Енчо Мутафов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Енчо Мутафов
Роден 9 март 1943 г.
Починал 18 юни 2009 г. (66 г.)
Националност Флаг на България България
Жанр есе
Енчо Мутафов в Общомедия

Проф. д.ф.н. Енчо Пенев Мутафов е български учен, литературен и художествен критик и теоретик, културолог, есеист и публицист. Автор е на книги с монографични литературоведски и изкуствоведски изследвания, студии, статии, очерци.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 9 март 1943 г. в с. Деветак, Бургаско. Завършва гимназия в Сливен през 1961 г. и славянска филология в Софийския университет през 1968 г. Работи като редактор във в. „Литературен фронт“ (1968-1969), референт в Съюза на българските писатели (1969-1970), литературен специалист в Агенцията за защита на авторското право (1972-1973), редактор в сп. „Обзор“ (1976-1990), главен редактор на в. „Демокрация“ (1992-1993).

Мутафов има от първата си съпруга две близначки. След развода се жени повторно; късно след това пак се развежда, но с втората съпруга продължават да живеят заедно до смъртта му.

Умира на 18 юни 2009 г. в с. Крайни дол, Дупнишко, където пребивава през последните си години.

Академичен път[редактиране | редактиране на кода]

Енчо Мутафов преподава историческа поетика на българската литература във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (1987-1988) и теория на литературата в ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград (от 1989). Той е доктор на филологическите науки (от 1996), професор (от 1998). Основните му интереси са насочени към изучаване на съвременната българска литература, европейската цивилизация и българската мяра в културата.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Entcho Mutafov-Izostaveni ot bogovete-2003.jpg
  • „Време и художествено единство“ (1978)
  • „Подвижният човек“ (1978)
  • „Съпоставки в изкуството“ (1980)
  • „Промяна в сетивата“ (1983)
  • „Йордан Радичков“ (1986; в съавторство с Димитър Стайков)
  • „Художници“ (1988)
  • „Цвете върху иконостаса. Втори буквар за изкуство и история“ (1990)
  • „Милост за нас. Статии върху културата“ (1991)
  • „Когато се разпадаха основите. Политическа публицистика“ (1992)
  • „Оцеляването“ (1993)
  • „Пиянството на половин народ“ (1993)
  • „Двуизмерният човек. Бунтът в европейската култура“ (1994)
  • „Светът, който обитаваме: Своевременни размишления“. Есеистика (1994)
  • „Бъди невероятен. Книга за Радичков“ (1998)
  • „Последна свобода: Въпроси на цивилизацията, изкуството и таланта. Есета писани между 1983-1997 г.“ (1998)
  • „Захари Стоянов и българската култура“ (2001)
  • „Изоставени от боговете: Европийската цивилизация – опит за теория. Кн. 1“ (2003)
  • „Биньо Иванов, представен от Енчо Мутафов. Стихове. Избрано“ (2004, 2008)
  • „Как разказваме“ (2005)
  • „Земя без народ: Размишления за прехода на българите“ (2006)

Енчо Мутафов е автор на „Христоматия по литературознание“ (1998) и на многотомната поредица „Българската мяра в литературата“ (Идея и обща редакция).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • „Словесност и литература“. Юбилеен сборник в чест на 60-годишнината на проф. дфн Енчо Мутафов. Съст. Цветан Ракьовски. Благоевград: УИ „Неофит Рилски“, 2003.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Статии
За него