Български барок
Български барок е хипотетичен стил в архитектурата, характерен за жилищни и административни сгради в рамките на българските земи. Теорията за съществуването му е лансирана през 50-те години на XX век от водещият български историк на архитектурата по това време Милко Бичев, но днес опитът му да търси преки връзки между български образци на османския барок със западни първоизточници е определян като „парадоксален“ и „нелеп“.[1]
История
[редактиране | редактиране на кода]Бароковото течение, навлиза в Българската възрожденска архитектура от средата на XIX век. Първи прояви на този архитектурен стил се наблюдават първо в Пловдив.[2] До края на века българският барок завладява по-големите населени места. Феодализмът и влиянието на Османската империя върху българските земи забавят с четири века развитието на българската архитектура. При бароковото течение са характерни и богато декорирани дървени окачени тавани, парапети, дървени фрагменти от архитектурата. За православните храмове, построени в български барок също е характерна дърворезбата. В църкви в Македония и Тракия се срещат богато украсени иконостаси. Най-много автентични сгради, представители на българския барок, се срещат в Копривщица, Пловдив, Карлово, Самоков, Жеравна и други селища.[3]
Литература
[редактиране | редактиране на кода]Бичев, Милко. Български барок. София, Наука и изкуство, 1955, 176 с.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Маринов, Чавдар. „Баканската къща“: интерпретации и символни апроприации на народната архитектура от Османската епоха на Балканите // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 4. Понятия, подходи и (само)репрезентация. София, Нов български университет, 2019, 589 с. ISBN 978-619-233-035-4.
- ↑ Bulgarian Architecture // trekkingbg.com. Посетен на 20 август 2023.
- ↑ Коева, Маргарита. Архитектурата - източник на познание за българското историческо битие през XVIII и ХІХ век // liternet.bg. Посетен на 20 август 2023.