Любен Станев
| Любен Станев | |
| български лекар и писател | |
| Роден | Любен Николов Станев
4 декември 1924 г.
|
|---|---|
| Починал | 18 декември 2009 г.
София, България |
| Учил в | Пловдивски университет |
| Литература | |
| Жанрове | разказ, роман, мемоари |
| Награди | „Димитър Димов“ (1997) |
| Уебсайт | |
Биография
[редактиране | редактиране на кода]През 1949 година завършва Медицинския факултет към Пловдивския държавен университет „Паисий Хилендарски“, а след това работи като военен лекар. Става един от създателите и председател на Съюза на писателите-лекари в България и вицепрезидент на Международния съюз на писателите лекари, член на ЮНЕСКО. През 1953 година постъпва в Студия за игрални филми Бояна, където работи като редактор, и главен редактор и сценарист във Втори творчески колектив „Младост“.[1]
Член е на Съюза на българските писатели.[2]
Награди и отличия
[редактиране | редактиране на кода]През 1966 година става носител на наградата „Златна роза“ на фестивала във Варна за филмите „Цар и генерал“ и „Наковалня или чук“. Носител е на орден „Кирил и Методий“ I степен през 1974 година и II степен през 1978 година, както и на орден „Народна република България“ II степен (1984). През същата година е удостоен и с Димитровска награда. През 1997 година става първият лауреат на националната награда за литература „Димитър Димов“, учредена от Клуба на лекарите-писатели и вестник „Форум медикус“.[1]
Любен Станев е автор на повече от 30 книги с разкази, повести и романи и е сценарист на около 15 игрални филма.[1]
Кратка библиография
[редактиране | редактиране на кода]- Романи
- „Заледеният мост“ (1972)
- „Софийска история“ (1975)
- „Време за сделки“ (1989)
- „Необяснимо привличане“ (1994)
- „Вината“ (1978)
- „Началото на здрача“ (1996)
- „Недей ми казва сбогом“ (1978)
- Разкази и новели
- „Бридж през ноември“ (2005)
- „Мъже в командировка“ (2001)
- „Студена къща“ – сборник разкази[3] (1957)
- Мемоари, документалистика
- „Докато се раждаха филмите“ (2003)
- „Старите квартири“ (2002)
- „Един живот не стига: Разговори, спомени, портрети“ (2000)
Филмография
[редактиране | редактиране на кода]- Като сценарист
- Жребият (1993) – съсценарист Иванка Гръбчева
- Софийска история (1990)
- Човек на паважа (1987)
- Тази хубава зряла възраст (1985)
- Предупреждението (1982)
- Вината (1976)
- Изкуствената патица (1974)
- Наковалня или чук (1972)
- Мъже в командировка (1969)
- Цар и генерал (1966)
- Малката (1959)
- Като актьор
Телевизионен театър
[редактиране | редактиране на кода]- „Късно море“ (1974) – реж. Младен Киселов
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 3 „Почина писателят Любен Станев“, Darik News, 18 ноември 2009 г.
- ↑ Членове на СБП. Официален сайт на СБП. Посетен на 23 юли 2026 г.
- ↑ „Живков харесал „Цар и генерал“, в-к „Стандарт“, 8 август 2003 г.
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- Любен Станев в
Internet Movie Database - От и за Любен Станев в Своден каталог НАБИС - национален каталог на академичните библиотеки в България
|
