Музей на солта

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Музей на солта
Музеи в България
Solnici.jpg
Солниците със сградата на музея в далечината
Map of Pomorie.png
42.5656° с. ш. 27.6317° и. д.
Местонахождение в Поморие
Местоположение Поморие
Тематика производство на сол от морска вода
Основан 2002 г.
Обект на БТС Opoznai-bg.gif 6а. Поморие
Музей на солта
Телефон 0596/2-53-44
Сайт http://saltmuseum.bg/bg/
Музей на солта в Общомедия

Музеят на солта в град Поморие е един от стоте национални туристически обекта в България. Открит на 7 септември 2002 г. с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез програма ФАР, това е единственият специализиран музей на солта в Източна Европа.[1][2][3] Музеят се състои от експозиционна зала и 20 декара солници на окрито, където и до днес се добива сол.[4] Намира се в самия град Поморие, на брега на Поморийско езеро.

Музеят работи според два режима (летен и зимен) в зависимост от сезона. В периода 15 септември-15 юни работи от понеделник до петък от 8:00 до 16:00. През останалата част от годината е отворен от 10:00 до 18:00 всеки ден от седмицата.[5]

Създаване[редактиране | редактиране на кода]

Още през 70-те години ръководството на града взема решение за отделяне на част от територията на бившите градски солници и създаване на т.нар. резерват „Поморийски солници“. Възстановяват се 3 декара солници, работещи по анхиалската технология. На този етап, обаче, това все още не е било музей.През 1998 година на община Поморие е предложено да участва в международния проект „Всичко за солта“ заедно с общини от Гърция, Португалия и Словения.

Една от задачите на този проект е създаване на музей на солта. Бюджетът за Поморие възлиза на 160 000 евро и е финансиран 75% от програма „Фар“ и 25% от общината. Като резултат, една стара постройка до музейните солници е основно ремонтирана и преустроена в експозиционна зала и офис, а друга сграда в същия район със стопанско предназначение също е ремонтирана. По-късно с решение на Общинския съвет територията на музейните солници с двете сгради, общо 25 декара, е определена за Музей на солта – общинска собственост. [6]

Експозиции и атракции[редактиране | редактиране на кода]

В откритите солници, част от музея, и до днес се добива сол по „древна анхиалска технология“.[4] Технологията, която според историци се практикува на това място още от V в. н. е., включва извеждането на морската вода от морето през езеро до по-малки басейни.[4] Там водата се изпарява, а останалата солта допълнително кристализира в малки солници.[4] Посетителите имат възможност да наблюдават всеки един етап от този процес. Възстановена е и част от теснолинейка, която в миналото е служела за пренасяне на солта.[4]

В експозиционната зала са изложени снимки от началото на 20 в., както и копия на документи от 15 – 19 в., разказващи за производството и търговията със сол през периода.[4] Списъкът с експонати включва традиционни инструменти, като дървени соларски колички, гребла и други.[2] Експозицията предлага и видеофилми, посветени на добиването на сол.[3]

Поморийското езеро е важна спирка от миграцията на прелетни птици, част от Виа Понтика.[2] На изкуствени острови в езерото гнездят видове като речни и гривести рибарки, саблеклюн и други.[2] Музеят предоставя възможност за наблюдение на птиците чрез специални камери, монтирани в самите солници.[2]

Бележки и източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Ризов, Константин. Музей на солта – официална страница на Община Поморие. // pomorie.org. Посетен на 25 май 2015 г..
  2. а б в г д Музей на солта – град Поморие. // bulgariatravel.org. Посетен на 25 май 2015 г..
  3. а б Официална страница на музея. // saltmuseum.bg. Посетен на 25 май 2015 г..
  4. а б в г д е Музей на солта Поморие – история. // saltmuseum.bg. Посетен на 25 май 2015 г..
  5. Музей на солта Поморие – контакти. // saltmuseum.bg. Посетен на 25 май 2015 г..
  6. Скумов, Милчо. Сборник - Природонаучните музеи. // Национална теоретична конференция Бургас 2005.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]