Палестина (държава)
| Държава Палестина دولة فلسطين | |
|---|---|
| — частично призната държава — | |
| Химн: فدائي | |
.svg) Местоположение на Палестина | |
| География и население | |
| Площ | 6020 km²[1] (на 163-то място) |
| Води | 3,5% |
| Климат | средиземноморски |
| Столица | Рамала |
| Най-голям град | Газа |
| Официален език | |
| Религия | 93% ислям 6% християнство 1% други религии |
| Демоним | палестинец |
| Население (2023) | 5 483 450 (на 121-во място) |
| Население (2020) | 5 051 953 |
| Гъстота на нас. | 868 души/km² |
| Градско нас. | 76,7% (на 54-то място) |
| Управление | |
| Форма | унитарна полупрезидентска република |
| Президент | Махмуд Абас |
| Министър-председател | Мохамад Щайе |
| Организации | ООН |
| Законодат. власт | Национален съвет |
| История | |
| Независимост – частично призната | от Израел 15 ноември 1988 г. |
| Икономика | |
| БВП (ППС, 2022) | 33,9 млрд. щ.д. (на 138-о място) |
| БВП на човек (ППС) | 6354 щ.д. (на 140-о място) |
| БВП (ном., 2022) | 19,6 млрд. щ.д. (на 121-во място) |
| БВП на човек (ном.) | 3517 щ.д. (на 131-во място) |
| ИЧР (2019) | 0,708 (висок) (на 115-о място) |
| Джини (2016) | 33,7 (среден) |
| Прод. на живота | 73,9 години (на 92-ро място) |
| Грамотност | 96,9% (на 73-то място) |
| Валута | Египетска лира (EGP) Израелски шекел (ILS) Йордански динар (JOD) |
| Други данни | |
| Часова зона | PST (UTC+2) |
| Лятно време | PST (UTC+3) |
| Формат на датата | дд/мм/гггг |
| Автомобилно движение | дясно |
| Код по ISO | PS |
| Интернет домейн | .ps |
| Телефонен код | +970 |
| ITU префикс | E4A-E4Z |
| Държава Палестина в Общомедия | |
.png)
Държавата Палестина (на арабски: دولة فلسطين[2][3]) е частично призната държава (от 70% от държавите членове на ООН) [4] в Близкия изток. Тя претендира за територията на Западен бряг на река Йордан и ивицата Газа с източен Йерусалим, които са под фактическия контрол на Израел.[5]
Независимостта на държавата е обявена на 15 ноември 1988 г. от Ясер Арафат в Алжир. Според Организация за освобождение на Палестина, държавата е под фактическа израелска окупация.[6][7]
На 29 октомври 2012 г. Генералната асамблея на ООН предоставя на Държавата Палестина статут на държава-наблюдател при ООН. [8][9][10].
На 5 януари 2013 г. с указ на Председателя на Палестинската национална администрация Махмуд Абас, вместо досегашното „Палестинска национална администрация“ започва да се използва в официални документи името Държава Палестина[11][12].
Редица страни начело със САЩ, Испания, Норвегия, и разбира се Израел не признават държавата и съответно и употребата на името Държава Палестина.[13][14]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Името „Палестина“ идва от „Филистия“ (на иврит: ארץ פלשת, Éretz-P (e) léhet) – името на частта от средиземноморския бряг на днешен Израел, обитавана в древността от филистимците (на иврит: פלישתים, plishtim). Арабските завоеватели от 638 г. наричат страната „Фаластин“ като арабска форма на името „Палестина“.
По време на британския мандат името „Палестина“ е присвоено на мандатната територия. В средата на 20 век името „палестинци“, получено от думата „Палестина“, започва да се отнася до арабите, живеещи на тази територия („палестинския народ“, „арабския народ на Палестина“), въпреки че по-рано то определя всички жители на региона и не носи етнически конотации.
