Езерово (област Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Езерово (Област Пловдив))
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Езерово.

Езерово
Общи данни
Население 748 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 26,318 km²
Надм. височина 167 m
Пощ. код 4288
Тел. код 03168
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 27139
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Първомай
Ангел Папазов
(СДП)
Кметство
   - кмет
Езерово
Ангел Хаджиев
(ГЕРБ)

Езерово е село в Южна България, област Пловдив, община Първомай.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Езерово е разположено в подножието на върховете Аида и Драгойна на Родопа планина, на брега на река Каялийка, която е географската граница между Западните и Източните Родопи, вливаща се в р. Марица.

Намира се в съседство със селата Бодрово (на разстояние 2 км източно), Воден (на 6 км южно) и Бяла река (на 6 км северозападно). Най-близко намиращият се град е общинският център Първомай – на 13 км северозападно, а най-близко разположеният областен град е Хасково – на 28 км източно. Недалеч от селото са Хасковските минерални бани.

Теренът на селското землище е хълмист, изпълнен с гори, дерета, скрити малки равнини, дъбрави, много мери и ливади. Климатът на селото е умерено-континентален, с много чести летни засушавания. Валежите са в рамките на 650 l/m2 и са неравномерно разпределени през годината. Най-честите ветрове са западните, наречени „Поряза“, а южните, наречени „белите ветрове“, често идват от югоизток и донасят много дъжд.

Срещнат се някои от най-редките за България животински и растителни видове. Географското положение в миналото е неговият стопански разцвет: близостта с планината и нейните пасища е определяла развитието на овцевъдството, а обширните земеделски земи от север и запад са благоприятствали развитието на земеделието.

История[редактиране | редактиране на кода]

Легенда гласи, че селото датира от древно тракийско време. Старо известно име от времето на Османското владичество е Йеди дурали махала (означаващо „Седем малки махали“) – тогава селото е било разположено на територията на днешния язовир Езерово. След промяната на географското му разположение името му е било заменено с Дипцис гьол (означаващо „Езеро без дъно“).

Местна археологическа находка: златен пръстен с надпис на тракийски език

Златен пръстен с надпис на тракийски език е намерен през 1912 година при разкопки на надгробна могила в местността Пърженака.[1] Пръстенът е с тегло 31,3 грама, а повърхостта, върху която са гравирани буквите, има елипсовидна форма с размери 1,7 x 2 см. Датировката на намерените в тракийската могила обекти е V век пр.н.е. Съдейки по характера на артефактите, изследователите заключават, че пръстенът е направен специално за тридневния тракийски погребален ритуал, който гърците наричат протезис. Според някои историци пръстенът съдържа 18 думи на стар Български език.[2] Освен тази забележителна находка са открити и редица други древни артефакти: златна диадема, малка златна лъжичка, бронзово огледало и др.

През 1965 г. Д. Ковачев, Д. Батуров и Д. Калдиев откриват запазен скелет на праисторическия бозайник дейнотериум, който е изложен в ректората на СУ „Св. Кл. Охридски“ на последния етаж, а копието му е в Палеонтологичния музей в Асеновград.[3] Преди много години Езерово е било голямо езеро. Оттам произлиза името на селото.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Християнство и ислям.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В центъра на селото главна архитектурна забележителност е църквата „Св. Никола“, сред най-старите църкви в района. Построена е през 1851 г. с разрешението на султана, поправена е през 1890 г. Представлява трикорабна постройка без купол и камбанария. В по-късни времена е направена камбанария, отстояща на 30 м от храма. Предполага се, че иконите са дело на видния зограф Никола Одринчанин. Ремонтирана е с дарения, сега е с красив купол. Храмът основно е ремонтиран през 2010 г.

Сред основните забележителности на селото е къщата-музей на известната българска поетеса Ваня Петкова, която прекарва последните 9 години от живота си там. Именно в Езерово са написани последните литературни шедьоври на талантливата и уникална поетеса. Нейната къща музей е в самото начало на селото с паметна плоча, дарена от община Първомай. За къщата-музей се грижи дъщеря ѝ известната преводачка и журналистка Оля Ал-Ахмед, която има голям принос към културния живот на селото и в региона.

На около половин километър след началото на селото има паметник с имена на загинали за България хора, някои от които са от Езерово.

На около 3 km от селото се намира минерален извор, наречен Чучура, на който е изградена чешма, открита на 16 юни 1868 г., според надписа на нея. В подножието му се има малък естествен вир, който е чудесно място за риболов. Под земята понякога се намират стари кости на малки риби. Има язовир „Езерово“.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Празник на родния край (събор) – провежда се на Петровден.

Източници[редактиране | редактиране на кода]