Георги Парцалев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Парцалев
български актьор
Роден
Починал
Активни години 1954 – 1989
Страница в IMDb

Георги Иванов Парцалев е български театрален и филмов актьор. През кариерата си играе предимно комедийни роли.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Левски на 16 юни 1925 г. Завършва гимназията в Плевен, след което учи медицина в Софийския университет.

Работил е в „Театъра на Трудовата повинност“ (1954), „Театъра на Строителните войски“ (1955) и от 1956 г. в Сатиричния театър, а през 1958 г. идва първата му роля в киното – в „Любимец 13“. Свързван с пътуващите в края на 1950-те и през 1960-те т.нар. „естрадно-сатирични“ концерти, постепенно се превръща в живата легенда на българската комедия с незабравимото си участие в „Привързаният балон“ (1967), „Кит“, „Петимата от Моби Дик“ (1970), „С деца на море“ (1972), „Сиромашко лято“ (1973), „Баща ми бояджията“ (1974), „Два диоптра далекогледство“ (1976), „13-тата годеница на принца“ (1987). Голямата му професионална мечта да се превъплъти в образа на Дон Кихот така и не се сбъдва.

Член е на Съюза на българските филмови дейци (1974).

Не се е женил и няма деца.

През 1964 г. „народната власт“ сътворява процес срещу хомосексуалисти интелектуалци на България. Парцалев е арестуван заедно с други представители на изкуството по това време. Делото е показно и участта на обвинените е смятана за решена. Две години по-късно, на 1 май 1968 г., хомосексуалните актове са официално са декриминализирани.

Георги Парцалев умира на 64 години в София на 31 октомври 1989 г. от левкемия.[1][2]

Награди и отличия[редактиране | редактиране на кода]

Кариера в театъра[редактиране | редактиране на кода]

В Сатиричния театър[редактиране | редактиране на кода]

Кариера в телевизията[редактиране | редактиране на кода]

Кариера в киното[редактиране | редактиране на кода]

Година Филми и Сериали Серии Копродукции Роля
Златната ряпа палачът
1990 Под игото 9 България / Унгария Хаджи Ахил
1987 13-та годеница на принца Царят на Калемби
1981 Неочаквана ваканция 4
1981 Близката далечина (чете текста)
1980 Патиланско царство 20 Захари
1980 Концерт за флейта и момиче полицейският началник
1979 Роялът бай Личо Виделов
1978 Момчетата от „Златен лъв“ 5
1977 Темната кория Ташо
1976 Два диоптъра далекогледство Димо Манчев
1976 Нако, Дако и Цако - коминочистачи Нако
1975 Вечни времена Улаха
1974 Ламята Главният гадател
1974 Баща ми бояджията Костас
1974 Нако, Дако и Цако - моряци Нако
1973 Сиромашко лято Методи Рашков
1973 Нако, Дако и Цако - шофьори Нако
1972 С деца на море 2 нов. чичо Манчо
1971 – 1972 Матео Фалконе – („Mateo Falcone“) Полша сержант
1971 Тримата от запаса Иван Стайков, съботянина
1971 Няма нищо по-хубаво от лошото време 2 Фурман-син
1970 Петимата от Моби Дик Педро
1970 Кит главният инженер
1967 Привързаният балон Амед
1964 Невероятна история художникът
1958 Любимец №13 Гочо Полянски

Памет[редактиране | редактиране на кода]

  • На името на Георги Парцалев е кръстена улица в родния му град Левски.
  • Неговото име носи и читалището в родния му град.
  • В родния му град Левски е открита къща-музей с негови вещи и икони, дарени от сестра му.
  • От 2005 г. през месец юни се провеждат театрални празници, носещи неговото име.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Илия Ангелов, „Тъжният клоун Георги Парцалев“. ИК „ДБ Мария“, 2002.
  • Севелина Гьорова, „Георги Парцалев. Сълзата на Дон Кихот“. София: Дамян Яков, 2005. ISBN 954-527-299-6
  • Иван Келиванов, „На лицето усмивка, на сърцето тъга“

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ангелов, И. (1999). Тъжният клоун. София: Илия Ангелов.
  2. Калчева, Валерия. Латинка Петрова: Парцалев изгасна от левкемия в съседна стая с патриарх Максим. // БЛИЦ, 23.01.2012. Посетен на 09.09.2012. Той си отиде от левкемия, кръвоносните му съдове се чупеха. Говорила съм с професора, който го лекуваше. Той ми каза: „Лоти, няма никакъв СПИН, защо говорят глупости?!“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за