Анджела Дейвис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Анджела Дейвис
американски политически активист, борец за граждански права
Анджела Дейвис през 2006 година
Анджела Дейвис през 2006 година

Родена
26 януари 1944 г. (72 г.)
Политика
Партия Комунистическа партия на САЩ (1969–91)

Уебсайт Страница в IMDb
Анджела Дейвис в Общомедия

Анджела Дейвис (на английски: Angela Davis) е американка, борец за граждански права, правозащитник, феминистка, политически активист, марксист, бивш член на комунистическата партия на САЩ, социолог и писател. От 1969 и до пенсионирането си през 2008 година е професор в Калифорнийския университет – Санта Круз. Името на Анджела Дейвис става популярно през 1970-те като символ на движението за права на затворниците и с процеса срещу нея.

Анджела Дейвис на първата си лекция по философия в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, октомври 1969 г.

Занимавайки се с обществена дейност в затвора Сан Куентин, тя среща Джордж Джаксън, активист на партията Черните пантери и затворник от 1960 г., един от т.нар. братя Соледад, обвинени за убийство на затворнически надзирател. Дейвис обявява Джаксън за свой съпруг, макар двамата да не са сключили брак. На 7 август 1970 17-годишният брат на Джордж — Джонатан Джаксън — извършва въоръжен опит да освободи трима чернокожи обвиняеми, доведени в съдебната зала на окръг Марин (Marin County) в Сан Рафаел с цел да вземе заложници, които да размени за брат си. [1] Джонатан внася в залата оръжие и под неговото дуло освобождава затворниците. Четиримата вземат за заложници съдията Хейли, заместник прокурора Гари Томас и три съдебни заседателки.[2] Групата успява да напусне съда, но следва престрелка с полицията и Джонатан Джексън, двама от затворниците и съдията са убити. При последвалото разследване става ясно, че оръжието е било закупено от Анджела Дейвис и е издадена заповед за арестуването ѝ. Тя се укрива известно време, но в крайна сметка е заловена от ФБР.

Валентина Терешкова и Анджела Дейвис в Москва, 1972 г.

Процесът срещу нея през 1971 г. е широко отразяван. Още на първото съдебно заседание тя обявява, че не се признава за виновна. Хиляди хора оформят обществено движение в нейна защита, създават се комитети в САЩ и чужбина. В нейна подкрепа се обявяват чернокожи интелектуалци и известни личности. Джон Ленън през 1972 година пише песента Angela в нейна чест от албума Some Time in New York City. Ролинг Стоунс също имат песен, посветена на нея – Sweet Black Angel. Получава голяма подкрепа и в социалистическите страни, където се издига лозунгът „Свобода за Анджела Дейвис!“. След 18-месечен процес е оправдана.

През 1979 и 1984 година посещава СССР и се среща с Леонид Брежнев. Наградена е с Ленинска награда за мир.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Millies, Stephen. Long live the spirit of Jonathan Jackson. // Workers World Newspaper, August 3, 2009.
  2. Associated Press. Courtroom Escape Attempt/Convicts, Trial Judge Slain. // Sarasota Herald, August 8, 1970.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]