Езерово (област Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Езерово (Област Пловдив))
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Езерово.

Езерово
Общи данни
Население 748 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 26,318 km²
Надм. височина 200 m
Пощ. код 4288
Тел. код 03168
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 27139
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Първомай
Ангел Папазов
(СДП)
Кметство
   - кмет
Езерово
Ангел Хаджиев
(ГЕРБ)

Езерово е село в Южна България, област Пловдив, община Първомай.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Езерово е разположено в подножието на върховете Аида и Драгойна на Родопа планина, на брега на река Каялийка, която е географската граница между Западните и Източните Родопи, вливаща се в р. Марица.

Намира се в съседство със селата Бодрово (на разстояние 2 км източно), Воден (на 6 км южно) и Бяла река (на 6 км северозападно). Най-близко намиращият се град е общинският център Първомай – на 13 км северозападно, а най-близко разположеният областен град е Хасково – на 28 км източно. Недалеч от селото са Хасковските минерални бани.

Теренът на селското землище е хълмист, изпълнен с гори, дерета, скрити малки равнини, дъбрави, много мери и ливади. Климатът на селото е умерено-континентален, с много чести летни засушавания. Валежите са в рамките на 650 l/m2 и са неравномерно разпределени през годината. Най-честите ветрове са западните, наречени „Поряза“, а южните, наречени „белите ветрове“, често идват от югоизток и донасят много дъжд.

Срещнат се някои от най-редките за България животински и растителни видове. Географското положение в миналото е неговия стопански разцвет: близостта с планината и нейните пасища е определяла развитието на овцевъдството, а обширните земеделски земи от север и запад са благоприятствали развитието на земеделието.

История[редактиране | редактиране на кода]

Легенда гласи, че селото датира от древно тракийско време. Старо известно име от времето на Османското владичество е Йеди дурали махала (означаващо „Седем малки махали“) – тогава селото е било разположено на територията на днешния язовир Езерово. След промяната на географското му разположение името му е било заменено с Дипцис гьол (означаващо „Езеро без дъно“).

Златен пръстен с надпис на тракийски език е намерен през 1912 година при разкопки на надгробна могила в местността Пърженака. Освен тази забележителна находка са открити и редица други древни артефакти: златна диадема, малка златна лъжичка, бронзово огледало и др. Пръстенът е с тегло 31,3 грама, а повърхостта, върху която са гравирани буквите, има елипсовидна форма с размери 1,7 x 2 см. Датировката на намерените в тракийската могила обекти е V век пр.н.е. Съдейки по характера на артефактите, изследователите заключават, че пръстенът е направен специално за тридневния тракийски погребален ритуал, който гърците наричат протезис.

През 1965 г. Д. Ковачев, Д. Батуров и Д. Калдиев откриват запазен скелет на праисторическия бозайник дейнотериум, който е изложен в ректората на СУ „Св. Кл. Охридски“ на последния етаж, а копието му е в Палеонтологичния музей в Асеновград. Преди много години Езерово е било голямо езеро. Оттам произлиза името на селото.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Християнство и ислям.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

В центъра на селото главна архитектурна забележителност е църквата "Св. Никола", сред най-старите църкви в района. Построена е през 1851 г. с разрешението на султана, поправена е през 1890 г. Представлява трикорабна постройка без купол и камбанария. В по-късни времена е направена камбанария, отстояща на 30 м. от храма. Предполага се, че иконите са дело на видния зограф Никола Одринчанин. Ремонтирана е с дарения, сега е с красив купол. Храмът основно е ремонтиран през 2010 г.

Сред основните забележителности на селото е къщата-музей на известната българска поетеса Ваня Петкова, която прекарва последните 9 години от живота си там. Именно в Езерово са написани последните литературни шедьоври на талантливата и уникална поетеса. Нейната къща-музей е в самото начало на селото с паметна плоча, дарена от община Първомай. За къщата-музей се грижи дъщеря ѝ известната преводачка и журналистка Оля Ал-Ахмед, която има голям принос към културния живот на селото и в региона.

На около половин километър след началото на селото има паметник с имена на загинали за България хора, някои от които са от Езерово.

На около 3 km от селото се намира минерален извор, наречен Чучура, на който е изградена чешма, открита на 16 юни 1868 г., според надписа на нея. В подножието му се има малък естествен вир, който е чудесно място за риболов. Под земята понякога се намират стари кости на малки риби. Има язовир „Езерово“.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Празник на родния край (събор) – провежда се на Петровден.