Крушево (област Пловдив)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други населени места с името Крушево.

Крушево
Общи данни
Население 885 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 15,088 km²
Надм. височина 127 m
Пощ. код 4291
Тел. код 031627
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 40155
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Първомай
Николай Митков
(БСП)
Кметство
   - кмет
Крушево
Радка Петкова
(ЗСАС, СДС, ВМРО-НИЕ)

Крушево е село в Южна България. То се намира в община Първомай, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Крушево се намира на 7 км североизточно от Първомай, на двата бряга на река Омуровска, при вливането ѝ в река Марица.На север се издигат последните хълмове на Чирпанските възвишения, а на юг кротко тече река Марица. От запад, недалеч е село Градина, а на изток на около седем-осем км се намира малкото селце Добри дол.

История[редактиране | редактиране на кода]

От досегашните изследвания за този край името на селото е открито в два документа-от 1605 – 1607 г. е наречено Халъдлар и Халъдлу. Тогава Хеброс, днешна Марица е плавателен търговски център, а по левият му бряг е минавал утъпкан коларски път, който от турците е наречен Улуйол. Той е вървял по оцедливата и песъклива част на полето. Този коларски, утъпкан път е свързвал по-важните селища и укрепени пунктове по бреговете на Марица. Днешното Крушево е възникнало върху основите на едно от тия стари населени места. Първият българин, дошъл да се засели в Халътово бил Васил Ташев от Буково. Това станало през 1883 г. След това започнало масово заселване от Родопската яка, Средна гора, та чак и от Беломорска Тракия. До1886 г.всички турци напуснали селото. Останали само няколко колиби с турски цигани. Първият кмет на селото е Костадин Тянев. През неговото кметуване, селото от Халътово става Крушево. Някогашните крушаци около селото и по къра още стояли, затова и българите сметнали, че селото си върви с името.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Cелото е около 1000 човека-800 православни християни,160 турски цигани и 30 мюсюлмани.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство, с първата избрана жена за кмет на селото-госпожа Радка Велева Петкова,
  • Народно читалище „Максим Горки-1929“,
  • ЦДГ"Пролет",
  • Паметник на загиналите воини в руско-турската война.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Открити са множество древни гробници на траки, живели по тези места на изток от селото.

След сондаж за уран на около 1850 метра е открита вода с 45 градуса по Целзий, лекуваща доста болести.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Събора на селото е на Петковден, понеже църквата в селото е „Света Петка“. Благодарение на кметицата на селото се възвърна този обичай – да се празнува съборът, нещо позабравено от нейните предшественици. Църквата е зографисана от Николай Ростовцев[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. В. Труд №17 от 24.04.2003, с. 37.