Анджела Дейвис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Анджела Дейвис
Angela Davis
американски политически активист, борец за граждански права
Дейвис, 2010 г.
Дейвис, 2010 г.

Родена

Образование Калифорнийски университет, Сан Диего
Хумболтов университет на Берлин
Политика
Партия Комунистическа партия на САЩ (1969 – 1991)

Уебсайт
Анджела Дейвис в Общомедия

Анджела Дейвис (на английски: Angela Davis) е американка, борец за граждански права, правозащитник, феминистка, политически активист, марксист, бивш член на комунистическата партия на САЩ, социолог и писател. От 1969 г. до пенсионирането си през 2008 г. е професор в Калифорнийския университет Санта Круз. Името на Анджела Дейвис става популярно през 1970-те като символ на движението за права на затворниците и с процеса срещу нея.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Анджела Дейвис на първата си лекция по философия в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, октомври 1969 г.

Занимавайки се с обществена дейност в затвора Сан Куентин, тя среща Джордж Джаксън, активист на партията Черните пантери и затворник от 1960 г., един от т.нар. братя Соледад, обвинени за убийство на затворнически надзирател. Дейвис обявява Джаксън за свой съпруг, макар двамата да не са сключили брак. На 7 август 1970 17-годишният брат на Джордж – Джонатан Джаксън – извършва въоръжен опит да освободи трима чернокожи обвиняеми, доведени в съдебната зала на окръг Марин (Marin County) в Сан Рафаел с цел да вземе заложници, които да размени за брат си. [1] Джонатан внася в залата оръжие и под неговото дуло освобождава затворниците. Четиримата вземат за заложници съдията Хейли, заместник-прокурора Гари Томас и три съдебни заседателки.[2] Групата успява да напусне съда, но следва престрелка с полицията и Джонатан Джексън, двама от затворниците и съдията са убити. При последвалото разследване става ясно, че оръжието е било закупено от Анджела Дейвис и е издадена заповед за арестуването ѝ. Тя се укрива известно време, но в крайна сметка е заловена от ФБР.

Валентина Терешкова и Анджела Дейвис в Москва, 1972 г.

Процесът срещу нея през 1971 г. е широко отразяван. Още на първото съдебно заседание тя обявява, че не се признава за виновна. Хиляди хора оформят обществено движение в нейна защита, създават се комитети в САЩ и чужбина. В нейна подкрепа се обявяват чернокожи интелектуалци и известни личности. Джон Ленън през 1972 година пише песента Angela в нейна чест от албума Some Time in New York City. Ролинг Стоунс също имат песен, посветена на нея – Sweet Black Angel. В България също има песен, посветена на правозащитничката – „Анджела Дейвис“ (1973) в изпълнение на Ангел Тодоров. Получава голяма подкрепа и в социалистическите страни, където се издига лозунгът „Свобода за Анджела Дейвис!“. След 18-месечен процес е оправдана.

През 1979 и 1984 г. посещава СССР и се среща с Леонид Брежнев. Наградена е с Ленинска награда за мир.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • If They Come in the Morning: Voices of Resistance (New York: Third Press, 1971), ISBN 0-893-88022-1
  • Angela Davis: An Autobiography, Random House (September 1974), ISBN 0-394-48978-0
  • Joan Little: The Dialectics of Rape (New York: Lang Communications, 1975)
  • Women, Race, & Class (12 февруари 1983), ISBN 0-394-71351-6
  • Women, Culture & Politics, Vintage (19 февруари 1990), ISBN 0-679-72487-7
  • The Angela Y. Davis Reader (ed. Joy James), Wiley-Blackwell (11 декември 1998), ISBN 0-631-20361-3
  • Blues Legacies and Black Feminism: Gertrude "Ma" Rainey, Bessie Smith, and Billie Holiday, Vintage Books (26 януари 1999), ISBN 0-679-77126-3
  • Are Prisons Obsolete?, Seven Stories Press (April 2003), ISBN 1-58322-581-1
  • Abolition Democracy: Beyond Prisons, Torture, and Empire, Seven Stories Press (1 октомври 2005), ISBN 1-58322-695-8
  • The Meaning of Freedom: And Other Difficult Dialogues (City Lights, 2012), ISBN 978-0872865808
  • Freedom Is a Constant Struggle: Ferguson, Palestine, and the Foundations of a Movement, Haymarket Books (2015), ISBN 978-1-60846-564-4
  • Interview Angela Davis (Public Broadcasting Service, Spring 1997)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Millies, Stephen. Long live the spirit of Jonathan Jackson. // Workers World Newspaper, 3 август 2009.
  2. Associated Press. Courtroom Escape Attempt/Convicts, Trial Judge Slain. // Sarasota Herald, 8 август 1970.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]