История[редактиране | редактиране на кода]
.svg)
При разпадането на Османската империя след Първата световна война победилите европейските държави разделят много от съставните ѝ области на политически единици, в съответствие с мандатите на Обществото на народите, за собствени цели и в много по-малка степен съгласно споразумения, постигнати с други заинтересовани страни. В Близкия изток (Сирия, включително Османския автономен християнски Ливан и околните територии, които стават Ливанска република) попадат под френски контрол, докато Месопотамия и Палестина (включително Трансиордания) са отстъпени на Англия.
Палестина се превръща в колония на Британската империя, а през 1947 г. се предлага разделянето ѝ на две независими държави – еврейска и арабска. Създадена е обаче само еврейската държава Израел, която освен териториите, които биха ѝ принадлежали според плана за разделение, анексира и някои области, които би трябвало да принадлежат на държавата на арабите (палестинците). След това части от Палестина, които не бяха част от Израел (Западния бряг и ивицата Газа) са включени към Йордания и Египет.
По време на войната през 1967 г. Израел завладява Западния бряг и ивицата Газа, за да формира автономно палестинско народно самоуправление през 1994 г. През 2004 г. Израел се оттегля от ивицата Газа, но запазва контрола върху Западния бряг. През 2007 г. контролът върху ивицата Газа е поет от палестинската организация Хамас, която формира свое собствено палестинско правителство в ивицата Газа, за разлика от палестинското правителство на Западния бряг.
Демография и политика[редактиране | редактиране на кода]
Ивицата Газа има население от 1 604 238, от които 99,9% са палестинци. 85,8% от населението са мюсюлмани, а 14,2% са християни. В Западния бряг живеят 3 092 555 души, от които 83% са палестинци и 17% евреи. В допълнение към палестинците, на Западния бряг живеят около 524 000 еврейски колонисти.
Въпреки че е призната от ООН за суверенна държава, Палестина контролира само частично територията си и има две противоположни палестински правителства. Ивицата Газа, която е изцяло контролирана от палестинците, се управлява от палестинското правителство на Хамас, докато Западният бряг, който все още е под израелска окупация, се управлява от палестинското правителство на Фатах.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ reliefweb.int.
- ↑ По името Палестина, наименувана така от император Адриан след края на втората юдейско-римска война през 135 г. с цел да се даде ново римско начало на мястото на старото Юдейско царство. „Palaestina“ (латински вариант на древногръцкото име) произлиза от „Филистия“ (на иврит: ארץ פלשת, [Ерец-Пелеешет]) – наименованието на заселената в древността земя от филистимляните по средиземноморското крайбрежие на Ханаан.
- ↑ РИА Новости – Аббас велел переименовать ПНА в „Государство Палестина“
- ↑ Новый Регион 2. ООН наделила Палестину статусом государства-наблюдателя Архив на оригинала от 2013-05-12 в Wayback Machine..
- ↑ Ban sends Palestinian application for UN membership to Security Council. // 23 September 2011. Архивиран от оригинала на 10 октомври 2015. Посетен на 11 септември 2015.
- ↑ Status of Palestine in the United Nations
- ↑ U.N. Assembly, in Blow to U.S., Elevates Status of Palestine // nytimes.com
- ↑ Генассамблея ООН повысила статус Палестинской автономии – euronews, 29/11/2012
- ↑ Резолюция ГА ООН № 67/19 от 29.11.2012 „Статус Палестины в Организации Объединённых Наций“.
- ↑ Генеральная Ассамблея ООН 138 голосами „за“ предоставила Палестине статус государства-наблюдателя при ООН, не являющегося ее членом. // ООН, 29.11.2012. Архивиран от оригинала на 1 декември 2012. Посетен на 30 ноември 2012.
- ↑ Abbas replaces 'PNA' with Palestine
- ↑ Information Ministry to Use ‘State of Palestine’ on Press Cards. – WAFA, 8 января 2013 года.
- ↑ США не будут называть Палестинскую автономию „Государством Палестина“. // Русская служба „Голоса Америки“, 8 януари 2013. Архивиран от оригинала на 19 януари 2013. Посетен на 13 януари 2013.
- ↑ State of Palestine Name Change Shows Limitations. // Associated Press, Jan. 07, 2013. Архивиран от оригинала на 19 януари 2013. Посетен на 13 януари 2013. (на английски)