Дълбок извор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Дълбок извор
Общи данни
Население 1 411 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 45,615 km²
Надм. височина 191 m
Пощ. код 4280
Тел. код 03164
МПС код РВ
ЕКАТТЕ 24493
Администрация
Държава България
Област Пловдив
Община
   - кмет
Първомай
Ангел Папазов
(СДП)
Кметство
   - кмет
Дълбок извор
Костадин Кротнев
(БСП)
Дълбок извор в Общомедия

Дълбок извор (до 1906 г. Коз бунар) е село в Южна България. То се намира в община Първомай, област Пловдив.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Дълбок извор е разположено в Горнотракийската низина – в най-източната част на Пловдивското поле, в полите на Родопите. Намира се на 34 km югоизточно от Пловдив, на 23 km от Асеновград и на 12 km от Първомай. Край селото преминавали древният път Via Militaris и пътищата от Родопските проходи. Релефът в околностите на селото е предимно равнинен, леко хълмист в южните части. През Дълбок извор тече река Тополница, която извира от Родопите и близо до селото се влива в река Мечка. Климатът е умереноконтинентален, с леки средиземноморски влияния.

Климатичните особености и релефът благоприятстват развитието на земеделието: отглеждат се предимно зеленчуци и зърнени култури.

Центърът на Дълбок извор

История[редактиране | редактиране на кода]

Село Дълбок извор е заселено от стари български родове през 13 век по времето на цар Иван Асен II. Най-старото му известно име е Козмош. През Средновековието името му се променя на Коз бунар – паланка.

На 21 декември 1906 г. получава сегашното си име – Дълбок извор.

Първият селски часовник е монтиран на църквата в селото през 1914 г.

Църквата на Дълбок извор

Във войните за национално обединение (1912 – 1918) вземат участие над 600 млади мъже от Дълбок извор. 147 от тях загинали по бойните полета в редиците на 10 пехотен Родопски полк.

На 26 март 2013 г. се навършват 100 години от падането на гр. Одрин. В атаката за превземането на крепостта загинали петима мъже от Дълбок извор: Иван Бозов, Иван Станчев, Иван Касаколев, Илия Червенаков и Руси Бойчев. Гробовете им край Одрин отдавна са изоставени и забравени. [1]

На 17 април 2013 г. се навършват 100 години от рождението на д-р Сребра Родопска – Ташева, създател на българската БЦЖ ваксина против туберкулоза. („Корени и крила“)

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Всяка сряда в центъра на селото се прави пазар, на който идват търговци и предлагат своята стока.

На 23 май 2010 г. в Дълбок извор е открит Музей на тракийската народна музика.

Всяка година на празника на селото – Спасовден, в Дълбок извор се провеждат събори и творчески срещи – надсвирвания на оркестрите за народна музика от Тракия и други райони на страната.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

  • Кара Димо Гитанлъ (1620-1700 прибл.)
  • Кап. Георги Сл. Кротнев (1894 – 1925)
  • Добри Я. Ковачев (1896 – 1963)
  • Славчо В. Тимарев (1900 – 1941)
  • Атанас П. Попов (1909 – 1971)
  • Академик д-р Ташо А. Ташев (1909 – 1997)
  • Професор арх. Петър А. Ташев (1915 – 1995)
  • Полк. Тодор Дим. Ванков (1919 – 1987) – к-р на Гранични войски

Други[редактиране | редактиране на кода]

Селото е добре уредено със собствена здравна служба, аптека, детска градина, читалище, училище, поща. Има изградена канализационна система. Преди години е съществувало и лятно кино, което е разрушено. Провеждали са се събори, на които са идвали всички известни тракийски народни оркестри и са правили големи надсвирвания.

Училището на Дълбок извор

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

В Дълбок извор има местни фирми за производство на млечни продукти.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Йордан Донев, „Корени и крила“, 266 стр.
  • Гитанов, Я. „Дълбок извор“

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]