Виница (област Пловдив)

Вижте пояснителната страница за други значения на Виница.

---

Виница
Виница 42.135268, 25.13627 Виница
Общи данни
Население	748 души (31 декември 2025 г.) 50,7 души/km²
Землище	14,763 km²
Надм. височина	132 m
Пощ. код	4284
Тел. код	031603
МПС код	РВ
ЕКАТТЕ	11123
Администрация
Държава	България
Област	Пловдив
Община    – кмет	Първомай Николай Митков (БСП – ОЛ, Левицата!, БВ, ИТН; 2019)
Кметство    – кмет	Георги Русев

Вѝница е село в Южна България, община Първомай, област Пловдив. Старото име на селото е Бадарлии.

География

Виница се намира на 9 km северозападно от град Първомай. Разположено е в Горнотракийската низина, край течащата на около километър североизточно от него река Марица.

Надморската височина в центъра на селото е около 132 m. Климатът е преходносредиземноморски. Почвите са ерозирани излужени канелени горски.

Общински път води от Виница на югоизток до град Първомай, а на юг – до връзка с републикански път I-8.

В южния край на селото има железопътна спирка на минаващата там железопътна линия Калотина – Свиленград.

Землището на село Виница граничи със землищата на: село Милево на запад и северозапад; село Мирово на север; село Градина на североизток; град Първомай на изток; село Татарево на юг.

Население

Етническият състав на населението на село Виница по численост и дял на етническите групи според преброяването през 2011 г. е:

Етнически групи	Численост	Дял (в %)
Общо	761	100
Българи	440	57,82
Турци	0	0
Цигани	100	13,14
Други	0	0
Не се самоопределят	8	1,05
Не отговорили	213	27,99

Числеността на населението на село Виница по данните от преброяванията от 1934 г. насам се променя както следва:

Година на преброяване Численост 1934 1193 1946 1373 1956 1302 1965 1244 1975 1085 1985 1005 1992 1103 2001 1091 2011 761 2021 757

История

След Руско-турската война 1877 – 1878 г. по Берлинския договор 1878 г. селото – тогава с име Бадарлии, остава в Източна Румелия; присъединено е към България след Съединението 1885 г. Село Бадарлии е преименувано на Виница през 1906 г. При преброяването на населението на Княжество България на 31 декември 1900 г. селото фигурира с името Бадарлии в община Бадарлии, околия Борисовград (Първомай), окръг Хасково и има население 711 души.

Църквата „Свети Георги“ в село Виница е открита през 1871 г.

Началното училище „Васил Априлов“ в село Виница е създадено през 1911 г. Обучава само децата от селото.

Кредитна кооперация „Правда“ в село Виница е създадена през 1939 г. с предмет на дейност кредитиране, изкупуване на земеделски произведения и търговия с потребителни стоки. След промени в организацията и името ѝ, през март 1957 г. като „Потребителна кооперация“ тя е закрита.

Трудово кооперативно земеделско стопанство (ТКЗС) „Александър Стамболийски“ в село Виница е образувано през септември 1948 г. След редица промени на организацията и наименованието през следващите години, съгласно Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (Държавен вестник, брой 28 от 05.04.1992 г.), през 1992 г., под формата на Колективно земеделско стопанство, то е обявено в ликвидация. Назначен е ликвидационен съвет, чиято дейност е прекратена през май 1995 г. и стопанството е заличено в регистъра на окръжния съд.

При избухването на Балканската война в 1912 г. един човек от Виница е доброволец в Македоно-одринското опълчение.

Религии

Във Виница се изповядва православно християнство.

Обществени институции

Село Виница към 2026 г. е център на кметство Виница.

В село Виница към 2026 г. има:

• действащо читалище „Георги С. Раковски - 1928 г. - с. Виница“;
• действащо общинско основно училище „Васил Априлов“;
• православна църква „Св. Георги“;
• пощенска станция.

Културни и природни забележителности

В землището на Виница се намират защитените местности:

• „Находище на блатно кокиче“;
• островът „Поповата Ада“. Островът е най-големият по поречието на река Марица на българска територия. Целта на обявяването му за защитена местност е съхраняване на вътрешните лонгозни гори и местообитанията на защитени видове, като гребенестия тритон, обикновената и каспийската блатни костенурки, малкия корморан, нощната чапла, малкия воден бик, черната каня, черния кълвач, видрата.

Други

Според разкази на стари хора, името на селото е дадено от работниците, поставящи релсите за железопътната линия. Когато железният път минавал покрай селото, хората от дотогавашното Бадарли отивали с кани, пълни с вино, и черпели от благодарност всички работници с питието.

През периода на комунизма изключително се е развивало лозарството и винарството, които по-късно са заменени от други земеделски дейности. Днес, обаче, частен инициатор отново развива лозарство и е създал своя винарска изба, чиято най-добра марка вино носи името на селото.

Интересен факт е наличието на обредно място със собствена сграда - „тикия“, която във времето е използвана и от християни, и от мюсюлмани, но какво е предназначението на самия храм не е много ясно, тъй като населението към днешни дни е само от християни.

В последно време се увеличава ромското население.

Бележки

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.