Народно читалище (Копривщица)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Народно читалище

Основано през 1869 г. по инициатива на главния даскал Найден Попстоянов, който е и автор на читалищния устав.

„Прочитай неуморно“

По спомени на стари хора и от годишните отчети на читалищните настоятелства е видно, че в Копривщица от 1860 година съществува обществена библиотека. Ползувайки опита натрупан в Свищов, Найден Попстоянов през 1869 година съставя устава на читалището, а цялото книжовно имущество на училищната библиотека преминава в него за всеобщо ползване. Тогава Копривщенското читалище получава името „Неофит Рилец“, а годината се приема за година на основаването му. В две големи витрини са разположени и книги, закупени от Христо Дановата книжарница в Пловдив и тези, донесени от Цариград от абаджийският еснаф. Ако се съди по номерата на запазени старопечатни книги от онова време – библиотеката е разполагала с около 500 тома и около 100 годишни издания на периодичният печат.

Читалището набира средства за своята просветителска, издателска и благотворителна дейност основно от членски внос, но и от организиране на лотарии, приходи от театрални представления и даже от лихварски операции. Проблемите на организацията намират отражение по страниците на в.„Македония“, в.„Напредък“ и „Век“. Съпричастен е и местният ръкописен вестник „Тръба“.[1]

Успоредно с увеличаването на книжния фонд, с провеждането на сказки и вечеринки полека-лека се стига и до първият театрален спектакъл. С бутафорни дрехи от хартия даскалите през 1874 представят „Изгубена Станка“, сетне „Иванко, убиецът на Асеня“ от Васил Друмев и „Многострадална Геновева“ от Л.Тик в превод от Кръстю Пишурка.[2] Читалището провежда широка просветна и дарителска дейност: обявява конкурс за написването на „Учебник по българска история“, дарява в периода 1873 – 74 година 1260 гроша на Македонската благотворителна дружина, през 1874 подпомага и изграждането на училищната сграда в Мелник.[3]

През 1908 г. копривщенското читалище е преименувано на „х.Ненчо Палавеев“, по настояване на дарителя, който финансирал поетапното преустройство на бившата бояджийница в читалищна сграда с театрален и кино салон.[4]В периода 1953 – 1990 година читалището носи името на копривщенският учител и деец на БРП(к) Яко Доросиев.

При подновяването на дейността на театралният колектив в постановките на „Майстори“ от Рачо Стоянов и „Свекърва“ от Антон Страшимиров, правят забележително впечатление актьорските изпълнения на Недельо Меслеков (1934 – 2002), Райна Косева (1903 – 1986), и Александър (Сашо) Божинов (1926 – 2003).

През 1962 година, с участие на цялото гражданство на Копривщица е построен „Младежки дом“ с театрална сцена, гримьорни и сладкарница. Сградата е дарена от Община Копривщица на Народното читалище след промените в края на века.

Копривщенското читалище оставя незаличими следи в обществения живот на града. То е гражданска организация, която издържа превратностите на времето, за да мотивира своето съществуване и в наши дни. Чрез читалището копривщенци и днес се докосват до възрожденската драма и театър, песенното и танцово изкуство на българина, откриват широкия свят и неговата пъстрота. Читалищната библиотека с 31 863 тома[5] и до днес осигурява достъп до книги, вестници, списания и интернет. Читалищната дейност запазва жива българската фолклорна традиция като един от инициаторите, организатори и домакин на Националния събор на българското народно творчество.

Девиз на читалището

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Виларова, Р. „Страници от миналото на копривщенското читалище“. Стр 8 – 9. Архив на читалище „Х.Н.Д. Палавеев“ Копривщица
  2. Каблешкова, Р. „Копривщица“. Стр. 13 – 14. Академично издателство на аграрен университет. Пловдив 2007
  3. Виларова, Р. „Страници от миналото на копривщенското читалище“. Стр 7. Архив на читалище „Х.Н.Д. Палавеев“ Копривщица
  4. Виларова, Р. „Копривщица“ стр. 32 – 34, изд. „Златен Змей“, 2005 ISBN:954-776-003-3
  5. uchilishta.guide-bulgaria.com „Читалище „Хаджи Ненчо Д.Палавеев“