974 Баща ми бояджията
(тв)
обущарят Костас
1974 Нако, Дако, Цако
(тв сериал)
3 Дако
1974 Златната мълния
1973 Сиромашко лято Методи Рашков
1972 Дядото на Салваторе дядото на Салваторе
1972 С деца на море 2 нов. чичо Манчо
1971 – 1972 Матео Фалконе
(„Mateo Falcone“)
Полша сержант
1971 Тримата от запаса Иван Стайков, съботянина
1971 Няма нищо по-хубаво от лошото време Фурман-син
1970 Петимата от Моби Дик Педро
1970 Кит главният инженер
1968 Първи сняг Доне
1967 Привързаният балон Амед
1964 Невероятна история художникът
1958 Любимец №13 Гочо Полянски

Филми за Георги Парцалев:

  • „Черти от изкуството на един актьор“ (1978) (Георги Аврамов)
  • „В кадър: Досието на смеха“ (2020) (сц. Весела Смилец, реж. Олег Ковачев)

Памет[редактиране | редактиране на кода]

  • На името на Георги Парцалев е наречена улица в родния му град Левски и в София.
  • Неговото име носи и читалището в родния му град.
  • В родния му град Левски е открита къща музей с негови вещи и икони, дарени от сестра му.
  • От 2005 г. през месец юни се провеждат театрални празници, носещи неговото име.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Илия Ангелов, „Тъжният клоун Георги Парцалев“. ИК „ДБ Мария“, 2002.
  • Севелина Гьорова, „Георги Парцалев. Сълзата на Дон Кихот“. София: Дамян Яков, 2005. ISBN 954-527-299-6
  • Иван Келиванов, „На лицето усмивка, на сърцето тъга“

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тошев, Георги. Георги Парцалев - Хамлет от Левски. Книгомания, 2020. ISBN 9786191952588.
  2. Ангелов, И. (1999). Тъжният клоун. София: Илия Ангелов.
  3. Калчева, Валерия. Латинка Петрова: Парцалев изгасна от левкемия в съседна стая с патриарх Максим // БЛИЦ, 23 януари 2012. Посетен на 09.09.2012. Той си отиде от левкемия, кръвоносните му съдове се чупеха. Говорила съм с професора, който го лекуваше. Той ми каза: „Лоти, няма никакъв СПИН, защо говорят глупости?!“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за