Георги Парцалев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Парцалев
български актьор
Роден: 16 юни 1925 г.
Левски, България
Починал: 31 октомври 1989 г.  (на 64 години)
София, България

Георги Иванов Парцалев е български театрален и киноактьор. Обикновено играе комедийни роли.

Живот[редактиране | edit source]

Роден е в Левски през 1925 година. Завършва гимназията в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет.

През 1956 г. започва работа в Сатиричния театър, а през 1958 г. идва първата му роля в киното — в „Любимец 13“. Свързван с пътуващите в края на 1950-те и през 1960-те т.нар. „естрадно-сатирични” концерти, постепенно се превръща в живата легенда на българската комедия с незабравимото си участие в „Привързаният балон” (1967), „Кит”, „Петимата от Моби Дик” (1970), „С деца на море” (1972), „Сиромашко лято” (1973), „Баща ми бояджията” (1974), „Два диоптра далекогледство” (1976), „13-тата годеница на принца” (1987). Голямата му професионална мечта да се превъплъти в образа на Дон Кихот, така и не се сбъдва.

Не се е женил и няма деца.

Умира на 64 години в София през 1989 г от левкемия.[1][2]

Роли[редактиране | edit source]

В Сатиричния театър[редактиране | edit source]

В киното[редактиране | edit source]

В телевизията[редактиране | edit source]

Други[редактиране | edit source]

  • На името на Георги Парцалев е кръстена улица в родния му град Левски.
  • Неговото име носи и читалището в родния му град.
  • В родният му град Левски е открита къща-музей с негови вещи и икони дарени от сестра му.
  • От 2005 г. се провеждат театрални празници през месец юни, носещи неговото име.

Литература[редактиране | edit source]

  • Илия Ангелов, „Тъжният клоун Георги Парцалев“. ИК "ДБ Мария", 2002.
  • Севелина Гьорова, „Георги Парцалев. Сълзата на Дон Кихот“. София: Дамян Яков, 2005. ISBN 954-527-299-6
  • Иван Келиванов, „На лицето усмивка, на сърцето тъга“

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Ангелов, И. (1999). Тъжният клоун. София: Илия Ангелов.
  2. Калчева, Валерия. Латинка Петрова: Парцалев изгасна от левкемия в съседна стая с патриарх Максим. // БЛИЦ, 23.01.2012. Посетен на 09.09.2012. Той си отиде от левкемия, кръвоносните му съдове се чупеха. Говорила съм с професора, който го лекуваше. Той ми каза: „Лоти, няма никакъв СПИН, защо говорят глупости?!“